25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Вековете стоят на пръсти и гледат теб – живия човек!

 

1. Преди почти 23 години в сградата на Института по социология към БАН сте един от съоснователите на СДС. Каква я мислехте, каква стана, г-н Симеонов – СДС е на път да не влезе в парламента, а от главните герои тогава днес почти никой не е останал в сините редици, все негови критици станахте. Защо?

Първо ще кажа, че институтът беше закрит. Заслугата е на Дянков и едно случайно за науката лице. Беше чл.-кор, зам.-председател на БАН, дори работеше при нас.

Институтът по социология преди 10 ноември беше остров на наблюдавано свободомислие в центъра на София. Като си го представяте, мислете в тази рамка – говори се всичко, но не се попържа Султана, а когато той пада, падат всякакви ограничения.

Работех там от 1969 г. Познавах се с ръководството. Кръстьо Петков беше директор, но отсъстваше. Администрираше неговият заместник - проф. Георги Фотев. С него се разбрахме какво ще правим и така стана. Самото учредяване беше най-лесното. Пътят до него беше труден и сложен.

Преди 10 ноември в страната нямахме публичен политически диалог. Не се познавахме. Политическата ни среда се определяше от доверието, понякога случайно. Докъде и как можеш да имаш доверие на някого при разговор на политически теми? Тайна. Всеобща, обоснована параноя.

С Желев сме ходили на Витоша, за да разговаряме за политика. При инвазията в Чехословакия (21 август 1968 г.) група приятели се вдигнахме и отидохме в парка (сега там е посолството на САЩ), за да обсъждаме какво става и какво правим. Николапетковистите и всички преминали през лагери и затвори след 9 септември,  са се срещали и разговаряли за политика само със „своите”.  С някои от тях започнахме да се срещаме през 1988 и 1989 г. Искам да кажа, че мрежите на демократично мислещите хора бяха малки и накъсани. Въпроса съм обсъждал с двама души по тяхна инициатива. Димитър Баталов, николапетковист, затворник, лагерист, двама от братята му са убити, а баща му е бил също затворен. Той поде темата: „Голямата ни грешка беше, че ние – от затворите, не се познавахме с вас – дисидентите”. Същата прецизност в използването на понятието „дисидент” се съдържаше и в думите на д-р Дертлиев: „Не знаехме що за стока сте вие, дисидентите.”

„Дисидент” значи „отстъпник” от вярата. Първата беда у нас е липсата на точност в употребата на понятията. Всичко става ментална мешавица. Липсва потребността от смислова диференциация. А това е беда за етнокултурата от неподозиран мащаб... В конкретния случай - Илия Минев, д-р Петър Дертлиев и Димитър Баталов са антикомунисти,  Желю Желев е дисидент. Какви са тогава онези, които са си живели живота без никакви притеснения и излишна параноя до 10 ноември и после стават демократи и яростни антикомунисти?  Те са блудници.  Спомнете си мита за Блудния син. Избягал от баща си, отрекъл се от него, скитал що скитал и накрая му просветнало, че баща му си е негов баща. Тогава решил и се завърнал в дома си, а баща му го прегърнал и рекъл „добре дошъл, сине”...

Та значи СДС беше създаден от антикомунисти, дисиденти, блудници и внедрени. Накрая взеха връх блудниците и внедрените. Като епизод в историческия процес няма нищо неочаквано...

2. По време на митинга на 14 декември 1989 г. успяхте да овладеете нервите на хилядите, които искаха да щурмуват парламента - какво постигнахте, имаше ли други, които искаха обратното?

Имаше хора, които искаха да се влиза в Народното събрание. Бях сред тълпата, а вече познавах по лице нашите привърженици, най-активни за влизане бяха непознати.

Видимо беше, че по околни улици има автобуси с барети. По-късно съм разбрал, че през месеците до края на 1989 г., всеки път, когато сме имали публични събирания, БКП е пълнела със свои активисти околни зали (ЦДНА, „Варшава”, ресторант „Берлин”, печатницата на ул. “Бенковски”...). Без да влизам в подробности: за България е бил готвен „румънския вариант” – някаква театрална революция, след което властта се заема от „комитет за национално спасение”. Сигнал е трябвало да бъдат размирици  в София.

