25 май 2019г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

ВЪЗХВАЛА НА ПОЛИТИЦИТЕ

Тодор Чонов пиеше червено вино мерло

ВЪЗХВАЛА НА ПОЛИТИЦИТЕ


Писмо до Надежда Михайлова
Погледнете ме страстно под вежда,
аз съм Чонов, спомнете си – ...нов.
Моя светла, красива Надежда,
моя синя партийна любов.
Бях готов – очарован и сепнат –
да Ви вдигна, ей тъй, на ръце.
Но – уви! – за мене не трепна
тъмносиньото Ви сърце.
Как във транс съм скачал по митинги,
яростно как съм викал: “Боклук!”
Но на ловешките Ви брифинги
не съм похапвал суджук.
Днес не свеждайте поглед скромно,
свърши – всичко беше игра.
От Брюксел до София ще си спомнят
изящните Ви бедра.
Вие – искрица, слънце, видение
в тоталитарния мрак.
Простете тъпото ми сравнение
и дебелашкия ми мерак.
А сега, от живота кошмарен,
ще си тръгна на зиг-заг, пиян.
Сбогом, останете си вярна
на онзи черен, неверен Иван.
Ще замлъкна – заключен, излишен 
и захвърлен, без ключ, катинар.
Тодор Чонов, петдесетгодишен,
бивш поет и малко седесар.
# # #
Писмо до Благовест Сендов
Вие сте смел и единствено
на сърцето ми скъп.
Защо Ви наричат Фред Флинтстоун,
нима сте толкова тъп.
Да ме прости бай Дарвин, но видово
сте по-различен от нас.
Има нещо Евклидово
във вътрешния Ви глас.
Нещо геометрично,
аксиомно и умно дори.
(В писмото ми – нищо лично,
пиша го за пари.)
Нещо съвсем екскрементно –
като поправен закон.
И се въртят турбулентно
идеите на Зенон.
Въпросът стои по-иначе,
не е хамлетовски въпрос:
Аз съм гол като циганче,
Вие – законодателен бос.
Не, не надувайте бузите,
не си давайте зор.
Да го духат хипотенузите
на някой си Питагор.
Покоряващата Ви всеотдайност
е светъл пример за нас.
Плюс-минус лимес безкрайност
все още е равно на власт.
# # #
ПИСМО ДО КОБУРГА 
"Значи ти искаш да те въведа в рая, 
да те възвися - според програмата? 
Първо: Да те възвисявам аз не желая. 
И второ: Ебал съм ти мамата!" 
Ив. Радоев
В тоя живот идиотски, 
в тоя балкански Едем, 
писна ми, Сакскобургготски, 
да ме правите на серсем.
С полубългарските Ви фрази, 
с политическата Ви страст, 
с карциномните метастази 
на обречената Ви власт.
Вашата дума е коркова, 
господин премиер. 
Не Ви желая ни моркова, 
ни зеления Ви хайвер.
Нито библейските притчи, 
нито парфюма Ви скъп. 
Не съм от онези пичове, 
дето превиват гръб.
С царствените Ви мекерета, 
с Вашите жалки юпита, 
не можете да ме продадете, 
нито пък да ме купите.
Имам страхотни претенции 
на нормален човек. 
Не Ви ща пършивата пенсия, 
нестигаща за ковчег.
Не ме бъркайте със скапаняка, 
тръпнещ пред Вашето eгo. 
Вижте как съм засукал мустака, 
без да плащам такса за него.
# # #
Пловдив, 2001 г.