22 ноември 2017г.

Ден на българските адвокати. Ден на балгодарността в САЩ. Годишнини - Дж. Лондон, Кенеди

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

ДИАЛОГИКА

ДИАЛОГИКА

Доктор филос. Иван Пунчев

анотация

 

В съвременния Универсум на логиката започва да се проявява онази специфика на Разума на Човека, която го характеризира именно като диалектически Разум – това е неговата “континуалност”, онази форма на актуално-безкрайното, която е необходимото условие за “тъждество на противоположностите” (според Н.Кузански); в класическата математика Анализът (диференциалното и интегралното смятане) като исторически първа форма чрез която диалектиката основава своето царство в областта на математиката, чрез понятията “граница” и “граничен преход”

Отъждествяването на противоположностите става основна мисловна операция. “Понятието граница е така да се каже, органическата сила на анализа, която от нисшия материал на аритметиката създава нещо ново, качествено различно. Тя по необходимост се проявява навсякъде, където става дума за създаване на нещо ново, за сравняване на нещо качествено различно: Следователно в геометрията – главно когато кривото трябва да бъде измерено с право. Тя е инструмент с помощта на който математиката трябва да се справи с нещо непрекъснато, с числовия си материал, който по произход е нещо дискретно. При изследване на измененията на непрекъснатото няма да можем да минем без понятието граница” [Х.Ханкел,223 с.]. След като класическият Анализ беше основан главно от О.Коши върху понятието “граница” а последното основано от Дедекинд и Кантор върху ТМ-теорията на действителните числа – “аритметизацията”, след нея “топологизацията”, а във втората половина на 20 век и “категоризацията”, сега ние считаме, че предстои “логизация” на Анализа, в смисъл на неговата логическа интерпретация и превръщането му в математическа диалектическа логика и това се отнася както до “стандартната” така и до “не-стандартната” (А.Робинсън) версия на Анализа. Основната предпоставка за извършването на това, е появата на континуумите от “логически системи” – “понятия”. Тази нова “субективна” онтология на Разума е действително неговата специфична природа, която контрастно се очертава от кибернетичното “моделиране” посредством “дискретни” и “крайни” математически средства в това число и “математическата логика”. “Формалната логика има работа с твърди понятия от типа “всичко или нищо” и твърде слабо се докосва до свързаните с непрекъснатостта понятия за действително и комплексно число, тоест с математическия анализ. – По такъв начин, формалната логика, по силата на самата специфика на своя подход е отрязана от най-разработените части на математиката и попада в тази област, която представя най-големите трудности, в областта на комбинаториката. [фон Нойман, 47 с.]. Фон Нойман считаше, че цялата теория на автоматите трябва да се гради върху континуалността и да се опира на Анализа [фон Нойман, 45 с.]. Затова адекватният на “естествения” Разум модел на “изкуствения” Интелект трябва да бъде основан на континуална и диалектическа логика. континуалността обезпечава “субстанциалната” хомогенност и “структурната” хетерогенност” на Логическото.

Разработвайки математическия образ на диалектическата логика, ние доказваме, че не само “индивидуалния” Разум на отделната личност е такава реалност, но и ”колективния” Разум на обществото е съществуването на тази идеална “субстанция”- всеобщият обществен интелект; историческото развитие създава привидността, че този Разум е някакъв “обективен” и всеобщ Субект. “При повърхностно наблюдение, математиката изглежда като плод от труда на хиляди слабо свързани индивидуалности, пръснати по континенти векове и хилядолетия. Но вътрешната логика на развитието й повече напомня работата на един интелект” непрекъснато и систематично развиващ мисълта си и използуващ само като СРЕДСТВО многообразието на човешките личности. Като че ли в оркестър изпълняващ написана от някого симфония. [И.Шафаревич, И.Тодоров, 134 с.]

По-долу ние излагаме принципите на космическата “философия” според която обективната йерархия от “космически системи” – Множествени Вселени, се допълва от една субектна йерархия от множествени “космически Разуми” и чрез тази ситуация в “обективния” универсум ние интерпретираме описаното по-горе “космическо” изобилие от “логически системи”.