19 юни 2018г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Гражданите, дворниците, Западните покрайнини и Струмица

 

Пуснах във Фейсбук кауза: „България да предяви иск за Западните покрайнини и Струмица пред Хагския съд“  http://www.causes.com/causes/551618-?m=be1f320c

Основанията на каузата са пределно ясни: Република Сърбия, както и Македония, не са правоприемници на Югославия и нямат правото на тези български земи, откъснати от България по „стратегически причини“ и дадени на Сърбо-хърватско-словенското кралство през 1919 г. от Ньойския диктат.

Югославия, с големи уговорки – правоприемник на СХСК, престана да съществува като държавно-правен субект! А съгласно международното право международните договори, касаещи държава, която престава да бъде държавно -правен субект, губят правна сила.

След разпадането на Югославия бившите републики на тази федерация не определиха правоприемник върху активите и пасивите й, както и на присъединената повторно през 1947 г. към нея територия – Западните покрайнини и Струмица.

България е изправена, независимо от нейната воля, пред реален проблем: нейна територия се владее без правно основание от две други държави – Сърбия и Македония.

В случая България е принудена да реагира. Да постави въпроса пред Сърбия и Македония, да запознае с него международните институции и особено внимателно ООН. Недопустимо е за която и да е държава да подминава проблем, свързан с нейната държавна граница. Ако държавата си замълчи, тя не само се унижава, но и създава предпоставки за проблеми в бъдещето.

Противниците на това, че България трябва да реагира, имат няколко аргумента.

Първият е, че  скоро и България, и Македония, и Сърбия ще бъдат в еврозоната и там няма да има граници, ето защо безсмислено е да си създаваме главоболия.

Първо, ако това е така, тогава няма никакъв проблем Сърбия и Македония да си върнат нашите земи, като си преместят границата. Нали границата ще бъде фиктивна в еврозоната? Защо да не го направят?!

Второ, какво правим, ако Евросъюзът се разпадне? Искате да оставим на потомците си повод за война със съседите? Не помните ли как се разпадна Югославия, която беше градена като държава на принципа „всички сме едно, граници няма“.

Другият аргумент е, че като поставим въпроса, чиновниците в Брюксел щели да се вкиснат, а пък във Вашингтон и Москва щели да ни се разсърдят.

Ние ставаме членове на Европейския съюз не за да внесем в него неуредените си въпроси със съседите, а след като сме ги решили. Между нас, Сърбия и Македония стои нередовен договор. Искаме да го скрием, за да не разсърдим някого?! Хайде холан. Това е просто глупаво.

Третият аргумент е, че „това са камънаци, защо са ни?“

Този аргумент е фундаментален. Той е върховен.

Държавната територия е ценност. Историята е постоянното съперничество за граници – лични, институционални, корпоративни, държавни и пр.  Територията е ценност независимо дали е пустиня,  блато, богата на полезни изкопаеми или бедна.  Държавната граница огражда своето, защото е свое, а не защото е плодородно или не…

Репликата за камънаците, изречена от виден политик, има толкова общо с политиката и държавата, колкото има с медицината и здравеопазването репликата „Ние просто, аз не виждам… , у кофа ли да го давиме ли? Какво да правя?“, и колкото има общо със съдебната система репликата: „Аз на Тенчо кинти няма да давам, нищо че ти е авер“…

Все реални реплики на реални действащи лица, изречени тия дни.

Целият ни живот е удавен от такова говорене, откъдето иде съответстващото му поведение. Това е начинът да се избяга от отговорност. Длъжностното лице да остане в частното си пространство, където му е удобно и уютно. Да неглижира до простотия институцията, в която работи и която представлява, защото така остава своеволен, а не подчинен на правила, закон и принципи.

У нас всички социални роли в пирамидата на държавата са недиференцирани, неотделени от частната сфера на изпълнителите. Като леко хиперболизирам: шефовете назначават близки, приятели и роднини; държавните договори за обществени поръчки се сключват с близки, приятели и роднини или техни подставени лица; никаква задача, стояща пред държавата, не се решава от чиновника, докато не види „къде му е далаверата“.  Катаджията ви спира на пътя не защото сте нарушител, а защото ще му платите. Корупцията като явление е възможна поради  сливането на частното и институционалното.

Нашите чиновници избягват да застанат очи в очи с проблемите на държавата и да търсят тяхното решение, защото получават главоболие и изпадат в депресия. По-добре им е да си мислят за къщата и двора. Те са дворници. Понятията за дълг и лоялност, за чест и достойнство не са интериоризирани ценности, те са просто думи. Този, който гледа съвестно на задълженията си и мисли за държавното и общото благо, е „фарфарон“ и „глупак“.

За тях държавата и службата е средство да си набавят нужното за кефовете, „далаверата“. Пълна слепота и безхаберие за потребностите на държавата. Затова пътят за Гърция е в такова състояние. Затова проектите за магистрала Люлин се подмятаха цяло десетилетие, ако не и повече, по чекмеджетата. Затова София няма завод за боклука. Затуй бяха затворени прочутите реактори в АЕЦ  “Козлодуй”.

Оттук нататък границата между закон и отклоняващо се поведение е напълно размита. Организираната престъпност започва от неглижирането на институциите, от нахлуването на частния интерес в тях.

Имаме големи проблеми с организацията на държавния апарат и мотивацията на държавните служители.

И всичко започва от Горе. Отказът на правителствата и парламентите да застават всеки ден на равнището на държавните си отговорности, като загърбят частните си и партийни страсти.

Такъв е вторият план в каузата „България да предяви иск за Западните покрайнини и Струмица пред Хагския съд“ .

Ние, гражданите, с обща воля да принудим правителството да се изправи пред един държавен, реален проблем, независимо от това какво ще помислят в Брюксел, Вашингтон или Москва. Независимо от това, че дипломати и министри ще си развалят рахатлъка.

Правителството трябва да даде неопровержим знак, че за него Държавата е върховна ценност, народът – главна грижа, следователно – така е редно да бъде за всички надолу по йерархията.

Можете да подкрепите тази наша кауза на адреса http://www.causes.com/causes/551618-?m=be1f320c