Да се обърнем с гняв назад

Открито писмо на Едвин Сугарев

Дневник

Едвин Сугарев разпространи Открито писмо, адресирано до президента Росен Плевнелиев, както и до българските граждани, посланиците на страните от Европейския съюз, председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Поетът, който беше в гладна стачка в знак на протест срещу кабинета "Орешарски", пише заради тревогата си, че "ако сега не мобилизираме цялата гражданска енергия на българите тук и по света, България ще бъде отклонена от пътя на свободата и демокрацията, които поне на думи следваме от 1989г. насам. Ще бъде върната към своето минало, ще бъде откъсната от цивилизования свят и превърната в сателит на Русия." Конкретният повод са публикации в медиите, според които от 1989 г. досега три милиона българи са избрали пътя на емиграцията.

Поместваме писмото, озаглавено "Да се обърнем с гняв назад", едно към едно:


Г-н Президент,

Обръщам се към Вас, тъй като към настоящия момент Вие сте единствената българска институция, която заслужава доверие. Обръщам се към Вас и тъй като Вие като мой президент сте фигурата, която олицетворява България пред света, и тъй като доказахте, че сте годен да изпълнявате адекватно своите функции – че след един десетгодишен позорен период, в който България претърпя унижението да бъде олицетворявана от един бивш сътрудник на Държавна сигурност, най-сетне имаме достоен държавен глава. Но се обръщам към Вас и в качеството Ви на български гражданин – и чрез това се обръщам и към всички български граждани, които имат достойнството да бъдат определени като такива.

Пиша това открито писмо, защото моментът е наистина съдбовен за нашето общо бъдеще. И го пиша, защото съм убеден, че ако сега не мобилизираме цялата гражданска енергия на българите тук и по света, България ще бъде отклонена от пътя на свободата и демокрацията, които поне на думи следваме от 1989г. насам. Ще бъде върната към своето минало, ще бъде откъсната от цивилизования свят и превърната в сателит на Русия. Нещо повече – съвсем реална е възможността разпадът на държавността да бъде доведен до там, че да престанем да бъдем държава – и да се превърнем в нежелана от никого територия.

Прекият повод да се обърна към Вас са публикациите в медиите, според които от 1989г. досега три милиона българи са напуснали родината си и са избрали пътя на емиграцията. Загубата на тези три милиона българи е реалната цена на извратения и провален български преход. И тази загуба е не просто някакво случайно събитие, а демографска катастрофа с непредвидими и непредотвратими последици.

Това е близо една трета от всички българи към настоящия момент. И тази една трета са младите, можещите, образованите и проспериращите българи. Това е кървавата цена за пропилените 24 години, в които се корумпираше българският политически живот, и се градеше не реална, а са фасадна демокрация.

Три милиона българи, г-н Президент! Нито една от войните, в които България е участвала, не може да се сравни с тази цифра – сборът от всички български жертви, дадени в цялата ни история, е десетки пъти по-малък! В пъти по-малък е дори броят на погубените от комунистическата диктатура, наложена след окупацията на България през 1944г. – и тероризирала страната ни цели 45 години.

Пиша това и бързам веднага да се поправя – уви, не са само 45 години. В една мутирала, пределно уродлива форма същата диктатура продължава и сега. Загубата на тези три милиона българи е своеобразен връх на нейната власт, на гаврата с националната ни съдба. И затова е време да се обърнем с гняв назад, за да видим докъде ни докараха наследниците на бившата комунистическа партия – битуващи днес под името социалисти.

Това означава да прочетем своето близко минало – и мога да Ви уверя, че това ще бъде тежък и мъчителен прочит. Днес България, започнала своя преход към демокрация редом с Полша, Чехия и Унгария, е най-бедната страна в ЕС. Днес половината българи живеят под границата на бедността. Днес българите са най-нещастната нация на стария континент. Няма друга страна, в която доверието в обществените институции да е толкова ниско, корупцията – тъй въздесъща, а липсата на справедливост – тъй непоносима. Днес ние сме страната с най-некачествено образование, с окаяно здравеопазване и социална система, обричаща възрастните хора на мизерно съществуване. Няма също така друга страна в ЕС, в която медиите да са тъй зависими и до такава степен склонни да изкривяват истината за общественото битие, в която политическия елит да е тъй корумпиран и изхабен, съдебната система – тъй откровено неработеща, а държавната власт – тъй безпардонна и нагла.

