Десет сватби

 Росица Милева

 

Сватбата е церемония, в която двама души сключват брак или подобен институционализиран съюз. Сватбените традиции и обичаи варират в различните култури, етнически групи, религии, държави и социални прослойки. Повечето сватбени церемонии включват размяната на брачни клетви, получаването на подаръци (материални, нематериални и символични) и публичното признаване на брака от лице, имащо законовото право да го обяви за официален. Често се носи специално сватбено облекло, а церемонията е последвана от прием/празненство. Допълнително по време на самата сватбена церемония може да има музика, поезия, молитви, четения от свети писания или други традиционни прояви. Съхраняването на живота и продължаването на рода са най-важните ценности за човека. Затова сватбата, която отбелязва създаването на ново семейство, е особено голям празник.

Аз ще опиша десет български сватби, като ще се опитам да преразкажа как е протекла всяка от тях. Информацията и снимките, които ще използвам, получих от самите младоженци.

 

Мильо и Нели

 

 

Сватбата им се е състояла на 10 юли 1988 г. По традиция младоженикът Мильо заедно с кума и кумата отиват в дома на булката, за да я вземат. Когато са пред дома на булката Нели, няколко нейни близки роднини и приятели мъже затискат входната врата, за да не може младоженикът да я вземе. Искат той да им даде пари, за да ги подкупи и да ги пуснат вътре.  Когато вече Мильо успява да влезе в дома на Нели, тя го чака, облечена в булчинска рокля, но само с една обувка. Това е друга традиция, в която Мильо трябва да намери другата обувка на Нели, за да могат да се оженят. Обувката е скрита някъде из стаята, в която е булката, и Мильо и кумовете участват в търсенето й. Когато я намери, я слага на крака на бъдещата си жена, но това не е всичко. Нели не е доволна, тъй като обувката и е голяма и трябва да се сложи нещо, за да й стане. Тук отново Мильо трябва да сложи пари в обувката, за да може да пасне точно на крака на Нели. С всички тези обичаи младоженикът показва на булката, че има достатъчно пари, за да се грижи за новото семейство.

Всички тези обичаи са свързани с много положителни емоции както за Мильо и Нели, така и за всички присъстващи. Когато вече тоалетът на булката е завършен, остава само кумът да й даде сватбения букет. Под съпровода на музика извеждат булката от дома и преди да се отправят към град Сопот, където се намира обредният дом, в който Мильо и Нели ще сключат брак, Мильо настъпва Нели, пак стар обичай. Тълкуването на това действие е, че който настъпи пръв, ще командва в новото семейство. Там в присъствието на близки и роднини те стават законно семейство. След като всичко в обредния дом приключи, всички гости на сватбата заедно с малдоженците се отправят към ресторанта в с. Кърнаре, където празненството ще продължи. Там Мильо и Нели приемат поздравленията на всички свои близки и приятели. С много веселие и танци всички гости отпразнуват щастливия ден на Мильо и Нели и им пожелават дълъг и щастлив семеен живот.

 

 Пенка и Костадин

Сватбата на Пенка и Костадин е на 1 септември 1985 г. Костадин отива в дома на Пенка, откъдето я извежда под съпровода на музика от дома на родителите й. Преди да напусне дома, Пенка се оглежда в огледало и хвърля бонбони, които децата започват да събират. Церемонията се състои в кметството на с. Песнопой, където пред очите на роднините си заявяват желанието си да станат семейство. След края на церемонията младоженците и гостите им се отправят към ресторанта, където празненството ще продължи.

 

Мария и Николай

Мария и Николай се оженили на 5 април 1981 г. Както повелява традицията, Николай отива заедно с кумовете да вземат Мария от дома на родителите й. На вратата отново нейни роднини мъже я затискат, за да не може Николай да я вземе. Но увлечени от сватбената еуфория от цялата игра по взимане на булката, вратата поддала под натиска на Николай и сватбарите. След като вратата се счупила, Николай без проблем стигнал до своята бъдеща съпруга Мария. Когато вече младите били заедно, всички се отправили към обредния дом в град Сопот. Там Мария и Николай в присъствието на близките си казали „да” един на друг. Докато длъжностното лице ги обявява за съпруг и сапруга, Мария настъпва съпруга си Николай. Това означава, че в новото семейство тя ще командва. След края на церемонията всички сватбари се отправят към ресторант в град Сопот, в който Мария и Николай са решили да отпразнуват своя брак със своите близки.

 

 Валентина и Стефан

 

 

Валентина и Стефан се женят на 6 октомври 2007 г. в град Сопот. Стефан взима Валентина от дома на родителите й, като също е спрян  на вратата от мъжката част от роднините на бъдещата си съпруга. Когато успява да се добере до Валентина, е време баща й да я изведе от дома им.

Под съпровода на музика, хванати за бяла кърпичка баща й я извежда, за да я предаде на бъдещия й съпруг Стефан. Пред дома на булката младоженците, родителите им и присъстващите гости играят хоро. След това всички се отправят към обредния дом в град  Сопот, където двамата млади се вричат един на друг.

Когато бракът им е вече факт, младото семейство и гостите се отправят към ресторанта, в който са избрали да отпразнуват своята сватба. Кагато вече всички гости са настанени, те посрещат младото семейство с аплодисменти. На вратата ги посреща майката на Стефан, която им дава питка с мед, за да им е сладък семейният живот.

Когато свекървата ги „захрани”, младоженците пристъпват в ресторанта, за да поздравят всичките си гости и да приемат подаръци и поздравления. Друг ритуал, който Стефан и Валентина изпълняват, е разчупване на пита. В него двамата съпрузи застават с гръб един към друг и хващат пита над главите си. Те трябва да я разчупят и в когото остане по-голяма част от питката, той ще командва в семейството.

