Българската диаспора

http://www.focus-news.net/?id=f19508

България става все повече страна с многобройна и наистина добре структурирана диаспора

28 октомври 2011 | Агенция "Фокус"

Росен Иванов – председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в интервю за Агенция „Фокус”.

 

Фокус: Г-н Иванов, как изпълнявате програмата си напоследък за сближаване с българските общности зад граница?

Росен Иванов: В изпълнение на своите задачи за установяване на по-тесен контакт и за разширяване на връзките с българите зад граница ДАБЧ планираме посещения на общностите, срещи с техните културни дружества, с образователните центрове, училищата, с театралните дружества и фолклорни състави, за да можем на място да се запознаем с необходимите условия, при които тези дружества биха осъществявали по-добре своята дейност, с начина на мислене на тези хора – как те виждат съхраняването на българската идентичност за тях и за техните деца, как те виждат връзките на държавата България с тези общности. Това ни помага да планираме по-успешно нашата политика и ни насочва към нови и, засега непознати за нас области, където можем да разширим своите връзки с българите зад граница. На базата на тези нови хоризонти, които се откриват пред нас във взаимоотношенията ни, можем по-успешно да проведем държавната политика, защото България става все повече страна с многобройна и наистина добре структурирана диаспора. Забелязва се ясно желанието на българите зад граница да организират свои дружества, най-вече да обучават децата си, което е много радостно, оценяват изключително положително факта на увеличение на средствата по програмата „Роден език и култура зад граница”. Това е правилната посока, в която политиката трябва да се развива, защото обучението на българчетата зад граница е много важно за запазването на тяхната национална идентичност.

Фокус: Ще разкажете ли за последните си посещения – в Австрия и Германия?

Росен Иванов: В изпълнение на тази своя програма екип от Агенцията в състав аз и директорът на Дирекция в ДАБЧ Кони Димитрова посетихме около 9 града в Централна Европа, където в рамките на 5 дни успяхме да разговаряме, без познатата среща в, на която присъстваха много организации, с представители на над 18 дружества. Срещите започнаха на 13 октомври в Загреб, където се видяхме с г-н Рашко Иванов, председател на Националната общност на българите в Хърватия. Обсъдихме положението на самата общност, която не е многобройна, но е много добре организирана. Обсъдихме и едно предстоящо събитие, което е много важно за нас, българите. Знаем, че през 2011 година се навършват 150 години от излизането в Загреб на книгата на братя Миладинови „Български народни песни”. Благодаря на г-н Иванов за неговата отзивчивост и за неговото желание и упоритост. Той успя да организира научна конференция, посветена на това забележително дело на братята. Планирано е тази инициатива да се проведе в Загреб в края на октомври тази година. Представител на ДАБЧ там ще бъде заместник-председател Йордан Янев, който е доктор на историческите науки. Той ще изнесе доклад, свързващ делото на братята Миладинови с тяхната патриотичност, независимо от това, че те са обучавали в чужди училища, те са успели да запазят своята българска идентичност, да съхранят тези безценни бисери на националния фолклор. Тяхното дело може да се разглежда твърде тясно с дейността на нашата Агенция. Освен на г-н Янев, ДАБЧ осигури участието и на г-н Наум Кайчев, г-н Ангел Димитров и г-жа Миладинова, която е пряка наследничка на братя Миладинови. Всички те са изявени български изследователи на творчеството на братя Миладинови. Ще бъдат изнесени доклади по темата, които също са изготвени с помощта и финансовата подкрепа на Агенцията. Готови сме за тази конференция. От хърватска страна ще участват около шестима представители на хърватската научна мисъл. Искрено се надявам, че ще имаме какво да представим на вниманието на българската общност като резултат на тази конференция. Една година точно ни коства подготовката за такава конференция, нагласата, координацията ни и с професори от Хърватия. Радвам се, че тя е факт. Още повече бих се радвал, ако имаме практически резултати от нея. Продължихме със среща с Александър Толнауер, който отново е избран за председател на Съвета на националните малцинства в Хърватска. Българската общност има един добър приятел в негово лице, така че спокойно можем да кажем, че нещата в Загреб и в Хърватия са наред.

