София Момчилова

Верка Миланова Йосифова е родена на 02.08.1938 г. в град Радомир. Родена е в голямо семейство, състоящо се от шест деца, като тя е най–малката. Майка й се казва Елисавета Кошарска, а баща й е Милан Кошарски. Верка има две сестри и трима братя. Най–големият от тях е Радуил, a след това са Аспарух, Надежда, Самуил и Елена.

Верка загубва майка си, докато е била много малка, и няма спомени за нея. Баща й се грижи за нея и  останалите й братя и сестри. За съжаление той умира  през 1946 г., когато Верка е била едва на 8 годинки. Тъй като няма други  роднини освен братята и сестрите си, а и поради това, че е прекалено  малка, тя бива изпратена в пансион. Имала е едно изключително тежко  детство. Едва на 8 години тя изгубва и майка си, и баща си.

Първият  пансион, в който е изпратена, е в гр. Самоков. Там е ученичка и успява да вземе и първи, и втори клас за една година. Това се е налагало, понеже е  била изостанала с обучението в сравнение с връстниците  си. Тя живее в Самоков в продължение на една година. През лятната  ваканция всички деца ги изпращат при техните родини, но тъй като тя не е  имало при кого да отиде, диркторът на пансиона я прибира при неговото  семейство.

През есента на 1947 г. тя бива преместена в друг пансион, в  София. Там учи в самарянско училище. Вече в трети клас, калугерките  започват да я учат на пиано, както и на много морални ценности. Поради  политическите прoмени в България, самарянското училище бива затворено.  На следващото лято е изпратена при по–големите си братя, които са вече  женени и живеят в гр. Радуил. През лятото те си поделят грижите за нея,  като едната седмица тя живее при единия брат и неговото семейство, а  след това при другия. Междувременно умира сестра й Надежда, по време на  раждане.

На 10-годишна възраст тя е преместена в нов пансион, в гр.  Кюстендил. Там тя живее 6 години. През периодите в които пансионът е  разпускан, за нея се грижи 7 години по-голямата от нея сестра –  Елена. Елена се омъжва едва на 15 години, но не забравя своята най–малка сестра. От друга страна, когато Верка е трябвало да започне 10 клас  от своето обучение, голяма част от децата от пансиона в Кюстендил са преместени в гр. Долна баня. Причината за преместването е това, че е  имало нужда от още деца, за да може да се открие местната гимназия.  Поради това Верка също е преместена в гр. Долна баня. Впоследствие този  град се оказва, че ще бъде мястото, където ще създаде семейство. На 17-годишна възраст се запознава с бъдещия си съпруг Георги Бончев Йосифов.

През 1955 г. тя завършва средното  си образование с отличен успех. В деня на бала си тя все още е нямала  рокля. Учителите от училището, в което е учила, обаче й подаряват рокля, с  която тя да отида на бала си. Това звучи като приказката за Пепеляшка, но явно се случват такива неща и в реалния живот.

След завършването си тя трябва да напусне пансиона в гр. Долна баня. По разпределение  ръководството изпраща нея и още шест момичета в гр. Пловдив. Там те  започват работа като тъкачки. Тя заедно с нейните приятелки от пансиона  започват да се издържат сами и да живеят на квартира в Пловдив. Бъдещият  й съпруг Георги обаче й предлага брак. Макар тя все още да не е приела  окончателно, той тайно й подава молба за напускане от работата й в гр.  Пловдив. Верка остава доста изненадана, след като в края на месеца не  получава заплата. Тогава разбира, че тя е била „напуснала”.

През 1957 г.  Верка се омъжва за Георги Бончев Йосифов. Той е бил плановик в  кооперацията в гр. Долна баня. След това той става и председател на  търговията. Верка пък започва работа в Универсален магазин. През 1959 г.  тя ражда дъщеря си Елеонора. Детето се ражда в 7-мия месец, но въпреки трудностите то се стабилизира успешно. През 1966 г. Верка ражда и второто  си дете - Йвайло. Така макар прекалено тежкото си детство, тя успява да  създаде едно много здраво и добро семейство.

През 1974 г. Верка и Георги  започват да строят къща, в която да живеят те с двете си деца. Преди това  те са били в една къща заедно с родителите на Георги, както и с неговия  брат и снаха. Строежът на новата къща продължава 3 години. През тези  три години дъщерята на Верка става студентка, а строенето на къщата  става с много заеми и лишения. В строежа участват роднините на Георги,  както и съпругът на сестрата на Верка – Елена.· Въпреки трудностите през 1977 г. Верка, Георги и двете им деца се нанасят в новия си дом.

Макар да е имала изключително  неприятно детство Верка създава семейство с любящ съпруг и две прекрасни  деца. Тя им дава много морални ценности и доста добро възпитание. До  известна степен е била дори и прекалено взискателна към тях. Те обаче не  са я разочаровали. И двамата учат висше образование и успяват да се  реализират по своему. През 2007 г. Верка загубва съпруга си, който е бил  за нея освен съпруг, но и приятел и дори е бил като неин баща. Днес Верка все още живее в гр.  Долна баня, в същата тази къща, която са строили с Георги. Тя, както и  повечето хора на нейната възраст имат доста неща, които могат да  разкажат за живота си.

Тук се опитах да представя накратко един живот на човек, който макар да е живял в пансиони, то се е опитал да си стъпи на краката и да създаде семейството, за което винаги е мечтал.

                       Верка  с приятелка от пансиона в гр. Долна баня                  Верка и Георги Йосифови

                                                           Верка и съпругът й Георги                              Верка заедно с дъщеря си Елеонора

Снимка по време на строежа на новия дом