Антропологични типове в България

Протосредиземноморски тип
Протосредиземноморски тип
Снимка: худ:Марта Лацза

Представлява останка от древна средиземноморска човешка група, населявала Европа. Най-многобройни негови представители днес се срещат сред баските, от които две трети живеят в Испания и една трета — във Франция. Все още може да се открият и в отделни региони на Южна Европа и покрай Средиземно море. Отличават се с най- висок ръст между средиземноморските типове — при мъжете средно е около 170 см. Тялото е тънко, мускулесто. Главата е средно дълга, лицето също е дълго. Челото е сплеснато и тясно. Носът е удължен, гърбав, средно широк или тесен; гърбът на носа е малък. Цветовата комплексност е смесена. Кожата е светлокафява, очите са кафяви, косата е кестенява. Дермато- глифичният рисунък на кожата на дланите и ходилата се различава от този на всеки друг европеиден тип. Между баските много често се срещат индивиди с нулева кръвна група.

Динарски тип
Динарски тип
Снимка: худ: Марта Лацза

Нарича се още илирийски или адриатически тип. В Европа се е появил относително късно — приблизително през бронзовата епоха. Днес повечето от представителите му населяват Югославия — предимно Динарските Алпи и Черна гора, както и Източните Алпи, Северна Италия, Южна Полша (т. нар. горали), а също и Южна Унгария. Възникнали са много местни разновидности, например тиролският тип. Мъжете са с красиво, пропорционално тяло; жените изглеждат малко грубовати. Средният ръст при мъжете е 173 см. Главата е къса, тилът — сплеснат. Носът е силно издаден напред от плоскостта на лицето и дълъг, гърбът му е тесен и най-често прав. Устните са средно пълни. Цветовата комплексност е предимно тъмна, но много често се среща и светлият динарски тип, наричан норикуми. Кожата силно почернява на слънцето и рано се набръчква. Косата е вълниста. Окосмяването на тялото, дори и при жените, е силно. Макар че стареенето настъпва рано, тези хора живеят дълго поради устойчивия си организъм. Динарският тип се среща върху много от източноправославните икони. По данни от археолоаичеоки разкопки, проведени в България, появяването на динарския тип датира от втората половина на четвъртото хилядолетие пр.н.е.

Турански тип
Турански тип
Снимка: худ: Марта Лацза

Нарича се още южносибирски тип и представлява преход към монголоидната голяма раса. Разпространен е от Сибир до Средна Европа, в югозападните части на Съветския съюз, покрай Черно море, в отделни области на България и Добруджа. В Унгария също се среща в значителна степен, особено там, където турците не са унищожили древното население. Тялото е хармонично и красиво, въпреки че в по-късна възраст се проявява склонност към напълняване. Средният ръст при мъжете е 163—167 см. Главата е къса, средно висока, тилът — леко изпъкнал. Лицето е леко широко, скулите са сплеснати, поради което то изглежда леко монголоидно, въпреки че носът е относително тесен и издаден напред. Клепачните цепки са малки, тесни. Очите са тъмни, бляскави и раздалечени. Устата е относително малка, устните са средно широки. Косата е тъмнокестенява или черна, гъста, леко вълниста. Разновидността на туранския тип, която се среща в областта на Карпатите, се нарича алфьолдски (равнинен) тип и до 30—35% от представителите му населяват Голямата унгарска низина (Алфьолд) — предимно областта Кишкуншаг. На запад от Карпатите този тип се открива рядко, поради което жителите на района смятат алфьолдите за унгарци.

още в галерията...

Населението на България се характеризира основно с расовите антропологични типове от медитеранската (средиземноморската) раса. Представителите на средиземноморските типове притежават следните по-важни расови белези: бяломургава до мургава кожа и силно окосмяване на тялото, брадата и мустаците (при мъжете). Косата е тъмнокафява до черна с вълниста, доста често ситновълниста (къдрава) форма. Клепачните цепки са широко отворени, ирисът на очите е тъмнооцветен. Лицето е дребно, фино устроено, дълголико, със слабо развити скули. Носът е умерено тесен, с прав или леко изпъкнал профил (гръб). Устните са леко удебелени. Тялото е стройно, гъвкаво и подвижно, но с по-малки размери в сравнение със северните и динарските расови типове. Ръстът е умерено нисък, до среден. Главата е долихокефална до умерено мезокефална (долихос — дълъг, мезос — среден, кефалос — глава), с добре изпъкнал заоблен тил.

