Път: : Моят човек : А

Атанас Ходжев

                              

Моят дядо

 Атанас  Дончев  Ходжев  е  роден  на  11.09.1932 г.  в  с.  Ново  село,  днес  квартал  на  гр. Свиленград. В  него  се  намира  и  жп  гарата  на  града  и  затова  старото  му  име  е  “Гарата”.  Семейството  му  е  изключително  бедно -  баща  му  е  общ  работник  във  фабрика  “Коприна”  и  всеки  ден  извървява  пеш  10 км,  за  да  отиде  и  се  върне  от  работа.  Майка  му  е  сърдечноболна  и  затова  се  грижи  за  домакинството  и  се  занимава  с  отглеждане  на  тютюн. От  малки  Атанас  и  неговият  брат  Тодор  помагат  на  майка  си. В  квартала  е  имало  основно  училище  и  двамата  братя  учат  там.  Идва  моментът,  когато  Атанас  трябва  да  запише  гимназия  в  Свиленград.  Поради  крайната  си  бедност  първия  учебен  ден  се  явява  в  училище  със  закърпени  дрехи  и  цървули.  Не  издържа  на  подигравките  на  съучениците  си  и  напуща  училище.  Започва  работа  на  жп  гарата  - товари  и  разтоварва  вагони.  Подпомага  семейството,  но  и  пести  за  училище. На  следващата  година,  пременен  с  нови  дрехи  и  обувки,  с  нови  учебници  в  чантата,  в  първия  учебен  ден  той  е  на  училище,  за  да  продължи  образованието  си.

Завършвайки  гимназия,  постъпва  във  военно  училище  “В. Левски”  в  гр.  София.  След  него  е  назначен  като  млад  офицер  във  военно  поделение  гр. Харманли.  След  осем  години  служба  преминава  към  Гранични  войски.  През  1963 г.  е  назначен  за  командир  на  гранична  застава  “Йордан  Георгиев”,  която  се  намира  на  50 км  от  гр. Ивайловград  -  високо  в  планината.  Комуникациите  там  са  трудни -  през  зимния  сезон  заставата  почти  няма  връзка  с  външния  свят.  Електричество  има  по  3 ч  на  ден -  толкова  е  капацитетът  на  генератора,  с  който  разполагат.  Капитан  Ходжев  вече  е  създал  семейство  и  отглежда  две  деца  при  тези  условия.

Като  офицер  в  граничния  отряд  в  Ивайловград  е  изпратен  на  друга  застава - в  граничното  с. Драбишна. Там  служи  две  години  и  под  негово  ръководство  заставата  става  национален  отличник  по  стрелкова  и  политическа  подготовка.  Същото  се  случва  и  със  следващата  застава,  на  която  е  изпратен  -  “Ст. Косовски “  в  с. Кап.  Андреево -  тя  става  национален  първенец  по  всички  показатели,  а  майор  Ходжев  е  награден  с  орден  “Червено  знаме”. След  2 год.  е  назначен  като  началник  на  армейско  въоръжение в  граничния  отряд  в  гр. Любимец,  а  след  още  6 год.  -  командир  на  гранична  комендатура   в  гр.  Ивайловград.  Комендатурата  също  е  национален  първенец .

Полковник  Ходжев  се  пенсионира  през  1988 г.  и  се  установява  в  родния  си  град. За  36 год.  служба  той  става  носител  на  три  ордена - "Червено  знаме“,  “За  военна  доблест  и  заслуга “ I степен  и  “Девети  септември“ IIIстепен,  два  медала  за  заслуги  за  сигурността, два  медала  “1300 години  България”, един  “100 год.   Априлско  въстание“,  три  значки  “Отличник  гранични  войски”. 

През  всичките  тези  години  семейството  му  го  е  следвало  неотлъчно  в  трудния  му  път.  Той  си  отива  сравнително  млад  -  на  62 год. Но  оставя  светла  диря  в  съзнанието  на  всички,  докоснали  се  през  годините  до  него.  Неговите  войници  и  подчинени  го  помнят  като  дисциплиниран,  строг,  взискателен ,  но  справедлив  командир.  В  спомените  на  близките  си  ще  остане  като  сдържан,  но  любящ  и  всеотдаен  съпруг  и  баща .

 

Лиляна Бояджиева