Път: : Моят човек : А

Асан Аликоч


 

Асан Юсеин Аликоч е роден на 05 Юни 1924 г. в Кричим (Пловдивска област). Син на Юсеин Аликоч (снимката долу отляво) и Ремиле Аликоч (снимката долу отдясно). Има по-голяма сестра - Фатма.

         

 

Баща му  Юсеин Аликоч участва в Първата балканска война и в Междусъюзническата война. Българският народ изпраща войските на фронта в патриотичен подем с музика и цветя. Изпращачи и войници – всички убедени, че им предстои участие във велико национално дело – освобождението на потиснатите братя. Празничното настроение показва високия боен дух на армията и доброто му действие в Балканската война. Но за съжаление България в Междусъюзническата война се оказва сама срещу всички и е губеща. Така Юсеин е принуден да остане в Сърбия. По това време сръбски работници помагали за изграждането на коритото на река Въча в Кричим. Майката на Юсеин, много добродушна жена, давала обяд на работниците, които копаели до дома и. Един от тях успява да се върне в родната си държава и там случайно се среща с Юсеин, който се оказва син на жената, която ги е хранила. В знак на благодарност той му помага да напусне Сърбия и се завърне в Кричим. Тази история е жива в спомените на Асан и до днес той е разказва.

Асан Аликоч учи от 1 до 4 клас в Турското училище в Кричим, после от 4 до 7 клас в Българското училище в Кричим. Прекъсва обучението си поради семейни причини.

От 1945 до 1948 год. служи в трудовите войски в Пловдив. Като есен и зима са уволнени, а пролет и лято служат.

1948 г. водната мелница, която е семейно притежание, е приватизирана от държавата.

 

1949 г.се жени за Айше Хаджиместанова  (снимката отгоре). На 5 януари 1950 г. се ражда първата им рожба – Исмие (снимата долу отдясно), а на 17 септември 1955 и второто им дете – Гюрай (снимката долу отляво). Асан като човек с професия учител и като всеотдаен баща дава добро възпитание и образование на децата си. Исмие завършва висше образование в Аграрния университет в Пловдив, а Гюрай - в Полувисш железопътен институт в София.

 

     

 


През 1950 Асан е поканен да води занятия на учениците в Турското училище. Да си учител е призвание! В тези времена учителите са на почит, всяват респект и тази професия е най-престижната. Тогава, пък и сега, учителите трябва да са еталон за подрастващите, като се започне от облеклото и се свърши с начина на изразяване, езикова култура, ерудиция и морални ценности. Качества, които Асан притежава.

1951 решава да продължи обучението си, като записва да учи начална педагогика - задочно, в гр. Кърджали. Но въпреки високия си успех, отново поради сериозни проблеми в семейството си, е принуден да прекъсне през последната година, 1954.

По време на обучението си в Кърджали той преподава и в Кричим на 5, 6, 7 клас по предметите химия, физика и турски език. В края на една учебна година организира „Вечер на химията”. На тази вечер, освен че учениците правят опити и показват знанията си, са поканени и родителите им, както и кмета на града. 1959 г. Турското училище се закрива. За да не загуби правата си като преподавател, Асан е изпратен в Стара Загора, където започва да преподава по ръчен труд. Тъй като работата там не му харесва, доброволно напуска и се връща в родния си град.
 
От 1960 г. до 1975 работи в счетоводството на трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) Кричим, после 5 г. бригадир в ТКЗС Кричим.
През 1980-1994 е районен техник в автотранспорта в Стамболийски. (Отдясно наляво мъжът с черния костюм.) 

 


1985 год. - възродетилният процес. Време, в което се правят опити за асимилация на мюсюлманското население (роми, турци, помаци и татари) в Народна република България и има насилствено преименуване на турците. То се осъществява чрез мащабна кампания, предхождана от внимателна подготовка. Асан и цялото му семейство, всички роднини и близки са преименувани. Той е наречен Ясен Кочев.

1989 год. „голямата екскурзия”. Това е процесът на доброволно или принудително изселване на турците. Семейството му решават, че ще напуснат страната като повечето си сънародници, и продават една от двете си къщи. Но поради това, че се ражда първата му внучка, се отказват и остават в България.

През 1991 г. губи съпругата си Айше, а през 1999 г. - и дъщеря си Исмие.

 

1994 г. се пенсионира. Започва да обработва собствената си земя в Кричим - има градини с череши и ябълки.

Асан Аликоч в момента живее в собствена къща в град Кричим. Продължава да се радва на живота и на успехите на сина и внуците си, които много обича.

 

 Снимка с внуците си – Асан и Исмие
2011 г.

 Исмие Аликоч