19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Делчо Тодоров Гогов и Марко Димов Сакарски

Янко Гочевъ

 

 Харманлийските народни представители Делчо Тодоров Гогов и Марко Димов Сакарски на прохода Маказа. 7.11.1943г. ДА Хасково. Личен архив на Нели Гергевска, правнучка на М. Сакарски.

И двамата са убити от комунистите на 1.02.1945г. въз основа на смъртни присъди от Втори състав на ''Народния съд''.

В границите на днешната община Харманли след преврата от 9.09.1944 г. в условията на окупация на България от Червената армия са избити 28 човека. За толкова има безспорни доказателства. Жертвите обаче са повече, но данните за останалите са укрити. Делчо Тодоров и Марко Сакарски са двама от най-заслужилите харманлийци и тъкмо те са убити.

На останалите никой от близките им не знае, къде са им заровени костите. Отделно десетки са вкараните по затвори и концлагери, а стотици са семействата изселени в разни краища на Северна България по за няколко години.

Делчо Тодоров Гогов е роден е на 15.01.1891 г. в хасковското село Криво поле. Завършва 32 випуск на Военното на Н. В. училище в София. Взема участие в Балканските и Първата световна война. Награждаван е с ордени ''За храброст'', а след това се уволнява с чин капитан от запаса. Започва да търгува с тютюн. Става собственик на печатница ''Чикаго” в Хасково и издава, като е и същевременно главен редактор на вестник ''Утринна поща”. След като българските войски се оттеглят през 1944 г. от Беломорска Тракия, Д.Тодоров им предава тютюн на стойност 117 млн. лева като част от репарациите за окупацията на областта.

Няколко пъти е общински съветник, а от 1928г. и 1930г. е кмет на Харманли. Докато е кмет, електрифицира града и три близки села. В Харманли е подпредседател на местното дружество на запасните офицери. Депутат е в 21 и 25 ОНС.

Реабилитиран е посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд от 26.08. 1996 г.

Марко Сакарски е една изключителна личност за Харманли и региона. Той е роден в село Набожно, Харманлийско на 15.09.1894г. Получава духовно образование (1909-1910) в Бачковския манастир и средно образование в Хасковската гимназия. Взима участие в Първата световна война (1915-1918) като редник във 2-ра рота на 30-ти пехотен Шейновски полк.

На 16.11.1915 г. в боевете срещу сърбите е ранен тежко на 8 места, вследствие на което е получава частична парализа на дясната ръка и неподвижност на всичките пръсти на същата ръка. Признат е за инвалид с 50% изгубена работоспособност. За проявена храброст е награден с войнишки кръст ''За храброст” и ''За заслуга”.

След войната следва в Юридическия факултет на Софийския държавен университет, който завършва през 1921 г. изкарва стаж в Хасковския окръжен съд и след това е назначен за мирови съдия в Кърджали и Харманли.

През 1926 г. става адвокат в Харманли. Взема активно участие в обществено-политическия и културно-просветния живот на своя край. Член е на училищното настоятелство в Харманли (1931-1934) и в следващ период. Кмет е на село Елена (1937). Деятел е на читалището в Харманли и се смята за първия харманлийски краевед със заслуги за установяване на мястото на извора на белоногата от едноименната поема на П.Р. Славейков.

Председател е на местното туристическо дружество ''Родопи” и инициатор на създаването на първата изкуствена гора в Харманли по дефилето на река Олу дере. Епархийски избирател и автор на книгите „Стогодишнината на църквата Св. Анастасия” и ''Църковни борби”, свързани с църквата, както и още няколко краеведски изследвания. По негово предложение в изградената в Харманли църква ''Св. Иван Рилски” е вградена чисто българска стилна резба, единствена на Балканския п-в. Автор е на множество сказки и е редактирал е вестниците ''Харманлийски глас”, ''Харманлийско ехо” ''Харманлийски обзор”.

За народен представител е избран на 28 януари 1940 г. като кандидат на втора Харманлийска колегия. Член е парламентарните комисии на народното просвещение и по проверка на изборите.

По време на съдебния процес на Втори върховен състав на ''Народния съд” не се признава за виновен. Заявява, че не е гласувал за присъединяването на България към Тристранния пакт.

Комитетът на Отечествения фронт от село Мъдрец, Харманлийско изпраща документ до ''Народния съд”, в който твърди, че в изказване М. Сакарски е говорил против СССР. Този скалъпен донос е възприет като ТЕЖКО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ от КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ''НАРОДНИ СЪДИИ'', които го осъждат на 1.02.1945г. на смърт. 5 млн. лева глоба в полза на държавата, лишаване от права завинаги и конфискация на целия имот в полза на държавата. Същата нощ присъдата е изпълнена.

Реабилитиран е посмъртно с Решение № 243 на Върховния съд от 26.08.1996 г.