Път: : Моят човек : Г

Георги Пенчев

Избрах да пиша за Георги Стоянов Пенчев, защото цял  живот слушам  много за него, а сега смятам, че е най-подходящият момент да синтезирам всичката тази информация.

Въпросната личност е родена на 05.02.1947 г. в град Пловдив, но живее в близкото до Пловдив с. Катуница. Син е на Стоян Георгиев Пенчев и Василка Георгиева Пенчева. Баща му е член на Партията, а майка му пълен антипод – безумно набожна жена. Докато баща му следи жителите на селото да не посещават църквата, то Василка и малкият Жорко под ръчичка се запътват към непозволеното място.

Малкият Георги Пенчев има с три години по-голяма от него сестра - Николина, с която прекарва детството си в игри и разбирателство. Още от дете той се увлича по ремонти на двигатели с вътрешно горене и летателни машини. Ремонтира недействащия мотор на баща си и го подкарва. Често ходи в ТКЗС-то, за да помага в подобни дейности. По всичко личи, че е бил доста будно, но и палаво дете.

Разбира се, Георги Пенчев  си поставя за цел да учи в Механотехникума „К. Е. Циолковски” в Пловдив.  Бил е доста упорит и в крайна сметка е осъществил първата си мечта. Там той учи технология на машиностроенето – студена обработка. Понеже една диплома не му се вижда достатъчна, той решава да завърши и вечерно училище  ПТУМ „Антон Иванов”, където получава занаята стругаро-фрезист. Средното му образование приключва през 1965 година, след което той се залавя с висше. Записва се във Висше Военновъздушното училище  „Георги Бенковски”,  гр. Долна Митрополия.

В автобуса от Катуница за Пловдив Георги Пенчев забелязва красива млада дама, за която установил, че е от съседното село Кочово. Така Георги започва да се интересува от нея, един ден набира смелост – качва се на мотора и тръгва да я търси. Той не я намира, но се оказва, че с нея имат общи познати, разбира и името й – Величка. След известно време, уж случайно, те се оказват на едно и също място по едно и също време. Разбира се, Величка също не успява да устои на напетия, интелигентен и усмихнат младеж. Чувството му за хумор и джентълменското му поведение били истиснко предизвикателство за всяка дама, а Вили не била изключение. И така... маршрутът Катуница-Кочово-Пловдив  станал всекидневие. Марин – бащата на Величка бил силно обезпокоен за дъщеря си, след като разбрал за нейните екскурзии с мотор, а и тя била все още ученичка.

Подобна любов няма как да мине без сватба. На 11.05.1969 г., с разрешение на родителите на Величка и на Военното училище на Георги те сключват брак.

Тяхната сватба е най-голямото събитие в село Катуница, а любовта им в отразена даже на клетвата на Георги Пенчев, малко преди брака на първа страница във военния вестник с огромна снимка на влюбената двойка и текст:

„ВСЕОТДАЙНИ НА ТЕБ, РОДИНО!

Заклех се – още неизречени най-верните думи към Отечеството и тя го целуна. Даде му най-хубавите цветя на есента, които тя отглеждаше, когато той беше юноша.

Растяха хризантемите, растеше юношата. От днес той е вече войн и в тихото моминско всекидневие неговата клетва ще звучи в ушите й като най-прекрасна музика.

Те ще носят в себе си алените пламъци на знамето, нежния аромат на цветята и ще имат да си казват все още неизказаните думи на любовта”.

Политическото влияние силно присъства  в текста, така че  може да се долови присъствието на Партията дори в личния живот на хората, въпреки че и Георги, и Величка  не са били особено обвързани с нея.

Животът им преминава също толкова красиво и романтично, колкото е и снимката в този вестник. Младоженците заживяват заедно в квартал Смирненски в Пловдив. След 5-годишното си обучение Георги завършва през  1970 г. и на 30 ноември същата година започва работа във военновъздушните сили, поделение Пловдив като вертолетен пилот.

На 10 юни  1970 г. на бял свят се появява и първата им дъщеричка – Весела. Дори и името й свидетелства за красивото детсвто, което е имала любимката на тати.  Георги има в дома си вече не една, а цели две принцеси. Третата принцеса се появява на 26.11.1972 г. и носи името Таня.

Семейството е безумно щастливо, всеки свободен миг на Георги е прекаран с него. Те често ходят на планина, на море, на екскурзия до СССР. И понеже Георги е много общителен и забавен, почти всяка вечер кани колегите си, с които е неразделен, вкъщи, но нито пие, нито пуши – изключително примерен живот в това отношение.

Рано сутрин, когато всички още спят, той се подготвя за работа. Никога не пропуска да целуне за довиждане трите си спящи красавици. А следобед взима децата от градинка, разхожда ги, докато Вили свърши работа, и накрая си ги прибира и трите. Вили работи в НОИ, пенсионен отдел.

Георги често се възмущава от некомпетентността на един от колегите си, който е  поставен на тази длъжност, просто защото баща му е активен борец. На Георги му е много трудно да се примири с всичко това. По този повод той често казва: „Този некадърник, коя ли къща ще изгори?!”.

Сутринта на 19.05.1977 г. Георги отново целува принцесите си и точно преди да тръгне, се връща, за да ги целуне повторно. В този ден той е повикан извънредно. Не е трябвало да лети, но поради здравословни причини, колегата му Владимир Иванов не е допуснат във вертолета, а Георги е трябвало да го замести. За негово нещастие командирът се оказва гореспоменатата личност – Йордан Петковски. Така старши лейтенант Георги Пенчев, един курсант, двама висши офицери и Йордан Петковски се качват на Ми-4 борд  номер 43. Петковски е бил първи пилот, а Пенчев - втори. Вертолетът се разбива под „Козята стена” на „Беклемето” поради груба недисциплинираност на командира старши лейтенант Йордан Петковски, въпреки предупрежденията на втория пилот. Нарушението е на минимално безопасната височина (полет на 1500 метра) при прелитане над Стара планина в облаци, при което вертолетът среща земята. Оцелелите са само двама. Вертолетът и днес е още там.

През това време Вили, без дори да подозира, облича децата, хваща ги за ръчички и се запътва към детската градина. Когато обаче асансьорът спира на първия етаж и вратата се отваря, Вили вижда на босо обути обувки, повдига глава и забелязва свекър си с трима военни. Тя припада, а децата са откарани във военен джип, където прекарват няколко часа.

Три  дни след това в село Катуница е проведено второто мащабно събитие, което слага край на селската приказка за кочовската Клеопатра и катунския Цезар.

От катастрофата има двама оцелели – Йордан Петковски, който е инвалид, и курсантът, който е с тежки психически травми.

А Георги Стоянов Пенчев така и не успява да се пребори с некомпетентността. Този човек е бил моят дядо, бащата на моята майка – Веси, която често ми казва колко много приличам на него. Дано аз обаче пожъна повече успех в начинанията си, защото все пак съм четвъртата негова принцеса, която той щеше да е щастлив, ако можеше да познава.