Път: : Моят човек : А

Антон Милев

Антон Милев
Антон Милев
Снимка: Семеен архив

Елена Недкова  

 

 

 

Моят прадядо Антон Николов Милев е роден през декември в далечната 1897 г. в малкото село Голямо Конаре, сега град Съединение.Той е четиринайсето от общо петнадесет деца на видния революционер и участник в създаването на Голямоконарската чета Никола Милев. "В спомените на Иван Атанасов-Арабаджията", Никола Милев е арестуван от пловдивския префект за своята дейност.

 

 

 

Прадядо ми Антон Милев до 8-ми клас учи в местното училище. Гимназиалния курс завършва в мъжката гимназия в Пловдив, сега "Димитър Благоев". Там става близък приятел с по-младия от него бъдещ патриарх на България Кирил. В същото училище получава изключително образование, ползва свободно немски, руски, старобългарски, старогръцки езици. Знае над 1000 народни песни, над 100 военни марша, много стихотворения и поговорки. Когато завършва училище, България е участник в Първата световна война. Той заминава за София, където завършва офицерска школа и става поручик от кавалерията.

Зачислен в конната девизия на генерал Колев, той участва във военните действия в Македония, след което е прехвърлен на добруджанския фронт. Там участва в 2 блестящи победи над непобедимите до този момент руски казаци. Той взима трофеен кон, когото нарича в чест на победата Кубан.

След войната той започва работа като свещеник в град Мустафа паша, днес Свиленград. През 1928 г. той се завръща в родното си място, като става свещеник в църквата "Свети Георги". През 1939 г. става учител по немски и общински съветник в Съединение. Там през Втората световна война са настанени немски войници, а той е техен преводач. След 1945 г. става член на "Земеделците" на Никола Петков, след чиято смърт прадядо ми е гонен за убежденията си и става горянин. Арестуван и съден от властта, след което лежи в лагера Белене.

Благодарение на близкото си приятелство с патриарх Кирил, след излизането му от затвора започва работа като свещеник в малкото, китно казанлъшко село Розино. През 1974 г. е преместен в село Белозем, където се пенсионира. Въпреки трусовете в живота си успява с голяма любов да създаде и отгледа пет деца. Всички те получават добро за времето си образование и реализация в живота.


Интересният, бурен, изпълнен с премеждия живот на прадядо ми Антон Николов Милев приключва през 1981 г. в Пловдив.