22 октомври 2020г.

Ден на заекващите. Ден на Папа Йоан Павел II за католиците Годишнини - Майн Рид, Зл. Бояджиев

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Бокова - Георгиева

Не участвах в публичните схватки между привържениците на Бокова и Георгиева, защото от самото начало бе известно, че този избор не е от компетентността на българските власти и на българското общество.

Номинацията е формално на българското правителство, но шансовете за реализацията й са далеч извън българските граници. Самата смяна на кандидатурата също не е предизвикана от вътрешно български политически причини, а отразява променящите се шансове за успех/неуспех на двете българки в сградата край Ийст ривър. Всяка от тях има своята изградена структура на подкрепа сред многообразни международни фактори и лобита, и за българското правителство остава да следи внимателно съотношението на силите сред тези бързо променящи се "коалиции" за подкрепа - или за отхвърляне на един или друг кандидат.

Днешното решение за смяната на българската кандидатура на г-жа Бокова с тази на г-жа Георгиева отразява именно оценката за това променящо се съотношение на силите. Колкото и категорична да е подкрепата за г-жа Бокова сред левите политически среди и отделни други лобисти на българска почва, очевидно е, че последните гласувания в Съвета за сигурност показаха сериозно "обезкръвяване" на нейната кандидатура.

Без да се чувствам достатъчно компетентен да оценя вътрешните процесуални правила на гласуването в световната организация, струва ми се, че политическите послания на резултатите от последните няколко тура показват недвусмислено намаляващите шансове за избор на г-жа Бокова.

Същевременно, не си правя илюзии, че кандидатурата на евро-комисар Георгиева е щастлива находка на българското правителство. Има достатъчно основания да смятаме, че България получава нарастващ брой международни сигнали в подкрепа на възможната смяна на българския кандидат. Не се съмнявам, че тази рокада ще послужи за нов рунд на пропагандната политическа война на българска почва. Той обаче ще бъде също толкова безсмислен, колкото и първия рунд. Защото решенията, свързани с подобна позиция няма как да бъдат преобладаващо български. Но пък са добър повод за гърмене на политически патрони на родна земя - както обикновено, повечето от тях - халостни...

Като българин съм удовлетворен, че две българки с впечатляващи лични качества могат да си съперничат за най-високия международен дипломатически пост - генерален секретар на ООН.