19 юни 2019г.

Ден на Св. Преподобни Пасий Хилендарски, Годишнина от написването на "История славянобългарска"

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Бригадирско движение

БРИГАДИРСКОТО ДВИЖЕНИЕ. Като се опира на младежкия ентусиазъм в следвоенните години, комунистическата власт в България подема кампания за изграждане с безплатен труд на редица инфраструктурни обекти. Първи са жп линиите Ловеч - Троян и Перник - Волуяк (1945). Впоследствие са построени редица обекти, най-значимите от които са язовир “Копринка”, Проходът на републиката в Стара планина и Димитровград.

Освен строителни съществуват и т.нар. землячески бригади. В тях влизат студенти и ученици, които биват насочвани към родните им села и малки градчета. Младежите извършват селскостопански дейности, ремонтират уредите по къщите, прекарват електричество и др., а девойките водят курсове по ограмотяване, шев и кройка, хигиена на домакинството и т.н. Провеждат се и интересни културни мероприятия.

Бригадирското движение, чийто връх е през 1946-1949, се ръководи от Централен бригадирски щаб начело с Пенчо Кубадински. Парадоксално или не, през 1950 държавният и партиен вожд Вълко Червенков преценява, че това е експлоатация на младежкия труд и слага край на кампанията.

До възстановяване на бригадирското движение се стига след 1963. Това е свързано с недостига на работна ръка в земеделието, строителството и други отрасли. С годините все повече и повече младежи и зрели хора биват откъсвани от преките им задължения, за да се занимават с несвойствени за тях дейности – което те правят небрежно и с неохота. “Наборите” на бригадири са най-вече принудителни и ефектът от тях намалява от година на година.

Особено тежка е 1989, когато поради изселването на турците от смесените райони техните трудови задължения биват поети от българското население. Това също беше отглас от бригадирското движение.

 

*        *        *

При своето възникване в средата на 40-те години бригадирското движение е форма на противопоставяне на аристократичното, подреденото, грамотното. Ще цитирам изцяло един фейлетон във вестник Стършел[1]:

 

Бригадирка

 

Джуди стана бригадирка. Дойде в село. В пътно облекло. С такси. Два куфари с бльо. Копринени пижами. Крещящи пенюари. Серия костюми. Работен. Спортен. Туристически. За слънце. За язда. Бански. За визити. Вечерен. През рамо фото, бинокъл и кожена чанта. В чантата необходимости за ударна работа. Тоалет. Несесер. Компас. Карти за игра. Речник за чужди думи. Календар-програма. Скици на сърп и паламарка в статика и динамика. Указания за връзване снопи. План за кръстци с пояснение. В ръката бележник и стило. В бележника седемнадесет въпроси. 1 – Големина на работния ден. 2 – Час на ставане от сън. 3. – Час на започване работа. 4 – Колко пъти се полага храна. 5 – Естество на храната. 6 – Специално за млякото - кози ли е. 7 – Почивка. 8 –Час на прекратяване работата. 9 – В банята има ли вана. 10 – Спорт. 11. – Уреден ли е музикхолът. 12 – Има ли нощен милиционерски час. 13 – Избор на кавалери и какви цветя желае да получава. 14 – Жертви за каре. 15 – Млечен ли е сладоледът и чисто ли е кафето. 16 – Кои вестници се получават. 17 – Край на бригадирския труд и избор на курорт за отмора.

Първият ден мина в почивка от пътуването. През втория ден Джуди направи визити. На третия ден разузна предстоящата работа. Попълни програмата. Окачи я над леглото си. Получи полски букет от попския син. Получи и първите разочарования с отговорите на седемнадесетте въпроси. Но пренебрегна несгодите и реши ударно да прибере реколтата. От четвъртия ден започна елементарно изучаване на сърпа, паламарката и снопа. През петия ден извърши техническо изучаване на същите. В шестия ден Джуди стана твърде рано, преди изгрев. Приготви тоалета си. Закуси със чисто масло и круши. Облече работния костюм. Тръгна към полето с песен на уста. Ла чатануга. В десет без четвърт часа спре на мястото, посочено в плана. Срещна се с ръководителя. Съвещава се петдесет минути. Поиска указания във възложената й работа. Поспори върху понятието ръкойка. Дали думата се пише с "а" или "ъ". Най-после пречупи кръст  да събере класове. Започна бързо, чисто, съзнателно. В 11 часа и 30 м. направи малка почивка на сянка. Подкрепи се с няколко ябълки. Отправи протест към ръководителя. Поиска отговорна работа. Съответно ранга и образованието. Стана съвещание. И указание. И спор. Но Джуди се наложи. Започна да събира ръкойки. Натрупа два снопа. Видя й се трудно. Убоде се в капината. Приболя я кръстът. Пак почивка. И закуска. И протести. И съвещания. И указания. И спор. Джуди победи. Зае подходяще и почетно място. Получи сърп и паламарка. Нареди се на левия фланг. Замахна смело. Запя. Негърския степ. Дори размаха крак над горещата пръст. Но скоро песента секна. Джуди страшно се измъчи. Измъчи и сърпа. И крехките житни стъркове. И жетварите. Ненадейно дойде краят. Бригадирката се поряза. Кръв, пот и сълзи рухнаха. Занесоха я на ръце в къщи. Последва превръзка. Страх от инфекция. Плач.  Успокоение. Закуска. Букет. Телеграма. Силни болки в кръста. На седмия ден селските псета лавнаха  ожесточено. Такси вдигна прах из тесните улички в стихиен устрем към града. Вътре дремеше ударничката Джуди. С куфарите, костюмите и бинокъл в ръка. Мечтаеше за айскафе, за каре, за флирт. И повтаряше за седемнадесети път страшна клетва. Никога вече село. Ще наблюдава селата на картинка и през бинокъл.

Емил Ро

 

 

[1] вестник "Стършел", бр. 24 от 25 юли 1946 година.