Библейският антикомунист Ной

Вече 24 години българската демокрация продължава да скача на място. Щото кой не скача, е червен, нали! Обаче и червените се научиха да скачат. Охо, по-високо - изумително постижение! – дори от Дайнов и Бакърджиев.

Та така, скачахме на място, скачахме на място, и си останахме на едно място, не мръднахме от това място. И после се тюхкаме защо нещата не вървят, защо не се развиваме, защо боксуваме. Боксуваме, понеже скачаме.

По този диалектико-метафизически начин разсъждавах, разсъждавах, и най-накрая не стигнах (без изобщо да скачам, честен кръст!) доникъде. Една девойка ми отвори очите. Очевидно умна девойка. Видях я наскоро по телевизията.

Всъщност преди да видя и чуя тази умна девойка, преди да вникна в дълбините на мисълта й, причинно-следствените вериги на битието безнадеждно ми се губеха. А това изобщо не е правилно, независимо от каква гледна точка го преценяваш – от тоталитарна или от либерално-демократична.

Миналата есен, примерно, падна мазилката от външен панел на третия етаж на съседния блок. Защо, кой е виновен за това, не се знае. Уж архитектите, уж строителите, дрън-дрън. Преди три дни 25 белгийски работници били приети в болница, след като яли хляб с отрова за мишки. Защо, кой е виновен, не се знае. Преди 2 години пък свинското в Германия било отровено с диоксин. Защо, кой, дрън-дрън. А в началото на века тропическа буря връхлетяла Мексико.

Не толкова свинското, колкото тропическата буря ми светна далечната асоциация с близката аналогия, когато умната девойка от някакъв публицистичен блок ми донесе просветлението. Нещата са толкова ясни, толкова елементарни, толкова безапелационно обясними, че да те хване срам защо не си се сетил сам по-рано, ами си разчитал на външни телевизионни просветления!

Спряната на улицата умна девойка бе запитана от умния интервюиращ: „Кой е виновен, според Вас, за глобалното затопляне?” Отговорът бе светкавичен и искрен: „За глобалното затопляне са виновни комунистите!”

Бе, не мога да скрия, че от известно време и аз имах същото предчувствие.

Как пък точно преди 85 години торнадо помете щата Калифорния? Няма начин комунетата да нямат пръст в тази американска свинщина!

Как пък вече половин век гигантско цунами циклично опустошава точно източното, а не западното крайбрежие на Япония? В корените на японската природна несигурност си личи дългата ръка на червената Държавна сигурност.

Как пък точно тридесет и три жертви и половина взе катастрофалното наводнение в Тайланд? И как пък точно през 17 век? Ясно как! Комунягите!

Как пък точно на миналогодишните Вси Светии безбожно земетресение люля Филипините? Има ли изобщо някакво съмнение? Куманизите и точка!

Как пък точно на баба Гица й откраднаха котката? Как пък точно през февруари се падна да има фатален петък 13-ти? Как на махленската кръчма й изгоря фритюрника? Всичко това разобличава червените боклуци, естествено!

Върху бетонната основа на новия виадукт в „Младост 2” (често минавам оттам) с огромни букви е спрейнато заклинанието: „Смърт на комунистите”.

Точно така, си мисля всеки път, когато изпивам с възторжени очи великата житейска истина. Това е големият ни проблем. Какво голям, това е единственият проблем на прохождащата ни демокрация. Избиваме ги до крак, изведнъж всичко е окейное положение, родината цъфва, връзва и дава плод.

Без комунистите земята ще бъде рай, както прогнозира колегата Милев.

Живот ще си живеем. И то какъв живот, обещава колегата Вапцаров.

Да не пропусна да сведа благодарно чело пред първия антикомунист – Ной. Сещате се, нали, кой точно е организирал библейския всемирен потоп около 3 500 г. пр. Хр.! И кой е спасил щапукащото животинско население на планетата!