25 ноември 2017г.

Св. Климент Охридски, имен ден празнува Климент и др.; празник на Софийския университет

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Бяхме щастливо употребени от историята (интервю)

 

(Интервюто е публикуваното във вестник „Труд“, броя от 29 октомври 2009.)

- Г-н Симеонов, беше ли 10-и ноември спасителен сценарий за комунистическия режим?

- Те бяха принудени да свалят Живков. Бяха им наредили от Москва. Съветският посланик, както разбираме сега, беше провел важен разговор на четири очи с Живков. Процесите бяха необратими – да си спомним бурния ръст на неформалите, радвижването на старите партии, напрежението сред българските мюсюлмани. В Полша и Унгария управляваха некомунистически правителства. Падна Стената… Ако не бяха го направили от ЦК, щеше да го направи Улицата. В този смисъл те са имали „спасителен сценарии“. Но ще припомня вица: Как можеш да разсмееш Господ? – Като му разкажеш плановете си. Туй за отделен човек, а какво остава за цяло общество, за половин Европа…

Не може да се напише „сценарий“ за демократизирането и освобождаването на страната. Всеки български гражданин сам себе си освобождаваше.

През март 1990 година късно през нощта по телефона ме потърси мъж от Албена, тъкмо напусках “Раковски” 134. Чувам развълнуван глас:

- Каквото имаше да става, стана. Свърши се. Край.

- Какво е станало? – не можех да разбера.

- Реших се! – отговори мъжът. – Днес се абонирах за вестника на СДС „Демокрация“.

Този човек се беше самоосвободил. Тогава господстваше страха от БКП, а той го беше преодолял. В чий сценарии може да се вземе предвид неговото поведение? А на милионите?..

- Извинявайте, но вижте какво стана със собствеността. Цялата собственост беше държавна, създадена с труда на милиони хора, а беше разграбена. За това няма ли сценарий?

Въпросът е принципно различен. Честваме не прехода, а рухването на комунизма през 1989 г., т.е. политическата съпротива срещу тоталитаризма. Като започнем от великите българи – Никола Петков и хилядите му последователи, минем през Георги Марков и свършим с неформалите. Говорим за съпротивата срещу коопериране, македонизация и възродителен процес, за достойно и недостойно поведение, за западните радиостанции… Това са въпросите на двайсетгодишнината.

А преходът е друга песен – правителствата от Попов до Борисов. НАТО и Европейският съюз … Тук са СИК, ВИС, ТИМ… И още лица като- Иво Карамански, Илия Павлов, Бай Миле, Доктора, Васил и Георги Илиеви, Емил Кюлев, Косьо Самоковеца, Георги Стоев… Значими и рискови теми. Горещи и публични. Докато Рухването е тема за историците.

Съгласен съм, че между двете теми няма строга граница, те по цвят са като бялото и червеното вино. Между тях е розето. Но все пак са бяло и червено.

- Добре, питам за Рухването. Спомням си героичната поза, която заеха т. нар. реформатори след свалянето на Живков?

- Те наистина твърдяха, че са проявили героизъм, и това само показва колко са се страхували от него. Разказваха легенди за тежката си битка. Особено Луканов – „Живков има инстинкт за власт като глиган за живот. Живковистите не са победени!“ Възможно е обаче да са преувеличавали – сиреч, ако не сме ние, ще се върне Живков.

- Говори се, че Луканов акуширал раждането на СДС в апартамента на Николай Хайтов?

- Пълни глупости! Срещата с Луканов в дома на Хайтов се състоя на 13-и ноември – бил им съсед. Обсъдихме поканата за нея в ръководството на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Реши се – отиваме и после докладваме, което и направихме. На срещата присъстваха – Блага Димитрова, Йордан Василев, проф. Иван Николов, Желю Желев, Валери Петров, Тончо Жечев, Анжел Вагенщайн, Едвин Сугарев… Имаше и други, както се вижда, не само членове на Клуба. Появи се Луканов, запозна се с нас. Прочете ни писмото на Младенов до Живков и разказа как героично са свалили Живков, как са укрили семействата си преди това и пр.

Приключи разказа и уж между другото каза, че до него стигнала информация, че се готвело обединяване на независимите сдружения. Обръщаше се към Желев и мен. Нещо, за което публично се знаеше. Желев беше изнесъл доклад по темата на събранието на Клуба на 2 ноември в кино “Петър Берон”… Опита се да ни убеди, че това не било удачно при толкова нееднородни политически партии и движения, и  размаха пръст, заявявайки, че Политбюро не било съгласно. Реагирахме, че това все пак не е тяхна работа.

Натискът от Луканов, ЦК и службите да не се прави СДС продължи до самото му учредяване…

- Коя беше Ахилесовата пета на опозицията?

- Липсата на експертен потенциал в сферата на икономиката и правото, който да обезпечи политическите ни ходове. Политика само с философия и социология не се прави. Малцина български икономисти бяха излизали вън от реформирането на командното стопанство. Освен това основните данни за състоянието на икономиката бяха секретни, а от БКП отказаха на Кръглата маса да ни ги предоставят.

При юристите проблемът беше по-остър. Тяхната практика, компетентност и образование бяха формирани върху така наречената „социалистическа правна доктрина“. Заварените закони бяха негодни, а правните норми и практики на либералната демокрация и пазарното стопанство им бяха непознати. От тук дойдоха много от бедите на законотворчеството и съдебната система..

