България през погледа на посланик Шрамайер (2007)

 

България – страната, в която невъзможното става възможно

Посланик Шрамайер представя в Берлин своята визия за България

 

Милен Радев

26 юни 2007

В представите на потребителите на политика по света членовете на германския дипломатически корпус се отличават най-вече с високопрофесионална дистанцираност, служебна безпристрастност и неутрална отстраненост от  злободневните събития в чужди държави. Рядко тези стереотипи са бивали така вдъхновено опровергавани, както се случи в края на миналата седмица в Българския културен институт в Берлин. По покана на Германо-българския форум пред смесена публика лекция изнесе д-р Клаус Шрамайер.
 
Реномираният юрист бе през деветдесетте години втори човек в посолството на Федералната република в София, след това посланик в Македония, а днес е пенсионер, член на ръководството на Дружеството за Югоизточна Европа, публицист и анализатор на процесите в България. Неговата тема бе актуалното развитие на партийната система в България и катаклизмите на политическа сцена след изборите за Европарламент.

За присъстващите стана бързо очевидно, че ангажираността и съпричастното вникване в българските дела са резултат на многогодишна близост, нелишена от емоционалност - към страната и към хората в нея. Още при представянето д-р Шрамайер разчупи официалната рамка със забележката, че присъствието и на пълномощния министър на българското посолство се обяснява със задачата да внимава какво ще говори докладчикът. Оттук нататък се заредиха безпощадно точни диагнози на език, твърде далечен от дипломатичния.

България непрестанно изненадва

България, започна д-р Шрамайер, е страната, която непрестанно изненадва, където се случват неща, за които всеки е убеден, че са невъзможни. При това най-изненадани от всички са като че ли самите българи. Кой от стотиците хиляди възторжени привърженици на СДС в морето от сини знамена по софийските улици през 90-та година би могъл да допусне това, което се разигра в страната през следващите 17 години? Всички тогава са убедени, че пред България е отворено лъчезарно бъдеще, че краят на червената диктатура е настъпил.
Разочарованието, смята германският дипломат, е пълно – българите преживяха 17 изпълнени с лишения години, а краят на прехода така и не се вижда. Кой можеше да предположи, че символът на бъдещето, СДС, ще се разпадне напълно, че партията на турците ДПС ще влезе в коалиция с бившите комунисти, вдъхновители на техните преследвания и на т.нар. възродителен процес? Кой можеше да си представи в зората на промените, че властта ще попадне в ръцете на олигархическа прослойка от бившата номенклатура, от служители на Държавна сигурност и от престъпници, която ще вкара България в тресавището по времето на Жан Виденов? Днес същата прослойка, смята германският дипломат, управлява иззад кулисите. Можеше ли в зората на промените на някой да му мине през ум, че бившият цар ще се върне и ще управлява не като цар, а като премиер? В коя друга страна е възможно на три пъти да се създават и само за месеци да придобиват сензационно национално значение съвършено нови партии – НДСВ, Атака и ГЕРБ? Можеше ли в далечната 1990 някой да допусне, че екскомунистите ще управляват България и през 2007 година и то в коалиция с онзи, когото бяха ограбили и прогонили от страната през 1946-та?

След пространно описание на изборните резултати от 20 май тази година и на шока, който за една нощ изпита България при новината, че турската партия е победител в надпреварата за Европарламент д-р Шрамайер потърси причините за слабото участие в апатията и разочарованието на избирателите от политиката, водена в страната през последните 18 години, в мизерията през този период, когато силите на хората вече едва стигат за всекидневното оцеляване. Дори БСП не можа да мобилизира своите легендарни «червени бабички», след като положителните макроикономически показатели по никакъв начин не се отразяват на положението на обикновените хора.

От април властта е разтърсвана от корупционни афери, подават се и се искат оставки на известни фигури, без разследването на скандалите да напредва или да има някакви видими резултати. Най-яркият пример за затрудненото положение на правителството е искането, отправено към Брюксел, оттам да им изпратят специалист, който да разследва аферите. Такава постъпка, смята бившият германски посланик, не може да се оценява другояче освен като публично признание за банкрута на едно правителство.

Дълбокото разочарование през годините на прехода в България идва от съзнанието, че червените не помръдват от своите позиции, а причината за това се крие и в неспособността на новите демократични политически сили да ги прогонят трайно оттам.

Политиката е плод на непрестанната вяра на българина в чудесата
Клаус Шрамайер се спря подробно на най-актуалното развитие в политическа България – трансформирането на присъщата на българския избирател неистова вяра в чудеса – вярата в Царя сега се превръща във вяра в Генерала. Един бивш каратист, пожарникар, бодигард със съвсем не безупречно минало помете политическите си противници в столицата и днес се е превърнал в политическа и медийна звезда от първа категория. Откакто е кмет на София, смята бившият германски високопоставен дипломат, срещу Бойко Борисов не се повдигат конкретни обвинения в нечисти дела, напротив, той се превръща в любимец на Запада. Партийната програма на ГЕРБ се основава, според Клаус Шрамайер, на програмата на дясната баварска партия ХДС, а уважаваната нейна фондация «Ханс Зайдел» открито подкрепя новата партия.

