Белград унищожава българските военни гробища

БЕЛГРАД УНИЩОЖАВА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИШКИ ГРОБИЩА
София му предлага безусловна подкрепа
29 октомври 2010, 11:42
ДУХ
ЗДЕНКА ТОДОРОВА

http://www.blitz.bg/article/21218?fb_comment_id=fbc_5005375053707_674788_5007018150707     


Антена на сръбски мобилен оператор, поставена в Царибродските гробища
Гръмко заявената “безусловна” подкрепа на София за Сърбия по пътя й към Европейския съюз даде и първите конкретни резултати, само че във вреда на българската национална кауза.

Официален Белград, след като през 1946 г. в името на “добросъседството” си с България взриви Паметника на българския воин и заличи българските войнишки гробища в Цариброд, този път се постара да доунищожи и онова малко, което е останало от тях, като

постави за една нощ многометрова антена на сръбски мобилен оператор

(VIP оператор) върху костите на загиналите български войници. Това посегателство върху българското историческо наследство вбеси българите в Цариброд, които с три подписки до Общинския съвет в Цариброд поискаха от общината и кмета да се намесят и възложат демонтирането на антената, като операторът, извършил оскверняване на гробищата, възстанови и нанесените щети. В защита на тази кауза се включиха и някои български медии, обществени организации, граждани, но не и представители на българската изпълнителна власт.

За съжаление историята на българските войнишки гробища в Цариброд е не по-малко трагична от съдбата на българите в Западните покрайнини. В средата на 1942 г. българското правителство и българското военно командване взимат решение за построяването на военни гробища в Цариброд с мемориален парк и военен паметник, увековечаващ паметта на загиналите български войници и офицери. В непосредствена близост до мраморния паметник, върху който е бил поставен Орденът за храброст и изписан с месингови букви стихът на Иван Вазов

“За България те живяха, биха се и умряха”,

е била построена и мемориална чешма с барелеф на хан Аспарух и надпис “Вечна слава на героите”. В построяването на парка и военните гробища участвали и много местни българи, както и ученици от Царибродската гимназия.

Що се касае до войнишките гробища, те били разделени в пет парцела, в които били погребани няколкостотин български войници и офицери, загинали в периода 1942 – 1944 г. От изготвения поименен списък на военния жп комендант на Цариброд, поручик Соваджиев, научаваме, че убитите чинове от поделение 9296 – В.П. “Звезда”, погребани на 4 юли 1944 г. във Военното гробище край Цариброд, са 85 на брой и повечето от тях са били родом от Югоизточна България. През 1946 г. новите власти в Сърбия взривяват паметника, изкъртват барелефа на хан Аспарух и заличават българските войнишки гробища.

Тленните останки на някои от погребаните войници по-късно са били прибрани и препогребани от техните близки в България,

другите са останали да почиват (само че не в покой) на войнишките гробища в Цариброд. През последните двайсет години благодарение на общинската комунална фирма в града, отговаряща за поддържане на гробищата, и най-вече на бившия й директор Емил Соколов българските войнишки гробища бяха очистени, окосени и подредени, като на мястото на някогашния Паметник на българския воин беше поставен железен кръст, който да стои до момента, докато на това място не бъде поставен нов паметник, напомнящ за някогашния взривен паметник. Даже се заговори, че е

запазен и барелефът на хан Аспарух и се съхранява в мазето на едно царибродско семейство,

което е готово да го даде, когато мемориалната чешма бъде възстановена. И след като никой от страна на българските власти не проявяваше интерес за възстановяване на паметника и мемориалната чешма, Белград реши да прибегне към един много хитър ход – с поставянето на антена на мобилен оператор да осуети възстановяването на войнишкия гробищен парк, а с него и на паметника. Строителните работи около антената са унищожили и част от зелените насаждения, донесени през 1942 г. от Рилския манастир. През същата тази рядко срещана на други места зелена растителност мобилният оператор е прокарал път и е разрушил десетки стъпала, водещи към преддверието на гробищата. Нещо, което не беше направено и през 1946 г.

Какво направиха обаче по въпроса управляващите в София!?

За начало подчертаха, че са готови безусловно да подкрепят Сърбия по пътя й към ЕС, с което щели да се решат и проблемите на българското национално малцинство!? В протестното си писмо, адресирано до председателката на българския парламент Цецка Цачева (Вх. № 016–00-1), което на 21.04.2010 г. внесе в приемната на парламента Хелзинкският комитет на българите в Сърбия, покрай изброените в седем точки проблеми, касаещи правата на сънародниците ни в Западните покрайнини, присъства и въпросът с извършения вандалски акт на българските войнишки гробища в Цариброд. По въпроса г-жа Цачева си замълча, което най-добре показа на каква подкрепа за в бъдеще могат да разчитат българите зад граница.

На 26 април 2010 г. безусловната подкрепа на София за Белград предизвика протест на западнопокраински българи пред сградата на Народното събрание. А седмици по-късно в град Сурдулица, в който 90 на сто от населението е българско, сръбските власти заедно със Сръбската православна църква “осветиха” Паметна костница на, както бе казано, “няколко хиляди избити сърби от българския окупатор по време на Първата световна война”. И докато

в Цариброд се разрушават и оскверняват българските паметници, във вътрешността на Сърбия се строят и освещават открито антибългарски костници, паметници и чешми

Мълчанието на българските политици по въпроса означава не само абдикиране от българските национални интереси, а предателство спрямо загиналите за националното обединение на България български войници, с които продължават да се гаврят властите в Белград. Това за съжаление ще продължи, докато вместо принципна политика се залага на безусловната подкрепа за съсед, който все още не е наясно иска ли или не да стане член на ЕС, както и да се раздели с шовинистичната си политика, довела до четири кръвопролитни войни в края на миналия век.

Зденка ТОДОРОВА