ДЯДО ГЕОРГИ ОТ КАРИДИЯ “ПО ВЕХТО ТЕЙВО”

Tanya Mangalakova

Месец септември е, в разгара на гроздобера в Гърция. С група приятели пътуваме от София за Едеса (Воден на български). Девизът на пътуването е О.Т.М.О.Р.О – отмор, културен и исторически туризъм из Македония, по стъпките на историческата ВМОРО.

След граничен пункт “Кулата” пътят навлиза в Серското поле. Напред към „славяногласните”!

Минаваме през китни села с красиви къщи в средиземноморски стил, старателно обработвани зеленчукови и овощни градини и лозя, грабващи окото храсти на олеандри (зокуми). Най-масово срещаният вид кола в този край е пикапът. Пътната инфраструктура е съвършена и вземаме разстоянието до Воден (Едеса на гръцки) за около 5 часа с кола. На една от отбивките се вижда табела за град Пела, една от столиците на антична Македония. Следва Неа Пела – индустриална зона, ако се съди по складовете и малките фабрики.

Разбира се, и тук като навсякъде в Гърция е пълно с таверни. Някогашното Енидже Вардар в тази част на Егейска Македония днес се нарича Яница на гръцки. Пресушено е легендарното Ениджевардарско езеро, т.нар. Пазарско блато или Гьола, където се е крил прочутият Апостол Войвода с четата си в мрежа от наколни колиби.

На една от отбивките на пътя към Воден се вижда табела за Аридея, на български Съботско, следва отбивка за Верия, някогашния Бер.

След равното поле, окъпано в септемврийското слънце, изниква белотата на Воден (Едеса), града на водите в Егейска Македония. Разположен на високото плато, градът е известен със своите водопади. От времето на цар Симеон Велики е в границите на Първото българско царство.

Пътешественици описват през XIX в. Воден като български град. Васил Кънчов регистрира тук в началото на XX в. 7000 българи християни и 4000 турци. След балканските войни в началото на XX в. градът остава в границите на Гърция. През 1923 г. името е сменено на Едеса.

В центъра на града до вароша с водопада виждам блага възрастна жена, която бели печени чушки. Инстинктът не ме е подвел, че е от “славяногласните елини”. Заговорвам я на български и повеждаме разговор. Синът й не говори на български, но разбира разговора, следи го с интерес и вметва някоя и друга дума на български.

След Воден по пътя към с. Аграс (с българско название Владово) търсим паметник на „македономахите” – борците за Македония, както са известни в гръцката история, капитан Аграс и капитан Мингас, обесени през 1907 г. от Постол Войвода. През 1904–1908 г. в намиращата се под османска власт област Македония има въоръжена борба между гръцки и български чети. Революционерът Христо Силянов (1880–1939), летописец на освободителните борби на Македония, описва в спомените си как комитите на Ениджевардарското слънце разбиват андартската чета на известния капитан Аграс.

Село Аграс (на български Владово) се намира на няколко километра от Воден. Ръми и по пътя няма жива душа. Тъкмо когато сме решили, че сме сбъркали посоката, виждаме два паметника на „македономахи”, а между тях стърчи грозно излято бетоново дърво. Запечатваме мигновението, когато внезапно от ореховите дървета излиза дядо като от картинка – засмян и яхнал магаренце. Дядо Георги обяснява, че е от близкото село Каридия, „по вехто Тейво”, ходил да събира “урехи”. В селото му живеят „само осум старци, други осум са во Воден”. Обяснява, че на езика, на който се разбираме, в селото му говорят само старите люде. Пожелавам му да е жив и здрав, а той отвръща със старото българско слово „сполай ти”.

Васил Кънчов е описал село Владово в статистиката си с население от 604 българи. Днес Гърция нарича хората като дядо Георги от Тейво „славяногласни елини”. До балканските войни те са описвани като българи. В днешна Северозападна Гърция тези хора говорят помежду си на език, който в Република Македония е наричан македонски, а в България – български.

Езикът е майчин и се предава от поколение на поколение, не се изучава в училище, кирилицата е непозната за тези хора. Диалектът на село Техово или Теово, произнасяно и като Тейво, е описан от Благой Шклифов, известен изследовател на югозападните диалекти, родом от с. Черешница, Костурско. В сборника си “Български диалектни текстове от Егейска Македония” езиковедът в съавторство с Екатерина Шклифова предава фонетично разказа на Трифон Апов, роден 1925 г. в това село: ”Тейво беше чисто бугарцско село со малце гаркумани. На времито имаше окулу сто куйки... Станало ногу арно село су пари уд Германя. Лафат слубодно бугарцки. Ама даскалут му веле на децата дома, на бабите и на дедуфците да му лафите по гърцки.”