25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Вяра, градската ми баба

Ренета Кацарска

Вяра, градската ми баба никога не се обръщаше, ако някой случайно й кажеше Вера, ама -ни-ко-га -

"Я"-то в името й беше институция...

Стара русенска мома, омъжила се "по сметка" на 28?! за преспективен селски младеж, красавец, студент в Търговската академия в Свищов, 3/4 години по-млад от нея (само дето никога не разбрах с колко точно).

Беше нещо като прабабата на "готик стила". Почти не помня да съм я видяла усмихната, веднъж паднала докато миела прозорци, счупила си ръката, а 30 години по-късно, ако някой случайно я докоснеше там, опищяваше махалата с думите: "Неее ... болната ръка!"

Вяра обичаше да си спомня времето на светските "журове", как са си рисували с въглен по краката ръбовете на чорапите, а самите копринени чорапи са били дефицитна стока.

Докато мажеше лицето си с живачен, избелващ крем, с каменно лице разказваше, как уж нейни приятелки (разпоретини) преспали с незнам кой си полк немски офицери. Сигурна съм, че тайно им завиждаше...

Къщата на Вяра, винаги светеше, без нито един работен ден в живота си, много ясно мислех си аз. Всичко беше подредено, чисто, на мястото си, финансово осигурена, глезена жена, много обичаше да бродира. На същото беше научила и вуйчо ми (нежелано второ дете) в последстие нейн Любимец. Болезнено привързан към майка си я принуждавал да ходи с него на училище и тя...ходела, а той се научил прекрасно ...да плете!? Мен и дядо ми мъкнеше по шивачки, ние чинно чакахме пред вратата поредната проба, а за награда получавахме - той, купичка сладко и вода, а аз от грижливо пазените бонбони "за гости" с вкус на нафталин.

Скандали не помня, е почти, тогава от "гардероба" със страшна сила се вадеха думите:"ако не ти харесва, отивай си при твоята Унгарка!", каквото и да означаваше това...;)

Преди да се омъжа, отидох да я видя, лежеше от 10 години на легло, а дядо ми беше неотлъчно до нея и не позволяваше на никой друг да поеме грижите.

Тогава тя ми подари златен часовник, даден и от майка й, скъп спомен. Поговорихме, казах й, че винаги съм я обичала точно такава, жена с класа и къде е тайната, а тя ми отвърна:

"Вълшебната думичка....Петреее!!!

И червило..." heart