След това празненството продължава както подобава - с много музика, танци и забавления.

 

Поля и Росен

 

 

 

Сватбеният ден на Поля и Росен е на 2 октомври 2010 г. Росен взима бъдещата си съпруга от дома на родителите й в град Сопот. След вече описания ритуал със затварянето на вратата той успява да види бъдещата си съпруга Поля. От дома й я извежда баща й, като преди това тя се оглежда в огледало и разпръсква бонбони и жито.

Хванати за бяла кърпичка, бащата я предава на кума, който ще я предаде на бъдещия й съпруг Росен. Сватбарите и младоженците се отправят към обредния дом в град Сопот, където Поля и Росен стават официално съпруг и съпруга.

След края на церемонията младоженците, заедно с кумовете и гостите си се отправят към манастира "Св. Спас" в град Сопот, където се венчават. Когато приключва церемонията в манастира, всички се отправят към град Карлово, където се намира ресторантът, в който празненството ще продължи.

Преди да влязат в залата на празненството, на младоженците се дава по една чаша с шампанско, което след като изпият, хвърлят празните чаши над главите си. Според поверието на колкото парченца се счупи чашата, толкова дечица ще имат.

След като свекървата ги „захрани”, Поля и Росен започват своето сватбено празненство. Някои от нещата, които правят по време на тържеството, е хвърляне на булченския букет, като всички неомъжени момичета се нареждат, за да го хванат. Друго интересно нещо е хвърлянето на жартиера на булката от младоженика. Всички неженени момчета се нареждат, за да хванат жартиера, който младоженикът хвърля.

Според обичая, който хване букета или жартиера, ще е следващата булка или съответно малдоженик.

Друга важна част от сватбеното празненство е разрязването на тортата. Младото семейство заедно отрязва едно парче от сватбената торта и според традицията всеки трябва да даде на половинката си. Много често се казва, че който даде по-голямо парченце от торатата на любимия си, значи го обича повече. Затова много често след тази част от празненството младоженците са изцапани с торта.

 

Стойка и Дочо

 

 

Сватбата на Стойка и Дочо  е на 4 април 1974 г. в село Христо Даново. Вечерта преди сватбата чеизът на булката Стойка е нареден в дома й. Събират се роднини, за да го покаже и да се подготви за следващия ден. Сватбеният ден за Дочо и Стойка започва със взимане на булката от дома на родителите й. След това се отправят към кметството на селото, където се състои церемонията. След като вече са официално семейство, Дочо и Стойка, заедно със семействата си се отправят към палатка, която е специално опъната за случая. Там се състои самото празненство на новото семейство. След церемонията свекървата дарява булката и младоженика. След нея всички останали гости се изреждат, за да поздравят Дочо и Стойка и да им подарят подаръците. Който е подготвил пари, ги забожда по кастюма и роклаята на булката. Всичко продължава под звуците на музика и така, докато и последния гост си тръгне.

 

Йонка и Иван

Сватбата на Йонка и Иван е на 1996 г. Иван взима бъдещата си съпруга Йонка от дома на родителите й и се отправят към обредния дом в град Карлово. След  края на церемонията отиват в църквата, където се венчават и пред очите на Бог. Когато бракът е вече факт, всички гости, заедно с младоженците се отправят към с. Дъбене, където е ресторантът, в който ще се състои сватбеното тържество на Йонка и Иван. По време на празненството младоженците пускат бели гълъби в небето, което е символ на любовта им. След това всички продължават да се веселят и да празнуват заедно със родителите си и близките си приятели.

 

Зайде и Петър

 

Сватбеният ден на Петър и Зайде е на 13 май 2000 г. Преди да тръгне Петър с останалите сватбари да вземе своята булка, първо отиват в дома на кумовете. След като Петър и кумовете са заедно, всички се отправят към дома на Зайде, откъдето да я взема бъдещият й съпруг. Когато пристигат в дома на булката, Зайде е само с една обувка. Петър трябва да се потруди да намери другата й обувка, за да вземе бъдещата си съпруга. Когато тоалетът на Зайде е вече завършен, всички се отправят към кметството в с. Розино, за да сключат брак. След края на церемонията сватбарите влизат в ресторанта, където ще продължи празненството. Когато всички гости са по местата си, свекървата обгражда с венец младоженците и по този начин ги вкарва с ресторанта. След това празненството продължава.

 

  Стефан и Цветанка
  Минко и Мария

 

Стефан и Минко са братя и решават да направят сватбите си в един и същ ден. Сватбеният им ден е на 5 август 1977 г. Понеже Цветанка е от много далеч, Стефан я взима от къщата на кумовете. Минко взима своята бъдеща съпруга Мария от дома на родителите й. Преди двете двойки младоженци да се отправят към кметството в село Христо Даново, всички сватбари се събират в центъра на селото. Там играят хоро, а двете булки - Цветанка и Мария, си разменят за подарък платове.    

След церемонията и за двете сватби се отправят към специално опънатите палатки за сватбеното празненство, където продължава даряването на младите семейства. Тъй като съпругата на Стефан е от по-далеч и там има обичай на младоженика на гърба да се препасва раница, в която има ризи, хавлии и др. По разкази на самия младоженик Стефан не е хапнал нищо преди самото празненство и тази раница на гърба му изглеждала още по-тежка отколкото била. На другия ден след сватбата шътачите се събират в дома на петелджията, за да продължат празненството.