Сред българското население медитеранската раса се среща както в своите класически форми — т. нар. чисти типове, така и в много разновидности. Същинският (истинският) медитерански тип се среща като три форми: груба (с преобладаване на белезите на протомедитеранския, или протосредиземноморския тип), грацилна и междинна. Средиземноморските антропологични типове произхождат от предтракийския и тракийския етнос, като част от тях са пренесени от прабългарите чрез расата, населяваща предноазиатското междуречие. Разпространението им по територията на страната показва, че се срещат навсякъде у нас.

Динарският расов тип, който се среща сред българите, се характеризира с високо снажно тяло, дълги долни крайници, лице с удължена брадичка, малка широчина на долната челюст. В съответствие с лицето носът е с големи размери (изразени в абсолютни стойности), особено що се отнася до дължината му, и доста често е с изпъкнал гръб. Пигментацията е преходна — от по-тъмни варианти, близки по пигментация до средиземноморските расови типове, до значително депигментирани расови типове. Главата е брахикефална (брахи — къс, кефалос — глава). Представителите на динарската раса се срещат предимно в планинските райони на страната. Те имат местен, балкански произход. При тях се наблюдават различни разновидности в зависимост от степента на проява на расови белези от средиземноморската или северната раса.

Срещащите се сред българското население същински северни расови типове се характеризират с висок ръст, дълга глава, светли очи, светла — златисторуса до светлокафява, леко вълниста коса, удължено лице със слабо развити скули, добре издаден нос с прав или едва забележимо изпъкнал гръб. Брадичката е изпъкнала и оформена. Окосмяването на тялото, брадата и мустаците (при мъжете) са добре изразени. Кожата е бяла до бяло-розова. Очите са сини или светлосини.

Твърде често наред със същинските северни расови типове у нас се срещат и представители на източнобалтийския расов тип, при който също е характерна светлата пигментация, но лицето е широко, с умерено или относително добре развити скули. Носът често е с хлътнал профил и с връх, насочен нагоре — т. нар. чип нос. Главата е умерено брахикефална. Ръстът е среден, тялото е набито.

Северните расови типове се срещат както самостоятелно, така и смесени с други раси (при смесване на северните с тъмнопигментирани расови типове се получава депигментация). У нас те са пренесени от славяните, а малка част — от прабългарите. Срещат се по цялата територия на страната, тъй като славяните са най-многобройните участници в образуването на българската народност.

Значително по-рядко се срещат представители на алпийския расов тип. При тях тялото най-често е пълно, ръстът — среден, долните крайници са относително къси. Главата е подчертано брахикефална. Лицето е широко, заоблено, със сравнително добре развити скули. Брадичката е заоблена, слабо развита. Косата по-често е права, отколкото вълниста, светлокафява до кафява. Очите са кафяви, светлокафяви или пъстри. Носът не е голям, сравнително е широк, с прав, по-рядко — хлътнал гръб. Алпийският антропологичен тип също има местен произход и е разпространен в цялата страна.

В днешното българско население освен европеидните расови типове се срещат и смесени расови типове, при които има изразени монголоидни белези. Характеризират се с по-изразена плоскост на лицето, по-силно издадени напред скули, обособяване на епикантус и монголоидна гънка на горния клепач. Те са незначителен процент предимно от жителите на Североизточна и Северозападна България.

Наличието на описаните расови типове, от които е съставено населението на България, позволява да се каже, че то принадлежи към европеидната раса със слаби монголоидни смесвания при някои от тях. Неговите представители се отличават с висок ръст. Основната му част се отнася към средиземноморските типове с всичките им варианти; най-многобройни са комбинациите с динарския расов тип. С по-малка численост са северните расови типове, които често се комбинират със средиземноморските типове.

----------------------------

Източник: "Човешките раси и типове" - Илдико Ханко, Марта Лацза, Изд. "Петър Берон", София, 1993