Няколкостотин убити и вратата за „Комитета” е щяла да бъде отворена. Вместо Илиеску - Луканов. Откъдето всъщност тръгва легендата, че било обсъждано „Луканов да станел председател на СДС.” За такова „СДС” е ставало дума.

Един от най-разпространените изрази от високопоставени западняци, които за пръв идваха в България в началото на 1990 г., беше: „Да видим най-голямата тайна на Варшавския договор.” От последвалия разговор се разбираше, че не са очаквали у нас нещата да минат безкръвно.

3. Бяхте първият директор на вестник Демокрация. Как осигурявахте хартията за вестника тогава. Вярно ли е, че и прословутият Максуел е помагал на вас, не само на червените? (той бил платил два от култовите плаката на СДС – този с бдението, а другият - с певците пред храма „Св. Ал. Невски”)

Трудно се осигуряваше както хартията за вестника, така и едни пластмаси, свързани с тогавашната технология. Истина е, че Максуел пое ангажимент да ни даде хартия за вестника и беше направено разпределение – за нас, за ДПС, за БСП... Ние разменихме хартията за вестника срещу отпечатване на плакатите. Той се съгласи... Но важно уточнение: Максуел не е дал никому нищо, хартията е купена с български пари, преминали през Максуел. Цирк.

4. На първите избори СДС взе 144 депутати, а БСП 210. Защо загубихте, заради картата с черепите ли? Вие тогава бяхте шеф на изборния щаб на сините. (Разкажете интересни случки оттогава...) Първите демократични избори са били манипулирани – с колко?

Цялата власт беше в БСП. Тяхна стратегическа цел беше да запазят властта поне шест месеца след изборите (има го писано в протокол на колегиума на МВР). Защо точно половин година, не зная. Правели са нещо задкулисно и това е било технологично необходимото им време.

Вече са минали достатъчно избори, така че знаем – избори нито се печелят, нито се губят с един плакат. Ако беше така, нямаше да се хвърлят толкова средства за кампании.

И днес мисля, че „плакатът с черепите” беше добър. Той беше част от замислена акция на СДС – „Да се изгради общ мемориал на жертвите на политическото насилие!”. Бяхме подготвили мащабна акция – разкриване на масов гроб в с. Петърч от избити в нощите след 9 септември, багер, стълби, облекла, медицински екипи, ковчези, западни телевизии и пр. И тогава щяхме да кажем на БСП – дайте кости от вашите жертви и да издигнем общия паметник... Но те разбраха и последваха техни контраакции – само нашият плакат остана и за да не отиде нахалост, го пуснахме...

Ние нямахме нито достатъчно техника, нито пари и материали. Тогава „Дума” излизаше в тираж около милион и се разпространяваше из цялата страна. Правехме листовка от  50-ина бройки на един ксерокс, който „откраднахме”  с жена ми от посолството на Испания (с тяхно съдействие). Пръскахме двайсетина сред някое събиране на БСП в София, а останалите през нощта пъхахме под вратите на редакцията на „Дума”. В зависимост от часа – на другия ден или на по-следващия „Дума” отпечатваше листовката и ни правеше на създърма под нея. Така листовката се отпечатваше в милионен тираж и отиваше до всяко населено място.

Или номер на БСП. Луканов беше премиер. Изведнъж от страната изчезна синия цвят. Никъде няма синьо - платове, постни и блажни бои, бои за платове, водни боички, синка (използваше се при пране), сини цветни моливи и т.н. Не можем знаме да си направим. Плакат да напишем...

Всички печатници бяха държавни. Носим проект за наш плакат. Гледа го шефът на печатницата и вика „готово, през август елате да го вземете”.  А изборите са на 10 юни.

Тогава на своя глава, никой от СДС не знаеше, се срещнах с представители на гръцкото посолство. Описах им ситуацията – или помагате, или загиваме. Бяха един мъж и една жена. Почнаха да мрънкат: нали разбирате, ние сме дипломати, във вашита работи не се месим... След седмица пристигна група от „Нова демокрация”. Тъкмо бяха спечелили изборите.

И тръгнаха тировете с бои, знамена, значки, балони, плакати, ленти за глава... От БСП се сбъркаха. Реагираха три седмици по-късно на части, като ни копираха, но вложиха свое творчество и бълваха черна пропаганда с анонимни листовки– наричаха ни фашисти, неудачници, социопати, предатели, кърлежи, дървеници, хлебарки, бълхи, гъсеници, паразити...

