23 май 2018г.

Преп. Михаил Изповедник, празник на Бахайската общност, празник на разузнавателната служба

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Алтернативно решение по гръцкия публичен дълг?

Решението е в неговото частично опрощаване и разсрочване на останалата част, съчетано с балансирана бюджетна политика и активно стимулиране на икономическия растеж

Напоследък се пише много за положението в Гърция преди и след сключването на споразумението по дълга между гръцкото правителство и кредиторите на 12 юли 2015 г. Говори се с тревога за „разкостяването” на Гърция, за бруталния отмъстителен натиск на кредиторите, за капитулацията на СИРИЗА и опасността от нейното разцепление, дори за предателство на Алексис Ципрас. Това, разбира се, е много важно. Далеч по-малко се говори и пише за още по-важното - алтернативните решения по гръцкия публичен дълг, за разлика от натрапеното от кредиторите заробващо и неизпълнимо споразумение. В следващите редове ще се опитам да предложа скромен принос за запълване на тази празнота.

Стопанската история не познава друг здравословен начин за обслужване на голям публичен дълг, освен чрез стабилизиране на икономиката и възобновяване на икономическия растеж. Пазарните фундаменталисти говорят само за бюджетни и други свързани с тях рестрикции, наред с мащабна форсирана приватизация на най-важни държавни обекти. Това е погрешна политика, която Гърция не трябва да прилага. А ако се опита да я прилага, от сега трябва да се знае, че тя ще бъде безуспешна. Последните няколко години го доказаха по най-категоричен начин (виж таблицата).

Най-важни икономически показатели на Гърция в %

Показатели / Години

% от БВП

1995-2010

2011

2012

-2013

1.БВП

100,0

2,4

-8,9

-6,6

-3,9

2. Частно потребление

71,2

2,6

-10,6

-7,8

-2,0

3. Публично потребление

20,0

2,9

-6,6

-5,0

-6,5

4. Инвестиции

- от които: машини и съоръжения

11,2

4,4

2,4

7,3

 

-16,8

-22,8

-28,7

-29,2

-9,5

-4,4

 

5. Износ (стоки и услуги)

30,2

5,7

0,0

1,2

2,1

6. Внос (стоки и услуги)

33,2

5,5

-9,0

-9,1

-1,6

7. Принос за растежа на БВП:

- Вътрешно потребление

- Материални запаси

- Нетен износ

 

 

 

2,9

0,0

-0,5

 

-11,

0,1

2,8

 

-11,0

1,2

3,2

 

-3,9

-1,1

1,1

8. Заетост

 

0,8

-6,9

-7,8

-3,8

9. Безработица-% от работната сила

 

10,1

17,9

24,5

27,5

10. Заплати на работещите

 

6,3

-2,3

-2,0

-7,1

11. Инфлация по потребителски цени

 

4,1

3,1

1,0

-0,9

12. Търговски баланс (стоки) - % от БВП

 

-14,8

-12,6

-10,9

-10,6

13, Баланс на текуща сметка - % от БВП

 

-9,3

-10,4

-4,4

-2,3

14. Бюджетен дефицит - % от БВП

 

-

-10,2

-8,7

-12,3

15. Публичен дълг - % от БВП

 

-

171,3

156,9

175,0

Източник: Site of the European Commission. Spring Forecast, May 2015.

Пояснения: Всички показатели са като процент спрямо предходната година, с изключение на изрично посочените в редове 9, 12-15 и данните в колона 2. Не соча прогнозните данни на Европейската комисия за 2014 г., понеже все още не са окончателни и се различават тотално от предварителните фактически данни. Очакваните резултати за 2015 г. се очертават като още по-неблагоприятни от тези за предходните години. Тиретата в редове 14. и 15. на колона 3. означават, че такива данни няма.

 

Без да навлизам тук в подробности, ще подчертая, че след като прословутата Тройка на кредиторите пое управлението на гръцката икономика от 2010 г. настъпи поголовно влошаване на всички важни икономически показатели, в сравнение с периода 1995-2010 г. (виж таблицата). Това показва, че има нещо фундаментално погрешно в налаганата на Гърция от кредиторите поголовна рестриктивна икономическа политика. От това страдат милиони гърци и страната търпи многомилиардни щети от преки загуби и пропуснати ползи. То е повече от очевидно и не подлежи на субективни интерпретации. Изглежда, че това не се разбира само в еврозоната. За да не кажа нещо друго.

