Властите в Германия

Разбирам, че властите в Германия са установили ясно, че поредния масов убиец няма връзки с радикални организации. Тъй като това е вероятно най-скоростното разследване в историята, за часове го проучиха и разбраха всичко, да питам:
Как тийнейджър в Германия намира пистолет и повече от 300 патрона?
Как емигранти, дошли в Европа заради по-добрата работа, по-голямата сигурност за живота си, по-добри условия на живот, по-качествено здравеопазване, сигурни социални помощи дори и да не работят, изведнъж изпадат в амок? Ако им е толкова тежко тук, на тях и на децата им, могат да се върнат обратно, няма нужда да страдат толкова.
Как така няма никаква връзка с радикалния Ислям, но крещи Аллах акбар?
Как в Кьолн, на площада пред очите на хиляди, полицията не видя нищо, а сега за 24 часа разбра всичко?
Има и още въпроси, но тези са достатъчни. Опитът да представят поредното клане за битов инцидент дразни. Призивът да не коментираме, защото само специалистите знаели и разбирали, е безсмислен във времето на интернет и фейсбук. Хората се вълнуват, страхуват и са гневни. Наскоро имаше инцидент в планински френски курорт, един мароканец наръгал с нож жена и трите ѝ дъщери. Първите репортажи, по всички медии, съобщаваха, че бил ядосан на момичетата, понеже били оскъдно облечени, с тениски и шорти. После това изчезна, разследващият прокурор обясни, че и той е в амок. А момиченцата са в болница, най-малкото е на 8г. 
Тази политика, на омаловажаване и бягане от проблема, ще предизвика още повече омраза, не по-малко. спомням си как наричаха трагедията в Чернобил просто производствена авария. Вчера един от тези, Григор Стоичков, почина от старост, но други починаха от рак. Тогава пак мълчахме, пак се криехме, пак ни обясняваха как няма нищо страшно. 
За разлика от доста новоизлюпени борци за демокрация, аз помня прийомите на комунизма. И сега ги виждам ясно, опаковани в псевдолиберални бръщолевения. Същият клиширан език за политически заклинания, тогава бяхме пролетарски интернационалисти, сега сме мултикултурни демократи, пак сме братя, пак всичко е наред и ни чака светло бъдеще. Тогава Партията беше винаги права, Политбюро знаеше всичко най-добре, сега пак няма сбъркана европолитика, Юнкер и Меркел са безгрешни като папата.
И пак имаше политпросвета, ръководни кадри разясняваха правата линия на БКП, опирайки се на братска Москва. Днес са отново общественици, видни неодемократи, които се кълнат във вярност на Брюксел. И онези взимаха заплата, нищо ново, забелязал съм, че ревностните борци за правата вяра си прибират хонорарите редовно.
Ние имаме проблем в Европа, както имахме в Чернобил. Може да мълчим, може даже да ни забранят да говорим, но пак ще умират хора. 
Слава Богу, онези ги махнахме, днес свободата на словото и сдружаването не може да ни я отнемат повече. Има избори, има и многопартийна система, Меркел едва ли ще догони Живков по броя на мандатите. Тези ще си отидат, както и онези. Лошото е, че пак се пролива кръв, тогава те самите убиваха, сега доведоха убийци отвън, но резултатът е този - умират невинни хора. Заради идеологии, тогава в името на комунизма трепеха класовия враг, сега заради мултикултурния либерализъм стрелят всеки ден. 
Мащабите са различни, вярно е, но за убитите това едва ли има значение.

Емил Кошлуков
П.С. докато пишех това, дойде съобщение за нова атака, с мачете, една жена убита и двама ранени, в Ройлингтен. Какво още трябва да стане?