22 август 2019г.

Седмица на Бийтълс, Празник на Резово, на Малко Търново..Годишнина от освобождението на Ловеч

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Въпроси на "24 часа" - Пенчо Ковачев

- От родния Михайловград - до и във София.

В битов смисъл с възглавница, одеяло и десет лева. След спане на десетина места, накрая със Златко, съученик и приятел (пенсионира се като професор в Софийския университет), намерихме една стая три на три в кв. "Надежда". Наемът - поносим (30 лв. на месец), хазяйнът - "наш човек". Трифон Соколов - държа да изпиша името му. Геолог. Обикаляше баирите и събираше важни камъни. По тях после се определяше къде има смисъл да се търси нещо полезно.

Софийският университет е величественият български Храм. Влязох като в Храм, излязох като пребивавал в Храм. Университетът предопредели съдбата ми. Имах значими интелектуалци за учители - Аристотел Гаврилов, Елка Панова, Исак Паси, Кирил Василев, Добрин Спасов, Асен Игнатов, Илчо Димитров...

Кажи ми кои са ти били учителите, за да ти кажа кой си.

- Как се запозна с Желю Желев. Как и защо влезе в политиката?

Не помня. 1963-64 г. Първо познавах Маруша. Тя беше историчка. Имахме общи лекции с тях. Желю беше аспирант. Живееше на улица при моста Чавдар. Грохнала едноетажна къща. Там живееше и Стоян Бакърджиев - големият преводач. Слушахме западните станции. Политиканствахме. 

В политиката влязох, когато тя ме извика.  

- Кога и как стремежът към свободата премина в стремежа към властта?

Власт не съм искал. Исках свобода. Властта е наркотик, който не ми действа... Рано осъзнах, че обществото, в което съм се родил и живея, може да ме смачка.  Формирах двата варианта, за да оцелея. Да се правя на непретенциозен будала, което е вариант при вътрешна емиграция. Не е трудно. Талантът ми на будала е безспорен. От тази позиция можех да наблюдавам и да говоря, каквото мисля, когато поискам, пък и да не искам. А-у, какви разправии съм имал! Става навик и начин на живот.

Като се огледам около себе си, виждам, че това не е мое откритие. Гледаш го будала, готов си да го прескочиш, а той изведнъж те забие с Е= M.C на квадрат. Не склучайно в Онова време Швейк беше един от най-популярните литературни герой. Зная - българинът не се нуждае от смяна на чипа, а от социални условия, които да го правят свободен човек. Свободните българи ще издигнат България.  

- Разкажи най-важното в създаването на СДС. Защо ти, който организираш почти всичко, не присъстваш на учредителното събрание?

Управителният съвет на Клуба избра други да присъстват. На такива сбирки не се ходи в лично качество.

- Какво изживя като председател на ЦИК на СДС?

Вероятно прилича на натоварването на футболистите на Европейското първенство по време на мач. Само че нашият мач продължи пет месеца без съдия, без прекъсване, с оглушителни скандирания и освирквания от трибуните. Играехме срещу Държавата, облякла екипа на партия.

Благодарен съм на съдбата, че ми се отдаде такава възможност. Участвах в изграждането на СДС, бях съавтор и последен редактор на Програмата на СДС, директор на вестник "Демокрация", основните инициативи на кампанията са мои, през моя санкция са минали всички плакати, песни, листовки, значки, кибрити, ленти, балони... Моя беше инициативата за Синята утрин и Големия митинг на 7 юни. Но без десетките хора, които ми помагаха, нищо да не съм направил. Борис Карадимчев, Георги Минчев, Еленко Божков, Теодоси Томов, Веселин Панайотов, Тео и Тони Шишманови... Диан Гладичев, Мария и Мая, двете Лилета, Краси Кацаров, екипа на в. "Демокрация", екипа на Стефан Гайтанджиев, Емил Кошлуков, Миро Севлиевски и БСЧИ... Все едно не мога да изброя всички. 

Беше празник!  

- Какво беше настроението и какво прави в дните след загубата на изборите за ВНС?

След втория тур спах цяло денонощие. После лежах с дни като след прекарана тежка болест. Медитирах с часове. Около мен се пукаха фойерверки.

Знаех, че бях свършил изключителна работа. Това е шанс.   

- Мисля, че ти беше един от първите, който заяви (поправи ме ако греша), че ще се откажеш от политиката и ще се върнеш към научната си дейност.

Не исках да се занимавам с политика. Бях започнал нов роман. Героите ми бяха ясни. Сюжетът - почти.  Исках да се върна и да го продължа. Остана си недописан. Политиката не е нещо, в което влизаш и излизаш, когато ти скимне. От лятото на 1991 година, когато подписах конституцията, не съм в активната политика. Там, където се вземат националните решения. Оттогава се е минал четвърт век, а вие провеждате интервю с мен като с политик, а не като със социолог, преподавател или писател.

