5 август 2020г.

Празник на железничаря, Предпразненство на Преображение Господне, починал Тодор Живков

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Бай Насо

Stefka Georgieva в компанията на Liubka Shumanska и 4 други.

Еха, намерих едно мое писание от миналата година за един човек, който познаваме......( може би пропуснах някой) 

Бай Насо

Бай Насо беше висок, едър и мустакат. Знаеше много за всичко и това знание го беше довело до отчаяние, което само той си разбираше. За нас, той беше даскала по литература, който реши да стане полицай само, за да може на спокойствие да пийва водка, когато реши. През последните години от живота си, решенията му все повече смаляваха броя на дните му, докато един ден се чу, че вече го няма. Или поне, че вече никога няма да минава покрай нашата къща човекът, който едва побираше в себе си всичко, което знаеше. С вестник в ръка и с безброй планове – да стане кмет, да напише книга или просто да бъде по-внимателен в решенията си. Гласът му беше дълбок, басов и грубоват, но като че ли на шега. Когато ми преподаваше литература твърдеше, че писанията ми приличат на математически теореми, но то си беше и така. Как да отговориш на литаратурен въпрос, без да докажеш тезите си? Беше ни съсед и за човек, който не го познаваше изглеждаше плашещ. С тази фигура и с всички тези знания, които носеше в себе си, всеки изправил се пред него започваше да се чувства като неграмотен хлапак. Знаеше всичко за философите, писателите, журналистите, освен това разбираше и от природни науки, нали все пак е завършил най-хубавото училище в Пловдив, в което имах честта да уча и аз. Там знаеха как да образоват децата. Ох, само как знаеха! Но, мисълта ми е за Бай Насо. Разбираше и от кулинария. Напролет береше листа от липата пред нас – за сърмички. Не зная дали е разбирал от жени. Веднъж за кратко живя с някаква журналистка, но по някаква причина се разделиха. Сигурно не е останал доволен от кулинарните й умения. Или, може би е объркала Хегел с Кант. Така и не се разбра.

Веднъж го видях да пие бира рано сутринта в кафето отсреща. Седнах при него и му казах, че трябва да внимава с решенията си. През годините бях добила смелост. Той беше с униформата на шеф в полицията и отбеляза, че това не е бира, а бульон трезве. Съгласих се на ужким. Решенията са си негови. Той ми разказа, как в момента издирва нелегална лаборатория за компакт дискове. После избухна в смях. Нелегална лаборотария за компакт дискове – тук?! И отново избухна в смях. Давал отчет на всеки час докъде е стигнал с търсенето. Изпитваше сериозни колебания, дали да не хване Стою Шъна и да го предаде, защото той си бил виснал диск на огледалото на колата. Преди това, няколко месеца преди, беше оставил един мерцедес под охрана на един паркинг в центъра на града. Колата била замесена в престъпление. Свалили акумулатора и охраната отишла да пие кафенце. Когато се върнал – колата изчезнала. Отишъл Бай Насо да разследва, оказало се, че някакви цигани натоварили колата на една каруца и я откарали в неизвестна посока. 

Бай Насо имаше своя кола, но я шофираше много рядко. Веднъж му се беше наложило и се беше въртял в кръговото на Панаира в Пловдив 10 минути, без да може да се измъкне от този пътен кръговрат. Веднъж беше карал в насрещното на магистралата, но в съвсем кратък участък – само 10-15 км. Не обичаше шофирлъка. 

Тук всички са ловджии. Или просто, за всеки случай, почти всеки притежава някакво оръжие. Като деца, вкъщи имахме ловна пушка, партзанска манлихера, а баща ми имаше и законен пистолет. Ние не бяхме изключение. Македонската жилка го изискваше. Веднъж един познат се спречкал с някакви цигани. Грабнал домашното оръжие и залегнал в канавката на циганската махала, като открил огън. Стрелял напосоки. Звънят от махалата в полицията и крещят „Сараево, Сараево” – по онова време имаше размирици в Сараево. Отива Бай Насо, застава до стрелеца и го пита: --Откъде намери оръжието?, А той отговорил- Тук, в канавката го намерих. Бай Насо доволно се захилил, като отбелязал, че отговорът е бил точно на място. После измърморил някаква критика към зрението и уменията на пишман-стрелеца. Такъв си беше! Шегуваше се с всичко. Освен със собствените си решения. Друг път, във времето на рекетьорския период от развитието на родната демокрация, отиват двама да искат пари срешу спокойствие в един ресторант. Собственикът им казал, да го изчакат да иде до вкъщи и да се върне с парите. Върнал се той, но не с пари, а с пушка. И като започнал да раздава – не пачки, а куршуми. Клиентите на заведението едвам спасили рекетьорите, намерил се и такъв, който се наложило да вади езика на единия, за да не се задуши и се гътне, докато дойде полицията и си ги вземе. Бай Насо беше горд, че повече случаи на рекет тук нямаше. 

Искаше да напише книга. Вече беше пенсионер. Не харесваше компютрите и искаше да напише книгата си на пишеща машина. Бях му обещала да намеря свястна машина, на която да я напише, но нямах представа, че е трябвало да побързам. Понякога времето и решенията на Бог не включват в себе си някои книги. Жалко! Който го познава ще знае, че той би написал интересна книга с кулинрани рецепти. Или криминале. Или хумористични разкази. Може би – учебник по литература, нова философска теория за устройството на света, книга с политически анализ на особеностите на родната демокрация или просто някаква друга, интересна, негова си хрумка. Никога няма да разберем.