23 май 2019г.

Преп. Михаил Изповедник, празник на Бахайската общност, празник на разузнавателната служба

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Дария!

Antoniq Boiqnova

Дария!

Това е чудото, което ме накара да преосмисля живота и неговите послания. 

Знаете ли, преди Дарето загубих две бебета.

Минах през ужаса да крещя, блъскам, хапя, плача, да гледам в една точка, да се чувствам непълноценна, негодна, половин жена, половин човек. Лошото е, че прекарах семейството си през моя ад, бях погълната от болката и не можех да го крия, още виждам изплашените очички на Сашко heart. Толкова бях потънала, че вторият път дори го носих мъртво 10 дни с надеждата, че докторите са сгрешили и то ще порасне....

Когато го махаха мразих всички, момичетата, които сами абортираха /не ме интересуваха причините/, докторите, които ми казваха "гледай си живота, имаш едно здраво право дете", себе си, че съм негодна ...

Тогава се появи доктор Угрински heart и каза, ако искаш да имаш дете ме слушай! 

Слушах smiley)) 

Превърнах се в 90 кг. Хипопотам с над 300 инжекции, но се появиха двете чертички. 

Разбира се, през цялата бременност кървях, лежах по болници, не смеех да пишкам, за да не видя кръв. heart Сашко ми звънеше по телефона, та той е на 10,да ме пита как съм, колко съм се движила, засичаше ми в колата да не карам повече от 20 минути, защото доктора не дава ... 

Докарах бели коси на мъж ми, на родителите ми, на мама й спираше сърцето, ако й звънна в странен час ...

Мъж ми беше подложен на ударите на хормоните ми, търпеше депресия, истерия, шизофрения и обикновена лигавщина heart

"Най-хубавото" дойде, когато трябваше да родя, а нямаше как, защото от лекарствата и болестите не ми се съсирваше кръвта. Никой не искаше да ме оперира. Благодаря на всички, които дадоха кръв за мен и на тези който искаха да дарят heart, Дарето ви благодари, семейството ми ви благодари.

Няма да забравя очите на мъж ми, разтреперените му ръце heart, целувката му, гласа му, когато влезе при мен, след 5 часовото секцио, което се прави за 40 минутиsmiley)) 

Няма да забравя сълзите на мама, която ме целуваше навсякъде, където можеше и плачеше от радост.

Няма да забравя Дария! Пашкул! Вързопче смисъл на живота.

И ТОГАВА РАЗБРАХ! Тя ни е избрала, тя ни е искала за семейство, тя се бори с мен и живота, за да бъде с нас. Тя избра Сашко, за батко, тя днес цъфти като го види. Тя знае, че съм луда и въпреки това избра мен. 

Разбрах, че живота си знае работата. 

Разбира се, 1 година по-късно ме прави на дива калинка, и още от сега ми крещи, а бога ми още не е в пубертетаsmiley) обаче тази трапчинка, тези очички, тази двузъба усмивка..... обичам я!

Всъщност исках да кажа, че 16.11 не е просто рожден ден за мен, това е моят ден на благодарността.

Ps. heart Сашко, Дария ти изяде кабела на мишката за компютъра smiley))