Път: : Моят човек : Б

Божко Шилев

Анна Елинова

Това  е една история за живота на пръв поглед на един обикновен човек, роден в  началото на ХХ век. Изпълнен с необикновени и вълнуващи постъпки,  погледнати от нашето всекидневие като героични.

Това е историята и животът на Божко Георгиев Шилев /1907- 1978 г./. Неговото родно място е с. Свобода, община Панагюрище, област Пазарджик. Отгледан в семейството на Дела и Георги Шилеви, той има нелеката съдба едва на двадесетгодишна възраст да загуби родителите си, остава сирак и поема грижата за многолюдното семейство, състоящо се от неговите четири по-малки сестри, за които той се грижи и възпитава. Занимава се изцяло със земеделска и полска работа, за да осигури прехраната на семейството, което го е лишило от възможността да се образова. Жени се за Нона Ангелова Кесиова и създават семейство, състоящо се от шест деца - Ангел, Мария, Дела, Георги, Станка и Иванка. По времето на Втората световна война е мобилизиран в българската войска, като прекарва две години запас в Гърция и Македония, в периода между 1941-1942 г. В по-късен период от живота си Божко Шилев взема дейно участие в партизанското движение, както и цялото му семейство. Неговите братовчеди Стойко Нонов, Атанас Гагов, Иван Чопанов са видни членове на партизанските отряди, действащи в района на Панагюрище. По това време Божко Шилев заема длъжността полицай в жандармерията, поради това той разполага с информация за организирането на хайки за преследването и залавянето на партизаните. Тази информация той използва с цел да помогне за укриването на партизаните и предотвратяването на техните арести. Не са малко примерите и случаите, когато той е спасявал техните животи, давайки им точна и ценна информация за часа, деня и мястото на организирането и провеждането на хайките. Божко поддържа топли, добронамерени и роднински взаимоотношения с членовете на партизанските дружини. Той знае къде се намират техните землянки, укрепления и ги снабдява с оръжие и с храна. Укрива ги в собствения си дом, тъй като това е най-сигурното убежище и никой не предполага и не подозира, че той може да има участие в партизанското движение, съдейства всячески да окаже подкрепа и защита.

„Никой не е подозирал, че в къщата на полицая се укриват партизани”.

В подкрепа на партизаните не се включва само Божко, но и неговото семейство, кой както може. Така се оказва, че Божко Шилев установява твърде сложни и опасни взаимоотношения, от една страна, с установено легитимната власт, а от друга, с партизанското движение, което залага неговия живот и живота на семейството му на „карта”. Не един са случаите, в които той оказва помощ на партизаните по време на хайка в Средна гора, прикрива партизанската дружина под шумата на листата и виждайки ръката на един от тях, я подбутва, за да ги предупреди и прикрие, като същевременно насочва вниманието на жандармерията в погрешна посока.

През 1944 г. комунистите идват на власт и започва преследването на онези, които са обявени за фашисти, както и тези, които са били имотни, чието имущество е иззето в полза на държавата, тази дейност се осъществява от т.нар. бирници, които налагат налози, като най-често събирането на жито. През тези години се разкрива истината за активната дейност на Божко Шилев със снабдяването с оръжие и подкрепата, която оказва на партизанския отряд към Стрелча, за което той получава признание. Участниците в партизанското движение са реабилитирани. Част от тях заемат следните постове:

Атанас Писков работи в Министерството на образованието, занимава се с издателска дейност.

Бойко Шилев изпълнява длъжността командир на полка в Карнобат.

Атанас Гагов е командир на Сливенската дивизия.

Стойко Нонов става основен инициатор за промените, които настъпват в живота на Божко Шилев. Под негово влияние през 1956 г. заедно със своето семейство се установява да живее в гр. Пазарджик. Петнадесет години от своя живот той работи като миньор в мина „Радка”, за да може да отгледа и издържа семейството си. След това работи няколко години като работник в хартиената фабрика и след години се пенсионира и на 72-годишна възраст умира от естествена смърт.