Фокус: Какви други срещи проведохте?

Росен Иванов: Едно друго събитие искам да отбележа за читателите на Агенция „Фокус”. Това е срещата в град Грац, Австрия, с ръководството на Българо-австрийския културен център и Елисавета Станева-Фогл. Известно е, че в Грац живеят около 450-500 българи. Бройката е променящата се, като там има между 80 и 100 млади българи, които са записани за студенти. От една година, в качеството си като председател на Агенцията, работя по въпроса за създаване на българско училище в Грац. За наша радост, след последната ни среща, получихме съобщение от там, че родителите на 9 деца са изявили желание и ще запишат своите деца в българско училище, т.е. такова ще бъде основано. Това е изключително радостна новина. Агенцията ще помогне за всичко, което е необходимо, тъй като те нямат пари по програмата „Роден език и култура зад граница”. За тази година ще им предоставим всички учебници, учебни помагала за развиване на дейност и сме убедени, че нататък тази инициатива ще бъде подкрепена и ще получи развитие. Продължихме със срещите в град Линц в Австрия. Посетихме българското училище „Орфей”, срещахме се с Българския културно-информационния център „София”. Там програмата за обучение на българчетата върви изключително успешно. Учебните занятия се водят в сгради на австрийска гимназия, имаме библиотека в сградата, разполагаме със зала за репетиции. Стаите са оборудвани с техника. През тази учебна година се обучават около 30 деца, които ни посрещнаха с фолклорна програма. Много и висок духът на българите там. За това, разбира се, допринасят г-н Дунков и г-жа Рийдл, които ръководят училището. Благодарим им за тяхната отзивчивост и за тяхната всеотдайност за развитието на българските училища в Австрия и специално в Линц. Срещахме се с хора от българския Културно-информационния център „София” и театър „Маестро”. Трябва да отбележим, че сградата е закупена от семейство Стоянови, като г-жа Стоянова е председателка на дружество. Предоставя се много голяма възможност за работа с българите, играят се театрални постановки, има фолклорен състав. Обещахме да помогнем с фолклорни носи на това дружество. След това програмата на посещението продължи със срещи в Мюнхен и Нюрнберг, където посетихме училищата. Имаме достатъчно ученици, но, разбира се, обучението на българчетата в чужбина никога не е напълно достатъчно, така че ни радва това развитие. В Мюнхен са записани 57 деца. Беше проведена среща и с танцовата група „Лазерка” от Мюнхен, където ние връчихме грамота на групата и комплект от носи за ансамбъла. Много приятна беше срещата със студентското сдружение „Златен век” в Нюрнберг, където посетихме и училището. За нас е радостно, че училището е създадено с помощта и активното съдействие на тези български студенти. Хубаво е, че в Австрия навсякъде българските студенти са много активни, организират дружества, помагат за обучението на децата, поставят много остри въпроси пред нас, не се притесняват, така че спокойно можем да ги ползваме като коректив. Намерихме, разбира се, общи теми. Говорихме за организирането на семинари, за помощта от страна на Агенцията, организационна най-вече, за организиране на българските структури, за участието в мултикултурния фестивал в Цирндорф с представяне на българската култура.

Фокус: Какви въпроси поставиха пред вас българите от тези общности?

