Делото на ранобудните студенти (януари 2014)

Професор, дсн Георги Димитров,
Катедра Европеистика, ФФ на СУ

"ДЕЛОТО НА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ ИМА ОГРОМНО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ, ЗАЩОТО:

То постигна ключово важни резултати едновременно на няколко равнища – национално, Университет, преподавателска общност, участващи студенти.

Националното значение на протеста

България няма свои дисидентски традиции. Събитията от 1989-та се стовариха на неподготвеното за промени българско общество и е публична тайна, че, дирижирани отвън, те бяха замислени да останат вътре в Историята на БКП. Виден български антрополог още тогава с почуда наблюдаваше масовите протести – „Защо не викат „Свобода”?”
Ами защото не я викаха, в смисъл - да я приканват. Не им трябваше. И няма защо да се чудим, че цялата промяна в новата Конституция се свежда до замяна на еднопартийната власт с възможността поредица от партии да упражняват собствено партийно всевластие чрез настанилата се в живота на всички държава. Мнозинството не бе готово, не можеше и поради това не искаше да поеме отговорността за съдбините си в свои ръце.
Студентите казаха и показаха – от нас зависи. Имаме мнение, защото имаме позиция и смеем да я отстояваме. „Прави сме, защото не искаме нищо за себе си.”
На студентите могат да се вменяват вини – за политически инфантилизъм, за липса на конструктивизъм, за каквото си пожелаете. Но никой не може да намери и кварк аргумент, че направеното от тях е основание за тукашно обичайно подозрение „Стани ти, та да седна аз”. Те не искаха да седят. Те възразяваха тъкмо срещу седенето на всички, удобно настанили се в статуквото на политическата безотговорност. „Така повече не може!” – бе казано на всички минали и бъдещи (кандидат) седящи. „Няма да търпим!” Политиката не може да е морална, но политика напълно без всякакъв морални основи е престъпление, което няма да допуснем.
А точно това е изключително важно, защото трудно може да се измери удивлението на сегашните управляващи – защо скачат срещу нас, след като търпяха превръщането на бивша мутра в премиер. Дизайнът на цялата политическа система, а не просто поведения на едни или други управляващи, е построен върху очакването, че гражданството е със завинаги изтръпнали морални сетива; че трябва да калкулират в партийните си сметки, глада, но не и достойнството на хората.
„Няма да търпим!”

Университетското значение на протеста

Протестът на студентите е още по-важен за Университета. Както за институцията университет – която претендира да е храм на свободата на духа, на търсене на истината, на създаване на духовните устои на обществата, така и за Софийския университет, който от години е заспал на лаврите си. Същите тези лаври, въз основа на които редовно мрънка пред държавата за извънбюджетно дофинансиране, заради изключителното му място в националната култура. Само че тъй като образователните му постижения са с особено значение само в мащаба на равното Софийско поле, то гражданските му позиции могат да компенсират този собствено академичен дефицит. Някой трябва да го направи и, слава Богу, студентите показаха, че има възможност университетската институция да е жива – защото вижда, чувства и ненавижда, но също и да носи обществена, общонационална отговорност: „Събудете се!”
Празникът на Будителите се превърна в шествие на гражданите. Защото университетските преподаватели застанаха ЗАД студентите, а гражданите ги последваха – ведро, с усмивки. Нищо, че ректорът, който иначе обича да развява празнична тога по столичните булеварди, този ден не бе видян никъде сред множеството. Не онези с тогите, а студентите водеха будните: „Няма да търпим!”

Значението на преподавателската общност

Няма как университетът сам да е буден и обществено ангажиран, ако преподавателското тяло е инертно. А то е. Омотани в лични връзки, псевдоколегиални отношения, „чест на пагона” и под натиска на всеобщата мизерия, вече много университетски преподаватели просто не очакват, че трябва да правят разлика между добро и зло. Цяла една катедра единодушно се възмути срещу наказанието за отвратително погазване на академичния морал. Писмено с подписите си протестираха, не защото не е истина обвинението към алкохолиците, а защото „тука е така”, правилникът е за парлама, а правилата, по които живеем и работим допирна точка нямат с този правилник. Как да разберат конституционните съдии колко не са в час, след като са преподаватели в Юридически факултет на СУ. Същият онзи факултет, който избра единственият у нас уволнен за конфликт на интереси за свой декан.
Но все още има университетски преподаватели, които разбират и вярват, че без морални устои и университет не може да има. И поради това им е толкова важен студентския протест и застават зад студентите си – жизненоважни са им тези и такива студенти, които все още имат морални сетива и искат автентично академично достойнство от онзи, който застава да говори пред аудиторията, който обучава бъдещия национален елит, който е личен пример за следване от идващите поколения. Не може да бъде Токушев! Няма място в аудитория, тъкмо защото има място в този Конституционен съд.
Само че тези преподаватели, за които Академичната кариера е не просто източник на препитание, а изстрадан екзистенциален избор, си мълчат, защото са малцинство. Та нали са участвали в избори на органите за обществено самоуправление… И точно поради това студентският протест е изключително важен, защото даде възможност на тези преподаватели да се преброят: близо половината от преподавателското тяло на СУ!
Следващите избори за университетско ръководство ще протекат по друг начин. Има много голяма вероятност след студентския протест да се избере ректор, който ще сложи край на десетилетията корупция на академичния дух. Това е причината голямото число на преподавателите да се разпознаем, да се обединим, на глас да заявим:
„Така повече не може!”

Значението за самите студенти

За самите участници в студентския процес значението му тепърва ще се развива.
Защото те получиха житейски опит, който малцина имат привилегията да получат и който тепърва ще влияе върху професионалните им и житейски хоризонти. Това са личности, които не гледат шоу по телевизия, защото сами правят събития. Който е бил вътре в такова събитие най-добре знае – несравнимо е! Като преживяване! Като приятелства! Като изпитания, през които си преминал и си изстрадал. И вече знаеш цената на демокрацията. Която включва изслушване на всички, които „явно говорят глупости” и правилото, че си прав, само когато си мнозинство…
Тези личности придобиха възможност да преживеят общността между преподаватели и студенти. Казват, че в Норвегия в университетите преподавателите настояват студентите им да се обръщат към тях по име. По силата на традицията, тръгнала от годините, прекарани заедно – от студенти и преподаватели – в лагерите след германската окупация на страната им. Има студенти и преподаватели в университетите в днешна България, които са били от една и съща страна на барикадата… А тя, барикадата, бе особено трудна за удържане, защото е "дисперсна и дифузна”, не се виждат очертанията й, а и край няма…
„Протестът е процес…”
Исторически процес.
От времето, когато някои – малцина – българи са запели „Ний не сме веке рая покорна”, до реално вдишаната независимост на България през 1908-ма е минал около половин век. Сега времената са по-бързи и смеем да се надяваме, че децата на днешните студенти ще видят осъществена каузата на родителите си.

Ранобудните студенти показаха, че може и така: може да бъдем свободни – от личните си грижи, от партийните си пристрастия, от втренчването в материалните или политическите ползи и изгоди. Но и да сме отговорни в тази си свобода. Няма да забравим този урок – докато сме живи и докато имаме студенти!"

Фейсбук