Време е за разумен диалог и откровеност

Ognyan Minchev

Профилът му във Фейсбук

11-11-2015

Възстановяването на Дъблинския протокол само по себе си няма да реши нищо. Ако не бъде ограничен и спрян достъпът на имигранти до територията на ЕС, те ще продължават да пристигат на огромни вълни в Гърция, Кипър и България - страните с външна граница на ЕС. Така натискът върху тези страни ще се засили неимоверно и те или ще рухнат под тежестта на тази имигрантска вълна, или ще бъдат принудени да затворят границите си на всяка цена.

Заплахата от криза - хуманитарна и политическа така или иначе ще изтласка тези бежански вълни отново към центъра на Европа.

Решението на кризата - и на последващите имиграциони кризи - е само едно: Непреодолима физическа и институционална бариера по външните граници на ЕС.

Финансиране на бежански лагери - за предпочитане в непосредствена близост до конфликтните зони - и регулярен процес на селекция на кандидати за убежище или имиграция.

Моделът е известен от епохата на Студената война. Тогава бежанците бяха малко на брой, но въпреки това никой не разрешаваше на своя глава да отидат там, където искат. В зависимост от мястото на пресичане на Желязната завеса, бегълците от комунистическия Изток бяха настанявани за по-кратък или по-дълъг срок (от месеци до години) в Белград, Триест или Виена, преминаваха през тестове, обучения и разглеждане на молбите им за емиграция в страна по желание или в страна по възможност. Някои от тях прекарваха в лагерите дълги години поради липса на разрешение да се заселят в западна Европа, Америка или Австралия.

Днешната бежанска криза е предвестник на огромни миграционни вълни от изток и от юг към Европа. По този въпрос няма спорове. Спорът е за това как да се отреагира на това надигащо се демографско цунами. Или трябва да изградим достатъчно мощна преграда пред приливната вълна, или трябва да се примирим, че ще бъдем пометени от нея.

Разбира се, има и средни решения, които обаче са въпрос на стратегия: каква част от вълната да допуснем и в каква посока. Но тези стратегически решения не могат да се взимат под натиск, чрез диктат на големите в ЕС над малките и чрез манипулации, рисуващи този сериозен проблем като просто въпрос на съчувствие и хуманизъм.

Едно е категорично ясно - в ЕС имаме общ интерес по този драматичен проблем на настоящето и бъдещето.

Ако под натиска на бежанската вълна рухне Германия, това ще причини огромни трудности и страдания за всички. Ако рухнат Балканите - вълната ще помете и централна Европа.

Време е за разумен диалог и откровеност - лицемерието и манипулациите са срещу дългосрочния интерес на всички.