Тогава СПИН-ът не беше известен сред цялото население, сега Кутев го разясни, иначе щяха да ни лепнат, че ние сме внесли заразата в страната, тъй като бяхме хубавци и хубавици.   

5. Стачката на 39-имата, които напуснаха НС през пролетта и лятото на 1991-а, защото не искаха да подпишат конституцията, е разделителната линия в историята на СДС – оттогава има непрекъснати скандали, раздели, отлюспвания и т.н. Безспорно тогава беше време разделно за СДС – защо не се разбрахте, кой бе виновен, кой не отстъпи?

Блудниците и внедрените взеха връх. Разбирателството беше невъзможно. Правехме опити. Желев ни събра в президентството. Позицията на 39-те към нас беше категорично изразена от Стоян Ганев: „Тези за нас не съществуват.”

Бях говорил с Николай Тодоров и Гиньо Ганев след подписването на конституцията да допуснат на парламентарната трибуна Филип Димитров (председател на СДС, но не беше депутат), който да произнесе от името на СДС слово, в което да подчертае, че синята коалиция е изпълнила задължението си към българските избиратели и благодарение на нея (без подписите на СДС конституцията нямаше да бъде приета!) България тръгва по нов път с основен закон... В Координационния съвет представителите на 39-те отказаха с тропане на крака, свиркане, викове и друг разклатен въздух. Техният основен лозунг: „незабавна смяна на системата” беше красив, но утопичен. Мога да му дам и музикално оформление с песента на кампанията им „Последен валс”.  На изборите през 2013 г. чия ли може да бъде тази песен?.. Казах им го: пътят, по който вървите, е катастрофален за СДС и за демокрацията в България. Повечето от тях са свестни хора, сега имам диалог с тях и ги ценя. И аз съм грешал.

6. През 1991 г. за новите избори есента се появиха и т.нар. СДС-та с тирета. Едно от тях беше вашето СДС-Либерали, а другото – официалното, което наложиха точно тези 39-има носеше името СДС- Национално движение. Защо избирателят тогава не прие вашите идеи?

В онези дни трите букви СДС, синята бюлетина и “Раковски” 134 бяха магически за електората. С помощта на БСП те получиха синята бюлетина и “Раковски” 134. Освен това БСП ги разпозна като опозиция. Лилов, председател на БСП, се яви на телевизионен дебат с Филип Димитров (СДС-национално движение) и отказа дебат с Дертлиев (СДС-център), с мен и Ал. Каракачанов (СДС-либерали). Както ми беше казано от ръководството на БСП: „Вие сте слаб втвърдител”... Освен това ние бяхме почти без пари.

7. ДПС не подкрепи вота на доверие към Филип Димитров и правителството му падна. Грешна ли беше политиката на СДС спрямо хората на Доган?

От СДС-движение имаха илюзията, че като падне тяхното правителство, няма да може да се състави следващо, ще последват предсрочни избори и те ще имат абсолютно мнозинство в новото Събрание. Като чете човек стенограмите им, разбира че нещата са били неспасяеми. Когато вече са в улея и летят надолу, се сещат да водят разговори с ДПС. Ако не бяха тръгнали на конфронтация, а бяха потърсили национално съгласие за реформите, което потърсиха през 1997 г.,  и да привлекат потенциала и на „тиретата”, преходът щеше да бъде друг. През 1997 взеха и лозунга на „тиретата” – „Заедно можем!”... Шест години по-късно ни разбраха, макар и погрешно.

8. Накъде отива днес СДС, вие чувствате ли се употребен от историята? С какво се занимавате сега?

Ако СДС го има догодина в парламента по това време, ще бъде добре. Сега работя по сайта си омда.бг, все още се занимавам със студенти. Едва ли ще успея да напиша книгите, които бродят в главата ми и ме будят нощем. В края на 80-те и началото на 90-те съм раздал хиляди автографи върху свои книги, върху броеве на вестник „Демокрация”, върху политически листовки, лични бележници и хвърчащи листове с един единствен текст:  „Вековете стоят на пръсти и гледат теб – живия човек!”. Не си играехме на шикалки. Тези след нас ще продължат.