Географските граници на Европа

 

"Европа" е сравнително модерна идея. Тя постепенно е изместила по-ранната концепция за "християнския свят" в комплекс от интелектуални процеси, продължили от XIV до XVIII век. Решителният период обаче бил достигнат през десетилетията преди и след 1700 г. след продължителни религиозни конфликти. В ранната фаза на Просвещението нациите в едно разделено общество се чувстват неудобно от постоянното напомняне за общата им християнска идентичност и "Европа" запълва нуждата от име с по-неутрални подзначения.

На запад войните срещу Луи XIV вдъхновили множество публицисти, които апелирали за общи действия, които да разрешат Разделенията на съвременността.

Многократно затваряният квакер Уилям Пен (1644-1718, роден от англо-холандски смесен брак и основател на Пенсилвания, се отличавал с това, че защитавал както универсалната толерантност, така и европейския парламент.

Френският абат дисидент Шарл Кастел де Сейнт Пиер (1658-1743), автор на "Projet d'une paixperpetuelle" (1713), призовал за конфедерация на европейските сили, която да гарантира продължителен мир.

На Изток появата на Руската империя под владичеството на Петър Велики изисквала радикално преосмисляне на международните рамки. Договорът от Утрехт от 1713 г. бил последният важен случай, при който публично била спомената "Respublica Christiana", "Християнската общност".

След това надделяла представата за европейската, противопоставена на християнската, общност.

През 1751 година Волтер описал Европа като:

... някаква велика република, разделена на няколко държави, някои монархически, други смесени... но всички кореспондиращи помежду си. Всички те имат едни и същи религиозни основи, дори ако са разделени на няколко вероизповедания. Всички те имат еднакви принципи на публичното право и политиката, непознати в другите части на света.

Двадесет години по-късно Русо обявил: "Вече няма французи, германци, испанци или дори англичани, а само европейци".

Според едно съждение крайното осъзнаване на "идеята за Европа" станало през 1796 г., когато Едмънд Бърк написал: "Никой европеец не може да бъде пълен изгнаник в която и да е част на Европа".

Повечето очертания на Европа са определени от нейните обширни морски брегове. Разделителната линия между Европа и Азия е била фиксирана от древните от Хелеспонт  до река Дон и все още е била там през Средновековието.

Един енциклопедист от XIV век можел да даде доста прецизна дефиниция:

Казва се, че Европа е една трета от целия свят и е взела името си от Европа, дъщерята на Агенор, крал на Либия. Юпитер похитил Европа и я завел в Крит, и нарекъл повечето земя на нея, Европа... Европа започва от река Танай [Дон] по Северния океан до края на Испания. Източната и южната част се издигат от морето, наречено Понтус [Черно море], и всички се съединяват в Голямото море [Средиземно море] и свършва при островите на Кадиз [Гибралтар]...

Папа Пий II (Enea Piccolomini) започва ранния си "Трактат за държавата Европа" (1458) с описание на Унгария, Трансилвания и Тракия, които в този критичен момент били заплашени от турците.

Нито древните, нито хората от Средновековието са имали някакви познания за източните граници на европейската равнина, някои секции от която не били установени постоянно до XVIII век. Чак през 1730 г. един шведски офицер на руска служба я нарекъл Щраленберг, предполагайки, че границата на Европа трябва да се премести назад от Дон до Уралските планини и до река Урал. Някъде в края на XVIII век руското правителство издигнало граничен стълб на пътя между Екатерининбург и Тюмен за да отбележи границата между Европа и Азия.

Оттогава нататък царските изгнанници, които марширували към Сибир, оковани във вериги, създали обичая да коленичат до стълба и да си вземат една последна шепа европейска земя.

"Няма друг граничен стълб по целия свят, написал един наблюдател, който да е виждал... толкова много разбити сърца".

След 1833 г. идеята за "Европа от Атлантика до Урал" спечелила общо одобрение.

Независимо от това няма нищо свещено в господстващото твърдение.
Разширението на Европа до Урал било прието в резултат от възхода на Руската импери Но то е било широко критикувано, особено от аналитичните географи. Границата  Урал има малка валидност в очите на Халфорд Макиндер, на Арнълд Тойнби, за които предимство имат факторите на средата, или за швейцарския географ Дж. Рейнол, който написал, че "Русия е географската антитеза на Европа". Упадъкът на руската сила може да предизвика ревизия - и в този случай възгледите за "приливна Европа", чиито граници зависят от приливите и отливите на руското могъщество, ще бъдат потвърдени.

(С НЕЗНАЧИТЕЛНИ СЪКРАЩЕНИЯ ОТ "ЕВРОПА, ИСТОРИЯ" ОТ НОРМАН ДЕЙВИС)