- Има ли бели петна нашият преход?

- За мен такъв е пожарът на Партийния дом. При него изчезна описът на секретните решения на Политбюро на ЦК на БКП. Следствието така и не откри подпалвачите.  Малина Петрова направи страхотен филм по въпроса. Загадка е падането и на второто правителство на Луканов (ноември 1990). Според оценката на западни наблюдатели, а и от днешна гледна точка, Луканов не е бил принуден да подаде оставка под натиска на улицата. Било е инсценировка, за да избяга от отговорност. Неясна остана съдбата и на занаятчийските кооперации в България, върху които стъпи голяма част от индустриализацията у нас след 9-и септември. Къде потъна техният капитал, ноу-хау, сграден фонд и пр.? Нямам отговор и защо не бе извършена парична обмяна. Тя щеше да изкара наличните пари на светло. Необяснима е за мен пасивността на правителството на Филип Димитров по изнесените капитали и съдбата на външнотърговските дружества. Защо не беше създадена данъчна полиция? Реституцията на практика се извърши на тъмно. Кредитните милионери бяха прикрити. И какво стана с боновете от масовата приватизация? А?

- За втори път за по-малко от половин век собствеността у нас премина от едни в други ръце. Като социолог как виждате последиците от това?

- Резултатът е разрушване на механизмите за възпроизводство и развитие на икономическите субекти и срив в ценностната система. Има голяма разлика между българина на 9-и септември 1944 г. и този на 10-и ноември 1989 г. Първото събитие заварва у нас грижовни стопани с чувство за солидарност и със здрава имунна система в труда, а второто – бройлери без инстинкт за самосъхранение. И щом ни угасиха осветлението и спряха хранилките, почнахме да се лутаме безпомощно. Тогава се появиха ястребите и перушината ни се разхвърча навсякъде. Нищо се не види от нея…

- Свърши ли преходът?

- Разбира се, че не.

- Може ли тогава да се коригира курсът?

- Това ще сторят младите, които са отвратени от средата, в която живеят, сравнявайки я с видяното от тях по света. Убеден съм, че те ще изметат целия този боклук. Да, реалистично – НО! Без наивност, идеализъм и романтика животът е невъзможен. Човек не може брак да сключи и дете да направи, ако не е малко идеалист, романтик и наивен. Да вземем съседите сърби. Иска се голяма наивност, романтика и идеализъм, за да тръгнеш срещу Хитлер. И да платиш за това с над милион убити. Поляците дадоха още повече жертви. Това са велики нации! Защото ценят „романтиката, идеализма и наивността“. А ние? Практичният Бай Ганьо с говняните потури …

- Чувствате ли се употребен?

- Ние бяхме щастливо употребени от историята за една голяма кауза. Това беше велико време и подобна съдба би била достойна за всеки мъж.

- Предвиждате ли някакво честване на двайсетгодишнината?

- Да. Имаме организационен комитет с известните лица от опозицията по онова време начело с Желев. На 10 ноември планираме представяне на нови книги, които сме издали. Имаме планирани конференции, тържества, прожекции -  до края на януари включително.

- Ако можехте да върнете лентата на събитията, кои от по-известните имена не бихте допуснали да вземат повторно участие в тях?

- В историята хората влизат, защото са получили повиквателна от нея. Влизат с живота си, с цялата си биография. Тя ги мобилизира, защото са й нужни в даден момент – било като лидери, било като градивен материал или просто като статисти за мизансцен. Не можеш да изключиш никого. Всеки има своето място.

- Твърди се, че първите демократични избори през юни 1990 г. са манипулирани?

- На практика опозицията спечели 52 на сто от гласовете по пропорционалната листа, по която бяха проведени всички последвали избори, но мажоритарните райони така бяха очертани, че донесоха на комунистите повече депутатски места. Бяхме надхитрени по въпрос, по който нищо не разбирахме – изборната география. За тях беше жизнено важно да се задържат в изпълнителната власт, за да подготвят преходът. Той е в по-голямата си част тяхно дело.

- Имаше ли „ритници“ под „кръглата маса“?

- Получавах заплашителни писма. Понякога намирах в джоба на сакото си бележки, пуснати незнайно как. А когато поставих въпроса за пълното разформироване на Държавна сигурност и огласяването на доносниците, още на другия ден получих писмо, с което ме заплашваха: „Ти какво си мислиш, бе! Ще ти спретнем едно досие и ще излезе така, че си писал доноси, та няма да можеш копче да кажеш!“  Прочетох това писмо на „кръглата маса“, беше излъчено по радиото и телевизията.

- Каква е личната ви равносметка за изминалия период?

- Много, ама много прости хора се изредиха във властта през прехода. Факт е обаче, и го подчертавам, че винаги е имало чисти и свестни хора, но те са засенчени от невероятния брой мошеници, въжеиграчи и тарикати. Наглост и ганьовщина!

- Изпитвате ли носталгия по онова време!

- Да. Предпочитам да съм по-млад.  Ние не бяхме професионални политици, а барикадни гаврошовци, които правеха революция. Затова надеждата и възторзите вървяха ръка за ръка с раните и страха. Признавам си, че нерядко ме е било страх, но бяхме си сложили главите в торбата и нямаше връщане назад. Сега е ред на младите – да европеизират страната.