Росен Иванов: Навсякъде се поставя въпросът за издаването на адаптирани учебници за българските деца, които живеят и учат в чужбина. Агенцията има известен опит с издаването на литература по тази тема. Може би, читателите и слушателите на „Фокус” си спомнят инициативата за издаването на книгата „Татковина”, която беше началото на тази специализирана литература за българите зад граница. Ще продължим да работим в насока, която позволява да реализираме нашите проекти, за да могат наистина българчетата в чужбина да се учат по подходящи учебници. Срещнахме се и в други градове на Германия с български училища, студентски дружества. Интересна беше срещата в Щутгарт с председателя на Германо-българското дружество, Йордан Икономов, който е адвокат по професия, практикува и в България и в Щутгарт. Говорихме за новия Закон за българите и българските общности извън България, за възможността – българите в Германия, които са приели немско гражданство, да се ползват вече от правото да възстановят и българското си гражданство. Говорихме за необходимостта това да става в кратки срокове. Това е изключително полезен контакт, надяваме се, че той ще продължи да се задълбочава. Много беше интересна срещата със студентите от българското сдружение в Манхайм „Бай Ганьо”, което е създадено преди три години. Попаднахме на репетиция на театралната група. Младите хора изявиха желание Агенцията да им окаже помощ в изнасяне на благотворителен спектакъл на 29 декември в София. Те са в преговори за ангажиране на зала, така че с каквото можем, ще им помогнем. Отправяни бяха предложения към нас за помощ с книги за българските библиотеки в Германия. Има изключителна активност на студентските дружества. Хубавото е, че в град Дармщат се срещахме с почетния консул на България в Германия г-н Ланкау. Той е почетен консул за провинция Хесен. Установихме добър контакт с него, говорихме за съвместни инициативи, за едно силно културно присъствие на България в Хайлигенберг като място, което се свърза с княз Батенберг. Казаха ни за изложбата, която организираха, набелязахме съвместни инициативи. Хубаво е в Германия да се говори не само за добрите български студенти, защото такава е оценката на германските професори във висшите учебни заведения, а именно, че нашите студенти, които отиват да учат там, са много добре подготвени езиково и показват много висока степен на усвояемост на знанията, която, разбира се, ни радва, но и да се говори за България като за една съвременна европейска културна държава, като за една държава с история, визирам точно случая с княз Александър Батенберг. Ттези срещи наистина дават силен тласък на дейността, за която ДАБЧ отговаря, а именно – провеждането на политиката на правителството по отношение на българите в чужбина да става все по-активно, по-целево, по-резултатно.

Фокус: Какви срещи проведохте във Виена?

Росен Иванов: Срещите продължиха във Виена, където имахме много приятно посещение на австрийско-българското училище „Св.св. Кирил и Методий”. Там учениците от гимназиалния клас са 34, а общо всичките деца от 1 до 12 клас са около 170. Беше обсъден един проблем и заедно с това много голяма идея, която търпи развитие – да бъдат подпомогнати изданията, които са разработени от самите преподаватели за обучение на децата. Радвам се, че тези хора са взели нещата в свои ръце, защото това е и начинът да правим добри учебници и помагала за децата. Благодаря на г-жа Владикова и на целия екип, които са работили с желание, и, мисля, че скоро ще зарадваме българчетата с приятни неща. Посетихме „Дом Витгенщайн”, където се срещнахме с директора Борислав Петранов. Договорихме представяне на 1 декември на книгата „Българската общност в Австрия. Историческо, лингвистично и етноложко изследване”. Книгата е резултат от няколкогодишен проект на БАН, който е подкрепен и в който участва ДАБЧ, а изданието изцяло е финансирано и осъществено от Агенцията. Връзките с българската общност във Виена са изключително динамични, не само заради това, че Виена не е много далеч от България, но и самата общност проявява активност. Имаше много приятна среща в българското посолство с г-жа Шекерлетова, която е пълномощен посланик и временен управляващ посолството. Бяха представени над 10 български организации, сдружения, нови медии, съществуващи такива, които изразиха своите мнения и виждания по въпроса за контактите с България. Имаше и критики към Агенцията, имаше и много положително отношение и нови предложения. Искам да благодаря на всички представители на български общности, с които се видяхме и с които осъществихме срещи за това интензивно и активно отношение към въпросите, свързани с контактите на българската държава с диаспората. Трябва да се засилват тези контакти. Благодаря още веднъж на всички.

