22 октомври 2019г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Два гига теми, зипвани в един фейсбук статус

 

Изборите във Варна показват онова, което можеше да се подозира. Напускането на страната от над милион активни, будни хора през последните две десетилетия, драматичната социална диференциация, масовото обедняване, както и демографската криза, довеждат до положението, при което има политически апатично мнозинство, затънало в битовите си проблеми, и тъничка прослойка от граждански активни хора. Разделението сред тази прослойка е интересно. Атомизацията след рухването на тоталитаризма, пародоксално за информационната епоха, преминава във формиране на идейно и ценностно затворени общности.

Призивите за толерантност към различните довеждат до затваряне сред себеподобните. Груповият комформизъм ражда илюзорен свят.

Сред текстовете в печата и интернет се срещат удивително едностранчиви тези, които претендират, че са нормалното разбиране за обществото и Света, докато различно мислещите са обявени едва ли не за психично болни. В търсене на душевен уют се преповтарят митове, измислици, откровени лъжи.

Едни недоумяват как е възможно да се подкрепя БСП, други как е възможно да се подкрепя ГЕРБ, ДСБ или Атака.

Личните профили във Фейсбук стават все по-"изчистени". Различните са отписвани, блокирани... Остава само компанията на дадакащите. Правят се открити заявления "сами да се махат, защото ще ги блокирам!" - герберите, бесепарите, седесарите, протестиращите, контрапротестиращите. Самоконсервираме се в идейно и ценностно стерилни социални буркани...

Разбира се, че всеки е свободен сам да избира своята виртуална компания. Отбелязвам факта.

Не е нужно да ходите на гей парад, за да приемате правото за личен избор на сексуални практики.

Както свикнахме с гей парадите, нека приемем, че има различно мислещи по проблемите на обществото и политиката и те мислят различно не защото някой им плаща или нещо печелят от това, а защото просто са такива. На практика това ще рече - да изоставим езика на омразата към различния, както и да спрем да го игнорираме...

Това съвсем не значи, че простакът е различния, който заслужава толерантност! Нито пък е призив за отказ от политическа идентичност.

Продължавам да смятам, че 42 НС е загубило легитимност и правителството на Орешарски трябва да подаде оставка. Един премиер, който представи министрите си в пленарна зала, без да им знае имената...

Изборите във Варна потвърждават, че за стабилността на обществото е по-важна самата демократична процедура, а не броят на хората, които участват в нея.

1 юли 2013