25 май 2019г.

Трето намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, ден на Африка, ден на безследно изчезналите деца ....

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Път: : Реалии

Банска Бистрица

Това е радиостанция в едноименния словашки град. След нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия (21 август 1968) руснаците поставят под свой контрол големите ефирни медии.

Свободното слово се запазва само в радио “Банска Бистрица”, което предава от тайно помещение в града. Емисиите са на чешки и руски език, като във втория случай адресат са най-вече съветските войници. Забележително е, че въпреки екстрените условия предаванията са на високо професионално, идеологическо и дори философско равнище. Излъчването продължава само няколко дни. За отбелязване е, че Банска Бистрица е в окупационната зона на българските войски. Не е ясно кой е сложил край на предаванията на радиото – български или съветски войници. Известно е обаче, че емисиите на руски език са били слушани от много хора в България.

По този повод е написано стихотворението на Марко Ганчев (далеч преди 10 ноември! Стихосбирката излезе през 1977 г. )

"Малка радиостанция":

И аз въртя антените си към големи
радиостанции със пулса на деня,
макар че имах случай през трагично време
и малките от тях добре да оценя.
Навремето с баща ми слушахме такава
невзрачна станцийка. Бе вече победен
народът и не съществуваше държава,
а тя предаваше поред четвърти ден.
Лишен от щабове, лишен от инструктажи,
каквито беше получавал цял живот,
екипът сам сега успяваше да каже,
каквото би ни казал целия народ.
И казваше го тъй естествено и лесно,
без маршове и без излишна суета,
превръщайки в три дни градчето неизвестно
от околийски център в център на света.
Разбира се, не ги очакваше пощада
и те предаваха това без SOS:
"Сега танкетките са долу на площада.
Сега пред студиото някой хлопа. Влез.
Сега нахлуват вътре. Колко са? Седмина.
Сега прегръщаме се целият екип."
За първи път гласът им кадифен премина
в нерадиофоничен хрип и после хлип.
И ний заплакахме. И всеки се засрами
от другия, че не издържа на тъга.
Да, плачехме тогава трогнати с баща ми,
но точно за какво - разбирам чак сега.
За малките радиостанции, тъй рядко
достигащи световната си висина.
Тъй рядко, боже мой, и толкова за кратко.
И на каква цена, ах, на каква цена!

-----------------------------------------------------------------
Библ. Павлов И., Тренков К., Словакия, София 1998.