25 юни 2018г.

Ден на моряка. Ден на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС)

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Да правиш референдум дали сме съгласни

Dimitar Ganchev

Да правиш референдум дали сме съгласни за еди си каква избирателна система, е като жена ти да прави референдум дали да сложи зелени пердета. Пита те "съгласен ли си да купя зелени пердета", ти поглеждаш старите окъсани и мръсни завеси, представяш си как би било с нови и казваш "Да".
После тя слага жълти пердета.

Възниква въпросът - ти съгласен ли си на жълти пердета? Питала те е за зелени, не за жълти. Но ти най-вероятно си казал "Да", просто защото са нови, а не защото са точно зелени. Ако те беше питала "съгласен ли си да купя нови пердета, зелени или жълти", ти най-вероятно пак щеше да кажеш "да, съгласен съм".

Смятам за не особено почтено да се прави референдум "или-или", когато възможните избори са повече от един. Ще ви опиша една избирателна система, да видя дали сте съгласни с нея. Някои я наричат "Германска", а ако се направи с интегрална, вместо с цветни бюлетини, се нарича "пропорционална със задължителна преференция без праг".

***

Всяка партия издига колкото си иска кандидати, както и досега. Само че не са написани по ред, а всеки кандидат си има собствена бюлетина, като за мажоритарен избор. Една бюлетина за Пешо, една за Гошо и т.н.

Бюлетините на кандидатите на БСП са червени, на кандидатите на ГЕРБ - сини. Независимите - бели.

Т.е. в тъмната стаичка ще има 20-30 бюлетини, по една за всеки отделен мажоритарен кандидат в този район, но част от тях ще са в един цвят, част - в друг.

Ако искаш да гласуваш за Гошо, взимаш бюлетината с надпис "Гошо". Която, обаче, е цветна. Но не можеш да вземеш просто червена или синя бюлетина. Няма бюлетина, на която да пише БСП или ГЕРБ - има само такива, на които пише "Пешо" и "Гошо".

После бюлетините се броят както по цвят, така и по име. Като извадят от урната червена бюлетина за Пешо, отброяват "една червена и една за Пешо". Червената за Гошо я отброяват "една червена и една за Гошо". "Една синя и една за Цецка".

Ако червените са 58%, сините са 38%, а белите са 4%, то БСП взима 140 от 240 места, ГЕРБ взима 90 места, независимите взимат 10 места.

После 140-те места на БСП се заемат от тези кандидати с червени бюлетини, които са имали най-много подадени гласове. Ако Пешо има повече, ще е Пешо. Ако Гошо има повече - ще е Гошо. 90-те места на ГЕРБ се заемат от 90-те сини кандидата с най-много гласове, 10-те независими - от незавсисимите с най-много гласове и т.н. до изчерпване на бариерата от 4% (ако остане толкова).

***

Така не се получава изкривяване. Всяка партия взима точно толкова места, колкото й се полагат на национално ниво, а съответния брой места се заемат на мажоритарен принцип.

Има всички предимства на мажоритарната система:

- партиите не могат да налагат имена (а и при мажоритарната никой не им пречи да издигат кандидати),

- кандидатите ще трябва да правят мажоритарна кампания. Ако Пешо не става и хората не го харесват, никой няма да посегне точно към неговата бюлетина.

Ще си вземе пак червена (може би), ама друга.

Допълнителен бонус спрямо мажоритарната е, че кандидатите ще правят кампания дори срещу други кандидати от собствения си цвят, докато при класическата мажоритарна изборът е само между "синя Цеца и червен Румен".

Тук ще можеж да избираш между Цецка, Цецо, Румен и Илияна.

Но няма недостатъците: не е възможно партия с 30% одобрение в обществото да вземе мнозинство, не е възможно местен дерибей да спечели в Столипиново, защото той трябва първо да вземе поне 4% в национален мащаб, а чак след това да подкупва местните гласове, няма да ни се налага да гласуваме за кандидат, само защото той е по-малкото зло от двете, достигнали на балотаж и т.н.

Та ако на референдума нямаше само един въпрос, на който трябва да се отговори с "да" или "не", а имаше още варианти (не само гореописания, но и други), сигурни ли сте, че 70% щяха да бъдат точно за мажоритарната? На мен ми се струва чиста спекулация да се твърди, че народът бил решил, че иска мажоритарна система. Народът реши, че не иска да е така, а как точно иска да бъде, всъщност никой не го е питал, защото не му беше даден избор.