Дори и най-строгите бюджетни ограничения не могат да осигурят излишъците, необходими за предстоящите текущи плащания по обслужването на гръцкия публичен дълг. Анализите показват, че и при продължителни първични излишъци от 3-4 и повече процента от БВП, настоящият публичен дълг ще трябва да се обслужва почти през целия 21ви век, за да се сведе до 15-20% от БВП. Това обаче е абсурдна хипотеза. Гръцкият народ, а и всеки друг европейски народ, не би намерил в себе си енергия, за да осигури 80-85 годишно социално търпение срещу налагания икономически терор над тази страна.

Всяка икономическа политика, която е продължение на провежданата през последните пет години е катастрофална за Гърция. Нима това не се разбира в Берлин, Брюксел и Вашингтон! И ще носи ли най-после някой отговорността за тази очевидно погрешна политика. В частните граждански отношения при далеч по-маловажни вреди се отива в съда, който посочва виновника. Кой ще сложи край на тази върховна несправедливост спрямо Гърция и нейния народ? Ако бездействието продължава и погрешната политика дори се изостря, неконтролираната и непрогнозируема социална и политическа експлозия ще настъпи много по-скоро, отколкото се иска на европейската и гръцката олигархия. И нека не забравяме – Гърция не е България! Гърците умеят по-добре от нас да защитават жизнено важните си национални интереси.

 

Програмата за решаване на гръцкия публичен дълг трябва да включва следния комплекс от мерки: 1/ Отписване на съществена част от дълга. Процентът на опрощаването ще е резултат на сложни преговори; 2/ Разсрочване на обслужването на останалата част от дълга за достатъчно дълъг период от време. Това също подлежи на трудно договаряне; 3/ Прилагане на поносима лихва за обслужване на разсрочената част от дълга. И тя трябва да се договори, но да е под пазарните лихви; 4/ Поддържане на балансиран бюджет, активна и целенасочена инвестиционна дейност, по-добро здравеопазване, образование, модерна научна и иновационна политика през следващите години и десетилетия, за да се стимулира съживяването на стопанската дейност.

Това ще позволи на Гърция да стъпи на краката си чрез постепенно възобновяване на растежа на БВП, повишаване на заетостта и доходите на населението, увеличаване на постъпленията в бюджета и по-големи възможности за нормално обслужване на дълга.

Опрощаване на част от дълга

 

Публичният дълг на Гърция е около 320 млрд. евро или около 180% от БВП и очаквани около 200% към 2017 г. При сегашното силно разстройство на икономиката неговото обслужване в настоящия му размер не е възможно. Среднограмотният човек знае това. Знаят го и кредиторите. То се потвърждава от европейския и световния опит. Няма случай в световната стопанска история, когато такава огромна задлъжнялост и в подобна сложна икономическа, социална и политическа ситуация, да е решавана предимно с рестриктивни бюджетни и други политики.

Първа крачка към разрешаването на гръцкия дългов проблем е отписването на съществена част от него. При вземането на решение за размера на опрощаването трябва да се проучат различните измерения на структурата на дълга и начините на неговото формиране. За външен човек, който няма достъп до тези подробности, е трудно да се произнесе категорично за точния размер на опрощаването. Засега може да се предположи в груби рамки, че този размер следва да е между 30 и 50 процента.

Противниците на такъв подход твърдят, че това не е възможно, защото нямало прецедент в Европа и че не се допускало от правилата на ЕС. А германските власти не искат и да чуят за опрощаване. Това не е вярно! Дългови облекчения с по-примитивни инструменти са правени още в античните времена. А и по-късно в средновековието и през първата половина на миналото столетие. Известни са много десетки такива опрощавания. Известно е прекратяването на плащанията по германските репарации към Великобритания, Франция и други страни по договора от Версайл от 1919 г., а също и по заема от САЩ. Известно е Лондонското споразумение от август 1953 г. за опрощаване на плащанията на Германия със 60% по дълга й, достигнал по онова време 200% от БВП. Известно е решението на група най-развити западни страни от Март 1991 г. за опрощаване на половината от 33те млрд. щатски долара публичен дълг на Полша. Известна е инициативата на Световната банка и на МВФ от 1996 г. за опрощаване дълга на 39 силно задлъжнели развиващи се страни. Под натиска на САЩ през 2003-2004 г. голяма група страни направиха пълно или частично опрощаване на дълга на Ирак от 120 млрд. щатски долара. Тогава, пак под натиска на САЩ, бедна България опрости около три млрд. долара на богатия с петрол Ирак, без да получи нищо срещу този жест. С многостранна инициатива през 2005 г. Г-8 направи големи облекчения по дълга на група развиващи се страни. С поредица от решения бившият Съветски съюз, а след това и Русия направиха опрощавания на дълг на група развиващи се страни. Подобни опрощавания са правени и от Китай. Следователно, опрощавания на дълг е имало и ще има докато има стопанска дейност и свързаната с нея задлъжнялост.

