Български местен бивол

Местен бивол
Местен бивол
Снимка: http://www.zooferma.com

Принадлежи към средиземноморския тип, отглеждан у нас от векове и използван главно като работно животно за разораване на тежки почви и целини, в оризищата, за превозване на големи товари, в дърводобива и др., но същевременно и за производство на мляко и месо. Известни са биволското кисело мляко и биволската пастърма както у нас, така и в чужбина.

Местният бивол се характеризира с груба конституция, сбито телосложение и силно развит преден пояс. Главата е груба, силно удължена, с клиновидна лицева част. Рогата са плоски, триъгълни, насочени назад, малко встрани и извити нагоре. Крупата е широка, свлечена и стреховидна. Опашката е къса и ниско поставена. Вимето е средно голямо, добре развито, с цилиндрични цицки, понякога прищипнати в основата си, с немного добра доимост. Цветът на космената покривка е черен - караманести биволи. Животните с бяло петно на челото са известни като брези, а с бели очи - като чакърести. Носното огледало, мукозите, рогата и копитата са сиво-черни. Живата маса на биволиците е 480-530 кг, а на биците - 600-800 кг. Средната млечност на биволиците е 1400-1800 кг със 7,5-8% масленост.

През 1962 г. за пръв път бяха внесени у нас мъжки и женски биволи от породата Мура от Индия с цел да се повиши млечността, да се подобрят големината, формата и функционалните качества на вимето и месната продуктивност на местния бивол. За втори път през 1974 г. бяха внесени биволи от породите Мура, Сурти и Джафарабади от Индия и Нили-Рави от Пакистан. Резултатите от проведеното кръстосване на местните биволи с породата Мура са насърчителни. Провежда се задълбочена селекционна работа за подобряване на продуктивността и създаване на нова порода биволи - Българска Мура.

Източник : Селскостопанска социална мрежа /agronet.bg/

Виж още: Биволовъдството в България