ДЖУРДЖЕВДЕН

ТАНЯ МАНГАЛАКОВА  (от профила й във Фейсбук)

ДЖУРДЖЕВДЕН

Тук публикувам текст от Назиф Докле, който, уви, вече не е сред нас.

.
“Лиляна платно белеше, на два извор броджански.
Оздола идет вилани, вилани београджани.
- Лиляно, моме убава, не бели платно край пута.
Вилани, београджани, кротко терайте карванот.
Кротко терайте карванот, да не ми платно згазите.
Да не ми платно спрашите, ел ми йе платно даровно.
- Лиляно, моме, калешо, ако ти платно спрашиме
Скупо ке ти го платиме, со вино и с люта ракия.
- Вилани, жупски граджани, я не ви сакам виното,
Я не ви сакам виното, токо ви сакам момчето...”
(Песен от село Борйе, Назиф Докле, “Севни бре ашик, севни бре душо...”, Narodne pesne ot Gora I Golloberda, Tiranë, 2004)


И в албанска Гора най-големият празник е Джурджевден, с него се отбелязва началото на лятото. От Джурджевден има 3 месеца до Митровден. Джурджевден е свързан и с гурбета, благодарение на който гораните оцеляват след западане на занаятчийството. Нашенци тръгвали на пут на Митровден (Димитровден) и задължително трябвало да се върнат на Джурджевден.


Нашенци в Албания празнуват Джурджевден четири дни. Празникът започва на 4 май, наричан “свечина”. На 5 май, “травке”, младите момчета берат треви и събират билките бътъля, змиин лук, морач, за да украсят с тях животните за берекет. На 6 май ,“потке”, младежите късат върбови клонки и ги оставят през нощта на портите на девойките си и се казва, че има “потка”. Млади и стари отиват на нивите сутринта и оставят върбови клонки за берекет. На 7 май е “теферич” и цялото село отива на голяма поляна на печено агне, вино, ракия и хора. Жените вадят от раклите и обличат традиционните си пъстри “халища” (носии), които са ръчно ушити и са напълно автентични, без стилизирани промени.


ЦЪРНЕЛЕВО


66-годишната Исма жъне със сърп и прибира ръкойките на бахчата край каменната си къща край село Църнелево, Албания (400 души население, 80 домакинства). Като всички горански жени и тя ходи с традиционна пъстра носия и шамия. “Горани сме, нашенци”, ми вика засмяната Исма. Снимам тази работна нашенка, която е сякаш от народните приказки със стрелкащия се като змия сърп под палещите лъчи на обедното слънце. Правя панорамна снимка на Църнелево. И тукашната джамия е съборена по времето на Енвер Ходжа, преди около 40 години. Хората още помнят на кое място край пътя е бил храмът им, но нямат пари да го възстановят.


В кафенето на селото няма ток, което често се случва из нашенските села в Албания. “Като робите в България сме”, се пошегуваха мъжете, щом разбраха откъде съм. Взеха да ми обясняват, че нямат ток, защото нямат пари да си плащат сметките. Впрочем в Албания много хора не си плащат тока, на много места все още няма фактури, ефикасна данъчна система. Бай Назиф обясни на всеослушание, че България е европейска държава с правила, в която цари ред и законност и където не може да не изпълняваш задълженията си. Според него българите са много по-дисциплинирани, с европейски манталитет, по-питомни и по-мъдри от останалите народи на Балканите. Мъжете в кафенето се оживиха и един от тях се пошегува: “Да ни вземете в България, да оставим тук тази територия и да дойдем при вас”. От пръв поглед си личи колко трудно свързват двата края, макар че живеят изключително скромно. Някои ходят да работят в горанските села в Косово, други – като хамали “на черно” в Гърция и други европейски страни.


По обяд мъжете са в кръчмата, където убиват времето в сладки приказки и билярд. От време на време се майтапят с ходжата, искат да го черпят с алкохол. Ходжата на това село без джамия ходи да прави “намаз” (молитва при мюсюлманите – бел. авт.) в съседното село Орешек, а в петък е в село Млике за “джума намаз”, голямата петъчна молитва на мюсюлманите. “Ние сме горани, нашенци. Овде во село нема мелези, всички сме горани. Само този там е арнаутин от село Стрежево (Струже на албански)”, обясняват мъжете.


По някое време в кръчмата влиза Бесим от село Орешек. Той свири стари горански песни и не се разделя с тамбурата си. Работи по кафенетата в село Рестелица, Косово. Артист по душа, музиката е в кръвта му, оставил в Тирана жена си и къщата си и обикаля из планините на Гора.


В Църнелево стана дума и за една горска “бабица” – жена от селото, чийто мъж починал рано и тя започнала да се облича като мъж. Носела мъжки пояс, но тъчела на стан. Обичаят “бабица” – жена, която се дегизира като мъж, съществува в района на Гора и Люма, Северна Албания, през 50-те и 60-те години на 20 век. Мъжете си спомниха за случай, в който една “бабица” отишла на война вместо брат си, тя била с аскера, но не я усетили. “Бабица” се казва и на девойка, чието семейство не й дава да се задоми, както и на стара мома. “Яз бабица че останем, оно не го вземам”, се сопва някоя девойка на предложението за брак на момък, който не й харесва. “Имаш да видиш, бабица че ти останем”, също е популярна фраза в нашенския говор.

 

 

Постинг на Асен Сираков:
Текстът е определено автентичен (особено в сравнение с вариантите, които обикновено се пеят; освен това Биляна е доказано късно явление, както Калина, освен в песента за "Струга-града"), но, не знам защо, е транскрибиран със сръбска фонетика? Още повече, че бавният 3/4 на песента е с албански генезис, както и в цялата песен си има албанско влияние дори на лексическо ниво... Аз го знам така:


Лиляна платно белеше, на два извора брог'ански.
Оздола идет вилани (винари? не знам... по принцип 'вилан' е феодален селянин, при това в Средна и Западна Европа... Ако приемем, че песента е създавана през период (те са няколко), в който Белград е бил унгарски, възможно...)
вилани београг'ани.
- Лиляно, моме убава, не бели платно край пута.
Вилани, београг'ани, кротко си терайте карванот.
Кротко си терайте карванот, да не ми платно згазите.
Да не ми платно спрашите, ел ми йе платно даровско ('за дар', а не получено като дар, още не се е омъжила!).
- Лиляно, моме, калешо ('калеш', на албански 'къдрав', обикновено за мъж и за овца... тук е малко странно),
ако ти платно спрашиме
Скупо ке ти го платиме, со вино и с лута ракия.
- Вилани, жупски (това жупски също за първи път го срещам) граг'ани, я не ви сакам виното,
Я не ви сакам виното, токо ви сакам момчето...”
както и вариант: токо ви сакам момчето, шо напред тера карванот"