Всичко това тревожи, омерзява и отвращава. И е реалната причина за загубата на тези три милиона българи. Истината е, че те не виждат перспектива в страната си, че се чувстват угнетени от административния феодализъм, потъпкването на гражданското достойнство, вилнеещата престъпност, разпадането на нравствените ценности, липсата на предвидимост, дефицита от качество на живот. Истината е, че надеждите им за позитивна промяна след 1989г. бяха попарени, а гражданската им енергия похабена; че трябваше да преживеят много разочарования, преди да изберат трудната емигрантска съдба. Истината е, че се задушаваха в лъжата и демагогията, които бяха силово наложени като стил на живот. И истина е – при това безспорна истина, че огромната част от тях не са откъснати от своите корени – и че мнозина биха се върнали, ако видят реални шансове България да се превърне в нормална държава.

Което не значи богата, съвсем не. Значи достойна, значи работеща в полза на своите граждани. Значи да не се срамуваш, че си българин.

За всички тях – тези три милиона българи – България не е нормална държава. Не е такава и за повечето от нас – за тези, които останахме тук. Затова е редно да си зададем въпроса: кой е отговорен за всичко това? Кой имаше интерес България да е това, което е: бедна държава със застаряващи и нещастни обитатели, цийто обществен климат тегне като бреме на врата на младите – и не им оставя никакъв път за развитие, освен този през Терминал 2? И именно затова, г-н Президент, се длъжни да се обърнем с гняв назад, да обгледаме своето минало, да намерим и ясно да изречем отговора на този въпрос.

Тези три милиона българи не са страничен продукт от отварянето на границите и формалното присъединяване на страната ни към цивилизования свят. Навсякъде в страните от бившия Източен блок има емиграция, но никъде нейният ръст не е така драстичен – и тъй съдбовен за бъдещето на напусканата държава. Поради което бих искал да формулирам първия свой извод: стимулирането на емиграционната вълна от 1989г. насам е част от политическите стратегии на бившата партокрация на БКП, което според сценария на перестройката трябваше да трансформира своята власт от политически на икономически релси.

Ако сумирате резултатите от социологическите анкети от всички избори след 1989г., ще видите една ясно открояваща се тенденция: за партиите от демократичния спектър гласуват младите, образованите, жителите на големите градове, можещите, разполагащите с нормален жизнен статус. За наследниците на БКП и нейните клонинги гласуват старите, бедните, жителите на малките градове и селата, необразованите, лишените от шансовете за реализация отвъд родните граници. С течение на времето първите намаляват, защото разочарованията и социалното омерзение ги карат да търсят своята реализация в други страни, докато процентното съотношение на вторите расте, за да се стигне до днешната демографска катастрофа, при която броят на пенсионерите и живеещите от социални помощи е равен или дори надвишава броя на работещите.

Именно тази аномалия гарантира политическата власт на наследниците на БКП и осигурява тяхната електорална тежест – затова и една сериозна част от политическите им стратегии е свързана със създаването на нетърпим социален климат и негативни очаквания. Иначе казано: колкото по-бедни, по-нещастни и по-заблудени са българите, толкова по-добре за БСП & Со. В името на техния успех и с оглед на техните геополитически цели, преходът трябваше да бъде травмиращ и намразен, а можещите и знаещите трябваше да бъдат прогонени.

Тази стратегия за профанизиране на българския преход към демокрация и омерзяване на потърпевшите от него имаше успех, тъй като самият той беше де факто дело на комунистическата партокрация и нейния репресивен апарат – оцеляващ и до днес чрез задкулисни олигархически мрежи, свързани с или зависими от Държавна сигурност. В значителна част от този период страната бе управлявана от правителства, които или бяха излъчени пряко от БСП, или бяха доминирани, поддържани и зависими пак от нея.

Нека припомня: такива бяха първото и второто правителство на Андрей Луканов, правителствата на Димитър Попов, Любен Беров, Жан Виденов, Симеон Сакскобургготски, на предишната и сегашна тройна коалиция. България беше управлявана от партии, свързани с демократическите принципи и с традиционната десница, само при правителствата на Филип Димитров и Иван Костов – или само 6 от 24-те години преход.

Особен случай представлява кабинета на Бойко Борисов, който подобно Симеон Сакскобургготски вероятно също е бил вписан в сценария на "спасителите" на България, с които БСП си подаваше топката на властта, но вторично се е еманципирал от тази своя роля и най-вече от задължението да поддържа руските интереси у нас, поради което в момента партията ГЕРБ, лидерска и популистка по своя характер, е призната като основен враг на БСП.

Няма как да не ни направи впечатление високата степен на подготвеност при старта на българския преход. В неговия подготвителен период например се разрояват тъй наречените "неявни фирми", организирани от ДС: това са смесени компании с българско участие в западните страни, които според оригиналния си замисъл се занимават с промишлен шпионаж – но реално се използват за преточване на една голяма част от българския външен дълг, на