Политиката е беля. Макар че "беля" няма етимологична връзка с "белег", има съдържателна. За яснота ще посоча забележителни личности:

Богдан Филов не е големият учен, на чието име може да се именува улица, той е политик. Любен Беров не е професорът по стопанска история, а бивш премиер. Иван Костов, каквито и приноси да има в изследването на кризите, си остава политик. Жан Виденов е отличен университетски преподавател, но няма как да се измъкне от присъствието си в политиката...

Подчертавам го, защото е важно за младите. Изберат ли политическата кариера, втурнат ли се в нея, да знаят - белегът е за цял живот. 

- Какво те накара да изпълниш обещанието си?

От 1992 г. изведох в приоритетите си писането. Със значима част от политическите дейности на лидера на партията (Българска партия Либерали) се заеха мои сътрудници.

Въпреки личния ми приоритет - стремежът ми е бил БПЛ да взема такива решения, че нейните членове и активисти да имат широко поле за маневриране в бъдеще, без да бъдат натоварвани с излишни "белези". Пред някои отварях врати. Всеки сам избра пътя си. 

На първо време реших, че докато спомените ми са свежи, трябва да опиша създаването на СДС и избирателната кампания за 7 ВНС. Така се роди "Голямата промяна". Само това да бях написал, разместването в приоритетите си струваше.

После подбрах от написаните работи (преди 10 ноември) и издадох романа "Света Петка Българска" и "Пилето на рендовалната машина". Написах хумористичния роман "Годините на заека" като контрапункт на "Голямата промяна", както и поредица новели.

През 1996 г. с политиката можех да приключа. 

От 1997 г. се заех със сайта "Приказката България" или omda.bg. Това е мой проект. Правехме го с нетскейп-композер, телефонна връзка, писукането на модема... Древност! В Омда още има файлове от онова време. 

После Института по социология, Университета... Вече пенсионерствам и се въртя около сайта си.

- Когато си правиш безпощадната равносметка за онова време, кои свои лични грешки смяташ за най-важните? А на СДС и неговите водачи?

Бил съм достатъчно отговорен в политическата си дейност. Допускал съм грешки, но са били неволни. Колкото съм могъл - толкова. 

Бях в политиката във вълчо време. Без съюз с групировките нямаше как да си платиш тока...

Живеехме в общество, в което политиката беше беля, белег.

Ако си бил учител и станеш депутат, а после отново учител, колегите ще те мразят. Могат да те издебнат и набият в клозета. (Зная за такъв случай!)

Може да си бил премиер, а след това да гладуваш и да живееш със заплатата на жената. Или бивш вицепремиер, който не можеше да си купи предписаните му лекарства. 

Зная за депутати, които след депутатството работиха като хамали, бягаха от родното си място, бяха мачкани от мизерията. Това беше в началото. Сега беден човек не може да стане нито депутат, нито министър.

Голямата грешка на СДС?

Все в тази посока. Опитах се на Кръглата маса да поставя въпроса за издръжка на СДС и партиите въобще. Щях да бъда разкъсан от политически простаци (по израза на Яковлев). За каква демокрация, за какви идеи съм се бил борил, щом като съм поставял въпрос за пари?

Не се реши нищо. 

Партията трябва да плаща наем за офиса си, ток, вода, телефон, бензин за коли и тяхната подръжка, командировки, заплати на технически персонал, а пари откъде?

Ами ясно откъде - от фирмите на БеКаПе. Ако вие не знаете как се просят пари, аз зная. Разбирам Доган и го оправдах, когато спомена "обръча от фирми". Партиите бяха принудени за нечисти договорки с фирмите, за да се издържат. Създаде се стандарт на връзка политика-бизнес.

Това беше катастрофалната грешка на СДС, на БСП, на Кръглата маса, на Великото народно събрание. Това беше истинският заговор на Промяната. Заговорът беше на тези, за които подозирате.   

Какво отношение към политиката на страната имат криминални типове, за да определят листите на партиите? Местата в листите се купуваха! Пари в брой.

Зад кулисите в политиката се намесваха "банкери", "патриотични индустриалци", "главни редактори на медии", дори "журналисти" като посредници... 

Не се реши навреме въпросът за държавната издръжка на партиите.

Пълно неразбиране, че политиката не е бизнес! 

Разговарял съм с банкери, мениджъри на държавни фирми, главатари на групировки, бизнес тарикати... Аз говоря за политическите задачи пред страната, той ми говори за далавера. Той ме мисли за глупак, аз зная, че той е такъв, макар и образован. Кошмарно неловко...

Вълчо време!

Тогава в задкулисието се появиха бодрите младежи от книгата на Лаверн. Те свалиха Филип и други подробности. Безотговорни персони.    

Взех твърдо решение - да пиша, да не допусна да ме завлече техният водовъртеж, физически да оцелея. В крайна сметка има ли значение дали покрай книгите ми се шуми? Важното е, че за мен писането е смислено и се забавлявам.

Познатата вътрешна емиграция. Ролята на непретенциозния будала. 

- Кажи нещо за семейството си, читателят обича да чете за "семейните подробности" на известните хора.

Имам добро семейство, което е търпеливо към мен. Жена,  деца, внуци, братя, сватове, всички са добри и всеки върши своето, според възрастта си.