Резултатите от изборите за Европарламент са логичният завършек на задълбочаващият се в България процес на разрив между властовия елит и неговите разклонения в зоната на здрача в икономиката от една страна и обикновените граждани, които са изпаднали в пълна апатия и отчуждение от политическото в обществото от друга. Втора причина за днешните проблеми на страната е растящата пропаст между бедни и богати. Въпреки привидно добрите макроикономически показатели, при по-внимателно вглеждане особено големият търговски дефицит и дефицитът на платежния баланс дават повод за безпокойство.

Най-мрачната роля в българското развитие както и в други страни в Източна Европа играят старите сили от преди 1989 г. Клаус Шрамайер цитира неотдавнашна статия на «Франкфуртер Алгемайне», където за България е използвана метафората на трупа на миналото, което не е погребано, както си му е редът, а продължава да гние публично и да трови обществото. Старите връзки на комунистическата партия и Държавна сигурност пронизват почти всички области на публичния живот в България, каза германският дипломат и юрист, те заемат много от ключовите позиции в обществото и осуетяват неприемливи за тях реформи. Специфично за България е особено интензивното преплитане на силите на миналото със съветските им – днес руски - колеги.

За разлика от нас, каза Клаус Шрамайер, България не можеше да разчита на западни «окупатори», които да я отърват от тези сплетени в здрава мрежа сили на миналото. От опита с бившата ГДР знаем колко упорито се съпротивяват тези сили на всяка промяна. В България те досега успешно предотвратиха всяко активно и критично анализиране на комунистическото минало. На практика в страната няма служба за проучване и отваряне архивите на ДС, МВР все още не предава на обществото архивите и с всички сили блокира процеса.

Бедата е в отсъствието на правовата държава

Като юрист Клаус Шрамайер смята, че най-голямото зло, от което страда днешна България, е отсъствието на правовата държава. Само ефективната правова държава би поставила бариера пред бушуващата мощ на корумпираните престъпни механизми. 500 следователи стоят без работа, докато прокуратурата се чуди и мае, откъде да започне разчистването на Авгиевите обори, обещано от новия главен прокурор Велчев. Забележително е, според германският експерт, че предшественикът му Филчев, който е виновен за невероятните безобразия в прокуратурата, бе назначен за посланик в Казахстан, без да му бъде потърсена отговорност.

Висшият съдебен съвет като надзорен орган е на практика недееспособен, защото отразява в състава си същите властови елити. Въведеният по настояване на Брюксел нов инспекторат е мъртвородена структура. Хаосът е пълен. Никой не знае кой контролира контролиращите, в какво отношение се намира инспекторатът спрямо ВСС, как ще бъдат освобождавани членовете му. Никакви нови институции, смята Клаус Шрамайер, не могат да заместят лисващия правов манталитет и това е основният проблем. Сегашното правосъдие няма да може да се справи с беззаконието в страната. Пълната му и радикална реформа ще бъде главната задача пред политическата система на България. Впечатлението обаче е, че партиите като че ли все още не са осъзнали това. За съжаление и обществото днес е изпаднало в положение, апатично да приема всекидневната подигравка с правото.

В заключение с нескрита горчивина бившият посланик Шрамайер констатира, че през последните години Брюксел е отказал да регистрира описаното състояние на нещата. Често пъти и съзнателно си е затварял и продължава да си затваря очите за фактите. Четейки последните доклади за напредъка на България, дипломатът се е питал постоянно за коя страна става дума в тях. Ако критериите от Копенхаген бяха прилагани сериозно и бе взета под внимание реалността в България и Румъния, членството им нямаше да е възможно в предвидения срок, каза германският дипломат.

Досегашното движение на България през т. нар. период на преход се доближава към задънена улица. Изход не се вижда, защото членовете на властващата каста, без разлика дали са на власт, или са от опозицията, се придържат към подобни модели на поведение и почти не се отличават едни от други. Партиите нямат нищо общо с партиите от народен тип в Западна Европа, те са чисто клиентелистки образувания, създавани и водени от една цел – да осигурят властови позиции за своите ръководни кадри. България разполага с много бизнесмени, но с много малко държавници. Липсват млади, нови лица, неупотребени от времето на комунизма и от годините на прехода. Най-активните, динамични и талантливи – вече над 1 милион души - са напуснали страната и само малцина се завръщат. Отлични писатели като Илия Троянов, Димитър Динев, умни политолози отдавна предупреждават сънародниците си за деградацията, в която изпада България.

Както изглежда обаче, политиците не четат нито романи, нито политическа литература, смята огорчен и приятелят на България д-р Клаус Шрамайер.

Публиката, изпълнила залата на Българския културен център в Берлин, ръкопляка с особена настойчивост, след това остава дълго умислена. Без особен ищах задава разсеяно три-четири въпроса. Погледът, хвърлен към страната, в която всичко е възможно, не дава повод за бурни дебати.


Други материали от автора може да намерите на блоговете www.de-zorata.de и www.de-zorata.de/blog