Фокус: Как ще се отбележи Денят на бесарабските българи – 29 октомври? Вие ще присъствате на честването му.

Росен Иванов: Честването на Деня на бесарабските българи, 29 октомври, ще се проведе в Украйна сред българите, които живеят там. Посещенията включват детските училища в град Измаил, в Болград, село Городное или Чиишия, както го знаят българите. Имаме срещи с децата, с преподавателите в училищата, с представители на медиите, с ръководството на Асоциация на българите в Украйна и с Конгреса на българите в Украйна. Този район, в който има много интензивно обучение на децата на български език, има много училища, за нас ще бъде изключително важен като център, където можем да видим как това се прави, където можем да получим информация за необходимите условия, пред които са изправени нашите сънародници там, като тяхна предпоставка за продължаване и задълбочаване на това обучение по българския език. Надявам се, че след тези срещи Агенцията ще може още по-точно и ясно да определи своята политика, да увеличи своята дейност в тази насока. Мисля, че това ще бъде от полза.

Фокус: Кои са основните неща, които вълнуват бесарабските българи?

Росен Иванов: Бесарабските българи, както и всички българи по света, се интересуват най-вече от засилване на връзката с България. Докато новата българска общност, която пребивава на територията на Европейския съюз, подържа връзки с България, историческите диаспори в Украйна и Молдова, може би, по-трепетно чакат срещата с България, идването в България. Вероятно на тази база ще бъдат част от разговорите – да можем да засилим и да подпомагаме все повече и повече посещения особено на ученици от тези райони в България. Агенцията организира Спартакиади, имахме скоро турнир по борба. Поставили сме си като цел да организираме повече културни мероприятия. Там е много силно развита художествената самодейност, има театрални трупи, има художествени школи. Не напразно учениците от този край се представят в нашите конкурси. Така че на тази база ще бъдат разговорите – засилване на връзките на тези диаспори с България.

Фокус: Как премина гласуването на българите в чужбина?

Росен Иванов: Навсякъде, където пътувахме и говорихме, българите се интересуваха от изборния процес в България като процедура, като възможност да гласуват. Мисля, че след протичането на първия тур на изборите и предстоящия втори тур ще бъдат извадени необходимите забележки, ще направим необходимите изводи, ще вземем предвид и забележките и мненията и на нашите сънародници зад граница.

Според справката, която имам, над 50 000 българи са гласували зад граница. Има малко увеличение в сравнение с предходните президентски избори. Надявам се тази тенденция да продължи. Убеден съм, че новият закон, Изборният кодекс, може да бъде допълнен, да бъде направен още по-добър, така че нашите сънародници да могат да реализират това свое право. Искам да ги приканя и тях по-активно да участват в този процес. Радващо е, че има увеличение на броя на гласувалите. Агенцията е стояла винаги твърдо на позиция, че колкото повече права за българите в чужбина могат да бъдат практически реализирани, толкова по-добре за българите зад граница. Ние винаги ще се борим за повишаване на практическа реализация на техните права, не само да останат записани на книга, да могат да ги реализират.

Фокус: Вие имате някакви данни за проблеми при гласуването на българите в чужбина или някакви нарушения, ако са сигнализирали за това?

Росен Иванов: Засега в Агенцията нямаме още писмени доказателства. Предполагам, че, с оглед на броя на секциите, отново ще има възражения, че е не достатъчен броят. Но следва да се отбележи, че като общо число броят на секциите е повече в сравнение с последните избори. Малко, но са повече. И от друга страна, трябва да получим съгласието на приемащата държава. Събрано на едно място с проблемите, които съпътстват българското външно министерство – смяна на посланици, назначаването на нови, мисля, че тези проблеми са временни ще може да бъдат разрешени.

Аделина ГЕОРГИЕВА