19 август 2019г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Водосборните райони и заселването

Известно е, че селищата, откъснати от своя естествен, наложен от историята Център, било то махали, села, градове, региони, та даже държави, вегетират и бавно изчезват. 

Независимо от различните административни деления и проекти за такива, държавната ни територия има като центрове почти всички областни градове. Очертала се е доминацията на София. Сериозни центрове са Пловдив, Бургас, Варна и специфичното място на Благоевград.

На пръв поглед в Северна България има един голям град - Варна, в Южна са останалите.

Такава гледна точка е спорна.

Всъщност тези центрове са свързани с водосборни райони.
Сигурно за мнозина ще бъде странно, ако кажа, че един от важните фактори, които определят миграцията и заселването, е посоката на водата. Това определя икономическото развитие на селищата и има ментални въздействия върху населението. (По този механизъм се българизират градовете през тъмните векове! Но темата е друга.)

Погледнете предложенията за райониране на страната и ще видите, че те удивително са съобразени с водосборните басейни.

На територията на страната има три водосборни района - Дунавски, Черноморски (реките, вливащи се в Черно море), Беломорски, разделен на две - Маришко-Тунджански и Струмско-Местенски.

Дунавският с част от Черноморския е Мизия; Маришко-Тунджанският с част от Черноморския е Тракия; Струмско-Местенският е Пиринска Македония. 

В Дунавския водосборен район е София и Софийското поле. Това е бившето Княжество. То има три дяла: Черноморски, Централен (от Искъра до Черноморския), СЗ (от Тимок до Искъра). 

Самата СЗБ има два дяла - Видински (от Тимок до Огоста), Врачански (от Огоста до Искъра). 

Пловдив е център на Маришко-Тунджанската част от Беломорския водосборен район. Благоевград е център на Струмско-Местенския водосборен район. Бургас е център на южната част на Черноморския водосборен район, Варна - на северната му част.

Ще посоча нещо любопитно. Като започнем от "виенската закачалка", минем през хъшове и легии, и свършим с пътешествията на Бай Ганьо, ще отбележим, че основните центрове са Букурещ, Браила, Белград, Будапеща, Виена... Всички тези градове са в Дунавския водосборен район. А сега в актуалния интерес за инфраструктурно интегриране на Западните Балкани доминира интересът за интеграция на Долнодунавския басейн... 

Но моят интерес в случая е Северозападна България. Неин Център е СоФия. Така се е случило, но и Сф и СЗБ са в Дунавския водосборен район. В самата СЗБ са се оформили три басейнови центъра - Враца (Искър), Монтана (Огост), Видин (Тимок). Историята и сегашната ситуация на трите центъра по странен начин зависят от големината на техните басейни. 

Днес Видин е "лишен" от "своята" сръбска басейнова част, но в миналото не е било така. Той е бил столица на царство, по-късно столнина на отцепника Пазвантоглу. Днес е основен стълб в СЗБ на държавната територия. Неговата връзка със София е съдбовно значима за СЗБ. Дали от Видин ще се минава през Ботевград, за да се стигне до Центъра, или през тунел при Петрохан не е малозначно. Става дума за часове с кола. Същинската СЗБ, където всъщност са големите проблеми за развитието на региона, има за свой естествен център Видин...

Толкова за водосборните райони. Интересно за размисъл.

(Впрочем, бедствията с наводнения обикновено са резултат от непознаване на водосборните райони.)

Фейсбук, 21 февруари 2018