Вагенщайн: Спасяването на евреите

Анжел Вагенщайн
Анжел Вагенщайн
Снимка: sorbonne.fr

Вагенщайн при получаването на наградата за сефарадска литература “Алберто Бенвенисте”, 2003 г.

Анжел Вагенщайн за спасяването на евреите:

"- Каква е според вас е ролята на Българската православна църква за спасяването на българските евреи през Втората световна война?

- Българската нация и Българската православна църква в това отношение - спасението на евреите, извършиха един достоен за разгласяване акт, уникален в Европа. Никоя друга църковна върхушка, никой висш църковен клир в Европа никъде не се е намесил в защита на евреите. Има обратна намеса - това е известно - от страна на Ватикана. България в това отношение е уникален случай.

Първо има един протокол на Светия синод на Българската православна църква (аз го имам в къщи), в който Светият синод единодушно гласува да се обърнат към царя категорично и остро и да искат да се прекрати това безчинство. А едно писмо на Софийския митрополит Стефан до Борис III буквално казва: „Борисе, с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. Не хвърляй петно върху челото на българския народ. Евреите са наши добри граждани. Не дръзвай да посягаш на живота им.”

За слава и чест на Българската православна църква!

По този повод, когато бях пълномощен министър във Виена, направих Кръгла маса и там беше поканен дядо Неофит, русенски митрополит и говорител на Светия синод - един висококултурен човек, който много достойно и много умно говори по този въпрос. Всичко, което каза, бе отразено не само във виенския, но и в европейския печат.

Особено бих искал да подчертая ролята на тогавашния Пловдивски митрополит и по-късно Патриарх на възстановената българска Патриаршия (1954 г.) - Негово високопреосвещенство Кирил.Товарните влакове вече димят на пловдивската гара, готови за депортацията на пловдивските евреи, когато дядо Кирил идва при тях и им казва: ”Ако вас ви вземат оттука, и аз ще дойда с вас.” И той сяда заедно с евреите, готов да замине с тях. Това е една много ярка страница от съдбата на евреите в България - пловдивският случай! Един много достоен митрополит, който казва: „И аз ще дойда с вас в лагера!”

Един наш голям журналист беше написал: „Каква е заслугата на цар Борис III за спасяването на българските евреи?”

По едно време искаха да изкарат, че той е спасил евреите, което е голяма заблуда и лъжа. Та този наш журналист пише: „Каква е неговата заслуга? Това, че умря навреме.”
След смъртта на Борис III такава каша и объркване настана в България; Англия вече размахваше пръст: „Внимавайте какво правите”, Съветската армия напредваше към границите на страната - така че всякаква опасност за депортация на евреите отпадна. Това е."