Делян Маджаров -1 (февруари 2014)

Делян Маджаров е политолог-мениджър, член на БСП от ученическите си години. Още като дете през 1999 помага в предизборната кампания на д-р Евгений Желев за кмет на Стара Загора. Участва последователно във всички кампании на БСП от тогава до наши дни. Бил е многократно участник и в предизборните щабове на левицата. Минал през годините последователно цялата йерархическа стълбица в БСП от редови партиен член, след това секретар-касиер на основна партийна организация, зам.-председател и председател на основна партийна организация в БСП. От ноември 2008 година е избран за член на общинския партиен съвет, след това преизбран за втори мандат през май 2012 година, а малко след това е избран единодушно за член на изпълнителното бюро на БСП в Стара Загора. Бил е в предизборния щаб и е взел дейно участие в последните парламентарни избори, където БСП става първа политическа сила в област Стара Загора.

 

Заседанието на конгреса протече точно според очакванията ми.

Всичко, което трябваше да се обсъжда, беше избегнато и замазано.

Конгресът се случи седмици преди самото заседание. Преди заседанието се случиха неща, които би трябвало да се случват на един конгрес. Да се поставят проблеми, да се дискутират, да се прави критичен анализ, да се набелязват мерки и да се предлагат решения. Критичният дебат в БСП беше задължителен на фона на тоталното разделение в държавата и конфликтите в самата партия. Най-малкото една управляваща партия трябва да отговори на въпроса как управлява в условията на масово неодобрение и недоверие в институциите.

Националното ръководство твърди, че са демократични и чуват гласа на хората и опозицията, но всъщност са глухи и слепи. Както месеци наред не пожелаха да чуят вътрешнопартийните си опоненти. Като начало – един конгрес, обявен едва ли не за съдбоносен заради очакваните резултати от евроизборите, почти не засегна темата за ролята, позициите и целите, които си поставя БСП за тези евроизбори (брой на спечелени места като цел е количествено вулгаризиране на въпроса).

Темата на конгреса бе изцяло по вътрешнополитически въпроси. Когато се говори за провала на неолибералния модел, в същото време почти пълен провал на социалистите във Франция и победата на Меркел в Германия, БСП няма никаква конкретна позиция по задачите на европейската левица. (От гей-браковете до въпросите за малцинствата.)

С унизително мълчание бе подминат най-големият гаф – случаят „Пеевски”, който взриви обществото, разклати правителството, срина доверието към нас от партньорските служби и без преувеличение се превърна в заплаха за националната сигурност. А случаят „Пеевски” е крайъгълен камък за такива наболели въпроси като „политикоикономически зависимости”, „олигархични кръгове”, „прозрачност в управлението” и т.н. Въпреки, че само седмица преди конгреса този случай бе описан дори в остро критичния доклад на ЕК по мониторинга, но не намери място в официалните документи на партията.

Този въпрос е и в пряката връзка с другата болна за БСП тема – за взаимоотношенията с коалиционния партньор. Убеждението, че в последно време БСП се е превърнала в зависима от ДПС е факт и дори последният случай в Габрово показа, че търпението на социалистите по места е изчерпано.

Повсеместните позиции на ДПС във властта – от парламентарни комисии през министерства и агенции до регионалните им поделения - не е публична тайна, а общоизвестен факт. Негов конкретен израз стана разпределението на парите за общини и региони, където ДПС получи най-много. И по този въпрос дебат нямаше. Широко обсъжданата тема и то сред социалистите – за управлението с помощта на крайно десните националисти на Сидеров - също бе подмината. А тя е тъкмо партиен проблем. Парадоксалното е, че той имаше остро негативен международен отзвук и коментари в средите на европейските социалисти. А тук сякаш не съществува.

С гробно мълчание беше отмината една от най-проблемните теми – изпълнение на предизборните обещания. Тук отново се налага усещането, че конгресът всъщност вече е минал, тези въпроси се обсъждаха между социалистите (да не забравяме, че Първанов, Петков и другите не са изключени от партията), само че не от една, а от две трибуни. Белене, плоския данък, борбата с корупцията (пълен провал в митниците и събираемостта на косвените данъци), увеличението на пенсиите, въвеждането на швейцарското правило, са лавина от въпроси, подложени на дискусия далеч преди съботната среща на „Позитано”, но без коментар на конгреса. Конгресът не постави никакви партийни заръки на ръководството, не предложи никакви мерки за преодоляване на най-големия проблем – разделението на обществото и връщане на доверието в институциите, което е основна задача за всяка партия-мандатоносител.

Къде и защо го нямаше Мартин Шулц? Остава във висящото пространство и този въпрос. Всеки сам за себе си да си прави изводите що за заседание на конгреса имахме.