Българите в Албания (2004)

 

Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков прие делегация на албанския парламент начело с председателя на парламента Сервет Пълумби.

Цяла Албания да признае българското малцинство съобразно своите закони, международните правни норми и в унисон с националните интереси на страната. Това поиска Герджиков от албанския си колега по време на днешната им среща.

 

Проф. Огнян Герджиков: България ще оцени високо признаването като отделна общност на българите в Албания

26 юли 2004 | 16:35 | Агенция "Фокус"


София. България би оценила високо признаването като отделна общност на населението от български етнически произход в Албания, което да получи съответния статут според законите и конституцията в страната. Една такава стъпка ще бъде изцяло в съответствие с приятелските отношения между нашите две страни и в съответствие с международно признатите норми. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков. “Между впрочем аз поисках това още през март 2002 г. по време на моето посещение в Албания. Тогавашният президент Реджеп Мейдани реагира твърде остро и се позова на големите размествания на човешки маси през Средновековието. По-късно много ни зарадва разбирането, което прояви министър-председателят на Албания г-н Фатос Нано по време на срещата му с българския премиер Симеон Сакскобургготски през ноември миналата година. Искам да повторя, че България действително би оценила високо признаването като отделна общност на населението от български етнически произход в Албания”, каза още проф. Герджиков.

Божидар Димитров: Радвам се, че се повдига въпросът за признаване на българско малцинство в Албания

26 юли 2004 | 15:01 | Агенция "Фокус"

София. За мен е радост, че председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков е повдигнал въпроса за признаването на българското малцинство в Албания, от който като от дявол от тамян бягаха вече 2-3 поколения български политици - и в комунистическия период, и в периода на демократичния преход. Това каза за Агенция “Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. “Тъй като българите в Македония са хиляди, мнозина от тях вече са се определили като българи, има няколко български дружества – на интелектуалци, на предприемачи, оправданието, че част от тях са се смятали за македонци, част от славяноезичното население на Източна Албания се смята за македонци е несъстоятелно. Правото на самоопределение е лично право на всеки човек и след като в Албания хиляди хора са се определили като българи редно е да има българско малцинство. Не може всички славяноезични хора в Албания да бъдат подведени под един знаменател по волята на една или друга власт”, каза проф. Димитров. По думите на проф. Димитров признаването на българското малцинство в Албания ще означава, че всеки, който се смята за българин, може да изисква паспорт, българско гражданство. Да има училища, църкви, джамии, тъй като голяма част от тях са мюсюлмани.

България трябва да е настойчива, за да има признато малцинство в Албания, смята доц. Пламен Павлов


26 юли 2004 | 15:27 | Агенция "Фокус"

София. България трябва да бъде настойчива, тъй като на няколко пъти изпуснахме шанса да имаме признато българско малцинство в Албания. Това каза за Агенция “Фокус” доц. Пламен Павлов, декан на Историческия факултет във Великотърновския университет. “България не за първи път поставя въпроса за признаване на българското малцинство. Това е правено от президента Желю Желев, от президента Петър Стоянов, после от Иван Костов. Хубаво е, че се продължава тази традиция – каза доц. Павлов и допълни - Още Сали Бериша на времето, при посещение в България, беше казал, колко много уважава българите в Албания, от друга страна виждаме, че българи де юре няма в Албания, де факто има само македонци.”

Според доц. Павлов “не може в българските медии да се допускат невежествени конструкции от типа на това, че албанците се колебаят между българите и македонците.” “Става дума за едни и същи хора. Става дума за едно и също население, останало от векове. Това са хора потомци на някогашните български славяни и Куберови българи още от 6-7 век. Това население, както вероятно знаят много хора, живее в Първото българско царство, даже в планината Томор в днешна Албания е последното убежище на българската държавност – там са Иван Владислав, синът му Пресиян, Ивац и т.н. Т.е. това е една неразделна част от българската история. Във Второто българско царство също големи части от Македония са в България. Дори в края на ХІV век районът на днешната Вльора или тогавашна Валона се управлява от един брат на Иван Александър, който е наричан Йоан Асен. Т.е. българското присъствие в Албания е от векове. Що се отнася до македонско присъствие, такова “македонско” присъствие има от 1944 година. То се дължи на договарянето на двете компартии – Съюза на югославските комунисти и Югославската компартия. Години наред в Албания е признавано македонско малцинство. След промените през 1989-1990 година българското население в Албания започва да излиза на преден план”, разказа още доц. Павлов.


Проблем с българското малцинство в Албания не съществува, заяви говорителят на албанския парламент

26 юли 2004 | 16:50 | Агенция "Фокус"

Не може да става дума за дискриминация на българското малцинство в Албания, тъй като страната е подписала всички конвенции и споразумения в този контекст. Това заяви специално за Агенция “Фокус” говорителят на албанския парламент Скъндер Дука. Според него проблем по този въпрос не съществува.
“Председателят на албанския парламент Сервет Пълумби оцени високо важността на задълбочаването на взаимоотношенията между България и Албания”, каза още Дука, коментирайки срещата между председателя на албанския парламент Сервет Пълумби и българския му колега Огнян Герджиков.
Пълумби е приветствал България за постигнатото в областта на евроинтеграцията, както и за членството на страната в НАТО.

Спирайки се на главните събития в момента в Албания, Пълумби е изразил волята и стремежа на албанското правителство за ускоряване на процеса на интеграция на страната в евроатлантическите структури, както и за приключване на преговорите с ЕС по Споразумението за стабилизация и асоцииране. /ССА/.

“Тирана е заинтересована за разширяването на сътрудничеството между Албания и България и в икономическата сфера”, каза още Скъндер Дука.

Според него на срещата в София са били обсъдени общите проекти - Коридор №8 и нефтопровода Бургас - Вльора. 

Герджиков е оценил високо ролята на Албания за стабилността в региона и е изтъкнал, че България ще окаже пълна подкрепа на Албания в областта на евроинтеграцията, каза още говорителят на албанския парламент. 

По време на разговорите е станало въпрос и за развитието на сътрудничеството между двете страни на парламентарно ниво.