25 май 2019г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Безплатен и увлекателен урок по пунктуация от ПЕТЯ БЕЛЕВА:

Boya Delibaltova

Безплатен и увлекателен урок по пунктуация от ПЕТЯ БЕЛЕВА:
Веднъж много, ама много се ядосах, че почти никой от пишещите по дуварите братя и сестри не е…а, пардон, познава нашата пунктуация, и се зарекох, че като ми понамалее работата, ще почна да я обяснявам. И като се зарекох, изненадващо много хора рекоха: Направи го! Е, дойде му времето да си изпълня заричането. Нашата пунктуация, мили братя и сестри, е трудна, защото е свързана със синтаксиса. А пък и той труден. Но пък и не са невъзможни, за които искат да го могат. Ще започна с пунктуацията на простото изречение (просто е то, защото си има само едно сказуемо). Та в това просто, та просто изречение може да има повечко братя и сестри, че и първи братовчеди. Това се еднородните части, дето ги изреждаме. Те могат да се обичат, ама могат и да не се. Когато се обичат, са свързани със съединителни съюзи – и, та, па – и пред „та“ и „па“ треби да има запетая. (Кърпата й хубава, па и шарена. Висок, та и строен беше този бор.) Пък когато се инатят, свързваме ги с противоположни съюзи – но, а, ала, ама, обаче, пък. Ами и пред тях се туря запетая, винаги. (грешна, но хубава; малки, а хитри) Пък когато ту се обичат, ту не се, ще ги свържем с разделителните съюзи, дето си вървят два по два – ту-ту; нито-нито; хем-хем; или-дали; ли-дали... Тогава запетая ще сложим само пред втория съюз, без да го сайдисваме първия. (Тази горска пътека ту нагоре, ту надолу лъкатуши. Нито гражданин, нито селянин беше този човек. Дали жена, или дявол бе тя?) Дотук работата е фасулска. Ама сега става напечено. В туй просто, та просто изречение може да има и едни по-сложни работи – я обособени части, я вметнати думи и изрази. Обособените части са нещо като герданите, брошките, панделките – и без тях може, ама с тях – по-хубаво. Та тези гердани трябва да ги отделим от цялата картинка или със запетаи, или с тирета. (Листата на дърветата - пожълтели и изсъхнали, падат бавно. Там горе, до малкото кладенче, расте стройна ела. Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа.) Вметнатите думи и изрази не са гердани. Те са камъчета, хвърлени с прашка – да уточним, да си кажем болката или радостчицата, да покажем увереност или съмнение… Тези камъчета също ще отделим със запетаи или тирета, да се открояват. (Той, разбира се, изобщо не ме чу. Вие, за жалост, много закъсняхте. Аз, от една страна, много говоря, но, от друга страна, съм добър слушател.) И сега започва най-гадната част – има едни думи и изрази, за които казват, че хем са вметнати, хем не трябвало да се отделят със запетаи?! Това го казват от сто години и аз така и не разбирам защо, аджеба, вече не се спрат! Ще ви ги напиша, ама с нежелание, пък вие си решавайте ще ли ги запомните, или не ще: всъщност, впрочем, може би, наистина, навярно, например, според мен, обаче, действително, по всяка вероятност, следователно, като че ли, сякаш, в края на краищата… Спирам се вече, че много дойде. Другия път ще ви разкажа кога пред съюза „и“ се налага да пишем запетая. Пък вие ми кажете има ли файда от моето разказване, или да взема да се куртолисам, защото инак бая разказване ме чака.