Българските власти и българите от Западните покрайнини

Поради честите смени на властта в България от 1989 г. насам, София също се държи доста неадекватно. Стигна се дори дотам изнасяните от Хелзинкския комитет в Западните покрайнини или от международната комисия на бившия полски премиер Тадеуш Мазовецки факти за нарушаване на човешките права да бъдат "опровергавани" от официални лица от управляващата в България социалистическа партия. По-голяма яснота настъпи едва от 1997 г., когато бившите комунисти загубиха властта. От тогава София се застъпва по-осезателно за българите от Западните покрайнини (пример за което е откриването на културните центрове в Цариброд и Босилеград), като същевременно декларира, че е против каквито и да било промени на границите на Балканите...

Общо взето - отношенията на българските власти към Западните покрайнини е лишено от системност и отговорност.

На индивидуално, битово, делнично равнище съжителството между българите и сърбите в Западните покрайнини е напълно хармонично. Езиците и нравите са близки, макар, разбира се, да има и немалко разлики. Така например българите са по-затворени и по-пестеливи, сърбите - по-открити и с по-широки пръсти. Всъщност симпатиите, приятелствата, а и сродяването между хората тук зависят не от националността, а от личните качества и предпочитания. И едните, и другите делят по равно и естествените човешки радости и товара на последните години: икономическата криза, бедността, безработицата, ембаргото, войните, мобилизираните в армията младежи.