Път: : Моят човек : Г

Георги Нолев


Станко Георгиев


 

 

Георги Нолев е роден през 1926 г. в село Сусам (област Хасково) в бедно земеделско семейство. Цялото им семейство е наброявало около 15 души, като са живеели в една къща с четири стай. Търсейки препитание в тези трудни години, семейството закупили една стара къща извън село и започнали да отглеждат животни. Георги Нолев, както и другите деца от семейството са ходели на паша заедно с животните, а понякога дори са оставали през нощта при тях, за да ги бранят от вълци. Но това не е можело да изхрани семейството. Тъй като бащите в семейството са били трима братя, решили заедно да търсят друг начин за изхранване на семейството. Единият от тях бил буден и успял да намери приятели от Дебелец. През 1932 г.  заедно докарали и построили в село маслобойна. Като се разбрали едните да донесат маслобойната, а другите да осигурят в село сградата. И така сградата, в която живеели животните, се превърнала в маслобойна за добив на олио. По късно хората, които донесли маслобойната, направили нова на друго място, а тази оставили в Сусам, като предварително се разбрали за цената, която семейството на Георги Нолев наплатили. Така малко по малко семейството започнало да живее по-добре, но си живеело в същата къща с четири стаи. По-късно идва 9-ти септември и нещата са се променили. Понеже времената са били бурни, животът на семейството тръгва в друга насока и те започват да гледат на живота по друг начин, мечтаели, че един ден всичко ще е безплатно и всички ще живеят добре. Но нямало кой знае каква промяна в живота на хората. През 1950 г. Георги Нолев заминава войник, а маслобойната е била национализирана. През това време семейството му построява още една къща с две стаи, където да живеят Георги и брат му Славчо.

 

 

В казармата Георги Нолев успял да научи железарски занаят и след като се завърнал, започнал работа като чирак при един майстор. През 1953 г. се оженил за едно момиче от село на име Станка, също израснала в бедно семейство. Бащата на Георги по това време започнал да се занимава със земеделие, но нивите били малко да изхранват семейството. И така Георги и брат му са решили да не влизат в ТКЗС-то, а да си купят още ниви. Намерили един човек, изселен в Хасково, и купили от него още ниви, но не минало много време и те били вкарани в ТКЗС-то.  И така съдбата на Георги Нолев го отвежда на работа в Стройрайона в Хасково. ,,Прибирах се всяка вечер с рейса, разказва дядо Георги, но не изтърпях и започнах да мисля да вземам гражданство в Хасково, трудно беше, защото не даваха, докато предприятието не разрешеше”.  Това обаче не го е разочаровало и продължил да търси варианти да се премести в Хасково и купува едно място в крайния квартал Тримата ремсисти (сега кв. Бадема).  През 1963 г. по празниците около 9-ти септември той започва да строи незаконно къща от две стаи. За три дни той заедно е верни другари пренася 5000 тухли и успява да изгради двустайната постройка. Но се намерили хора, които да докладват, и се започват безсънните нощи на Георги Нолев. Две години непрекъснато е имало заплахи от събаряне, по едно време семейството е стигнало до отчаяние и се е примирило, че ще се върне в Сусам. В този труден момент обаче се намират приятели на Георги от Съвета и му помагат да узакони постройката, и така мъките престанали, а Георги изпълнил мечтата си да живее в града. Жена му започва работа, а децата му се учат в престижни за времето си училища. Синът му завършва в Автотранспорта, където получава шофьорски и монтьорски занаят, а дъщеря му завършва полувисше в медицинския университет и започва работа като медицинска сестра. ,,От парите, които Тодор Живков даваше всеки месец като бонус, спомня си дядо Георги, купихме мотор на момчето,  по-късно внесохме и първата си вноска за кола. Работех от тъмно до тъмно, без почивка, дори събота и неделя, работех на частно, защото имах електрожен – казва Георги Нолев. С жената на кино не сме ходили, нито на сладкарница, тя беше домакиня и си знаеше сметката, заедно постигнахме всичко, спомня си още дядо Георги.” След не много време семейството успява да спести пари и купува още едно място в същия квартал. Там те построяват гараж, където Георги работи извън работно време, но скоро проблемите му отново започват. Един ден у тях пристига агент да провери какво става, но като разбира, че Георги Нолев има много добри приятели и все големи хора, го оставя на мира. 

През 1970 г. Георги започва работа в предприятие за текстил "Жеко Димитров", където изкарва 27 години до пенсионирането си и се ползва с голямо доверие и уважение от всички директори по това време.  Като трудолюбив и амбициозен човек той прави повече от 400 рационализации, за всяка от който му се плаща над заплатата. За него колегите му казват, че е единственият човек, без когото предприятието не може. Те си спомнят как в трудни моменти са ходили при него да им помага и все още го уважават и канят на сбирки на персонала на предприятието, което вече не съществува. Една от най-запомнящите му рационализации е изработването на първия механизъм за автоматично отваряне на портала, за която е бил щедро възнаграден. Събрал достатъчно средства, той започва да строи друга къща за сина си в квартал Каменна. Но идва 1985 г. и в квартал Тримата ремсисти започват да се строят блокове. И така къщата на Георги Нолев е съборена и му са предоставени два апартамента като компенсация за отнетата земя. ,,През това време видях най-много зор, разказва дядо Георги, понеже  строях къща и обзавеждах апартаментите, а и ми създаваха проблеми, защото по това време не можеше да имаш повече от едно жилище, но с верни приятели нещата отново се наредиха, приятелите ми са ми помагали много, защото и аз им вършех доста работа.”  Уморен от всички тези успехи Георги Нолев започва да мечтае за тихия и спокоен живот на село.

През 1990-1991 г. идва демокрацията и нещата се променят. Той решава да се завърне с жена си в родното им село Сусам. Като се е погрижил да осигури живота на децата си в Хасково. След като демокрацията е дошла и вече не се забранява работата на частно, Георги Нолев се връща в село Сусам и започва работа по изграждането на дарак и машина за люпене на фъстъци. След дълъг и упорит труд той с помощта на сина си започва да работи. Не след дълго той решава да изгради и банциг за бичене на дъски, а по-късно и мелница. Така след дълги усилия на вече напреднала възраст през 1997 г. след пенсионирането си Георги Нолев успява да събере пари и да купи още един двор с постройка, в който възстановява мечтата на родителите си и изгражда маслобойна за добив на олио.

 

 

Днес Георги Нолев е на 85 години и продължава да работи в маслобойната заедно със сина си и внука си Славчо. През целия си живот Георги Нолев не е членувал в нито една партия. Той е постигнал толкова много благодарение на трудолюбието си и добротата си, поради което има много приятели, които и днес му помагат. За себе си казва, че е човек, който не е отказвал да свърши работа на никой. Гордостта му е един чук, на който са поставени инициалите му и с който е работил през целия си живот. През живота си Георги Нолев е закупил десет парцела, построил е четири къщи, една вила, маслобойна и много други машини. Той е пример за човек, който е успял да се приспособи към всички политически промени и превратности в страната и да постигне много.