ГК на БРП(к) в София - 09.09.1944-31.12.1944

още в галерията...

Протоколите на Градския комитет на БКП (БРП-к) в първите месеци след 9 септември 1944 г. недвусмислено подсказват, че до тогава компартията е функционирала като неформална организация, без ясна структура и йерархия.

Комунистите в столицата са ръководени непосредствено от централното ръководство на партията. София не е била разглеждана като отделно селище от седалищото на висшето ръководство. Характеристика на едноглавата държава - столицата е център, без да е град.

В нея няма градска култура, градска традиция... До края на шестдесетте години в печата периодично бликваше темата за носталгията по "стара София", в която има махленски съперничества на основата на селата, слели се в град. Банишора, Княжево, Дървеница, Подуене, Красно село, Красна поляна, Лозенец, Конювица, Връбница, Надежда (изброявам част от запазените до днес имена), са села, слели се в град. Самата София - административен център от хилядолетия, е погълната от тях и придошлите провинциалисти и бежанци, главно от Македония и Сърбия.

За компартията София като град не съществува. Това е нейното партийно седалище, в което има "наши" квартали и нелегални квартири. Почти всичките й ръководители са пришълци.

Това, че София е нещо различно от местообитанието им, те ще започнат да разбират чак след края на войната, когато десетки хиляди от "старите софиянци" (пак предимно пришълци, но постигнали житейската си реализация в София) ще емигрират, ще бъдат изселени или избити. Краят на войната и последвалите репресии ще прогонят от града самия град. В София остават руините от бомбардировките и пришълците.

Идва времето да възникне Градският комитет на БКП - една от големите сили в тоталитарна България.

Това са протоколите от техните заседания. Те започват от нищото, защото до този момент са били част от Централното национално ръководство. Започва следващият етап от еманципацията на София.