Два празника на българите от Западните покрайнини

Основен поминък на населението от Западните покрайнини са земеделието и скотовъдството и с тях именно са свързани два тукашни народни празника.

Един от най-тачените празници в този район е Симеоновден - 1 септември. В ранната утрин на празника на "орач'ете" в черквата се занася торба жито, за да се освети. Това жито се използва за семе за първия посев. Там, където няма черква, селяните се събират в централна махала на селото, където се вика свещеника да чете молитви на донесеното за семе жито. А за да не пострадат от градушка бъдещите посеви, в житото се слагат ситно скълцани черупки от червени великденски яйца.

На Симеоновден не се оре, а това се прави на следващия ден, и то само колкото за обичай. Тогава на ярема се поставя китка цвете с босилек, а на рогата на воловете и на ярема се връзват червени вълнени конци. Орачът яде за закуска ("подручок") пържени яйца с пиперки, а за "ручок" (обяд) се носи готвена кокошка и баница. В деня на "заораването" от къщите не се дава нищо назаем, за да не отиде късметът другаде, а да се ражда в домакинството изобилно всичко през новата земеделска година.

*   *   *

Другият голям празник е Гергьовден. Това е преди всичко празник на "музницата" (овци и кози). През деня всеки, който има добитък, занася в черква в една паница или гювеч кълцана сол, за да се чете молитва. С нея на следващия ден се подсолява кърмилото на овцете.

На Гергьовден всеки в къщата трябва да стане преди изгрев слънце. Най-старият трябва да донесе зелени върбови клонки и да ги забоде над вратата на къщата, кошарата, плевника. Това се прави, за да бъдат в къщата на всички млади сърцата "како върбова мъзга".

Преди изгрев слънце момите и децата отиват да берат цветя, от които се увива венец. Той се поставя върху котле, в което по пладне се издояват козите и овцете. Доенето започва по пладне, като млякото на първата доена майка трябва да бъде пуснато в котела през един колак и венчален пръстен, поставен под него. Това се прави, за да се предпази млякото от магьосници обирачки на млякото. После пускат малките да се хранят, а стопанинът гърми с пушка за здравето на животните. Венчето от котлето се хвърля в река. На този ден се яде баница и непременно солена свинска пача.

В района няма обичай всяко домакинство да принася кръвна жертва на този ден, но тъй като повечето семейства служат служба, колят агнета. Който изнася служба на Гергьовден, подготвя първородното агне със зелен венец и запалва свещичка между рогчетата му.

На този ден се гадае и за плодородие. Наблюдава се какъв ще бъде денят преди изгрев слънце. Ако е дъждовен, но без мъгла, е на добро, берекетна година. Ако е мъглив, се внимава по кои чуки и равнини ще остане невдигната мъглата, защото там през лятото ще бие град. А ако денят е ясен, годината ще бъде здрава, но не особено добра откъм плодородие.

 

Източник:
Разсеченият двор. Делник и празник на българите от Западните покрайнини. (Рекламна дипляна за изложба.) Национален етнографски музей при Българската академия на науките.