 

Разсрочване на обслужването на дълга

 

В световната практика понятията debt relief, debt foregiveness, debt restructuring включват както опрощаване, така и разсрочване обслужването на дълг. Разсрочването е форма на облекчение, прилагана често едновременно с опрощаването и включва удължаване на срока на плащанията, облекчаване условията на обслужването и други улеснения.

Обслужването на останалата част, примерно 50-60% от сегашния гръцки дълг следва да се разсрочи във времето, примерно за 20-25-30 години. Възможни са различни варианти, включващи както лихвите, така и главницата, които финансистите познават добре.

Казано най-общо, може да се започне още сега с прекратяване на всички плащания (лихви и главница) за срок от 8-10 години, за да се даде възможност на Гърция да стабилизира икономиката си и да възобнови стабилен растеж на БВП от 4-5-6% годишно, да повиши заетостта до 53-55%, да намали безработицата до 6-8%, да повиши реалните доходи на заетите, а също и пенсиите, да стабилизира данъчната си система до средно европейско равнище, да облекчи данъчното бреме на бедните и средните слоеве и на жителите на по-трудно достъпните острови и да повиши прогресивното облагане на богатите и най-богатите, да подобри събираемостта на данъците и другите държавни вземания, да балансира бюджета в продължение поне на десетина години.

Разсрочването е по-мека форма на дългово облекчение и затова се прилага по-широко и по-често в европейските и други страни. Не би трябвало да има сериозни проблеми за прилагането му и спрямо Гърция, при поемане на съответни ангажименти за реформи от тяхна страна. В споразумението е записано в обтекаема форма, че през втората половина на тази година може да се обсъди възможността за разсрочване на обслужването на дълга и намаление на лихвите. Важното е обещанието да се изпълни. Г-жа Меркел обаче отклонява категорично всякакви опити за номинално намаление на дълга. Разсрочване, а и други дългови облекчения е ползвала и България с банките от Лондонския и Парижкия клуб през 1990те години.

По възможността за облекчения (debt relief) по гръцкия публичен дълг се произнесе в свой документ и МВФ на 2 юли. Те познават достатъчно добре дълговата ситуация на Гърция и признават, че дългът не може да бъде изплатен в този си вид, без сериозни облекчения. Тези облекчения (преструктуриране) могат да включват както опрощаване, така и разсрочванеi.

 

Приватизацията и публичният дълг

 

Пазарните фундаменталисти гледат на приватизацията освен като на средство за изтласкване на държавата от икономиката, още и като източник на финансови средства за финансане на текущи потребности. Това е късоглед подход и е груба управленска грешка, защото натрупани с години активи, материализирани в различни форми на обществено богатство, давали и способни да дават доходи на държавата още много години, се продават, най-често под реалната им стойност и се използват за изплащане на текущи държавни задължения с преувеличена стойност, както е в гръцкия случай. Опитът на България и на други страни от Източна Европа и на бившия Съветски съюз го потвърждава. Във всички тези страни, в резултат и на престъпната или полупрестъпна приватизация, се допусна рязко намаление на производството на материални блага, особено в индустрията. Не случайно самата Европейска комисия заговори през последните години за реиндустриализация.

Многобройните дефекти на приватизацията се проявяват още по-остро, когато стратегически обекти се продават на чуждестранни капитали. А това е предвидено в натрапеното споразумение между гръцкото правителство и кредиторите. Създаването на специален фонд под международен контрол за около 50 млрд. евро в който ще се събират средствата от приватизация е може би най-унизителната част от споразумението. Поне 50% от постъпленията във фонда ще се използват за изплащане на гръцки дълг на чуждестранни кредитори и само 12,5 млрд. евро за инвестиции.

Решенията за приватизация по този фонд ще се вземат и изпълнението им ще се контролира от външните надзорници от еврозоната. Такъв унизителен режим обикновено се прилага след война в окупираните победени страни. Извън Гърция вече е подготвен и списък на най-важните, подлежащи на приватизация обекти по линия на този фонд. В него се включват банки и други финансови институции, магистрали, железопътни линии, летища, авиокомпании, електроцентрали, електропреносни системи, телекомуникации, олимпийския стадион в Атина, пристанища, по-големи търговски кораби и ферибооти, важни обществени сгради, острови и други ключови обекти на икономиката. Гръцки специалисти заявяват, че списъкът включва перлите на гръцката икономика. Гърция е единствената страна, член на ЕС, подложена на такъв унизителен режим. Съмнявам се колко дълго гръцкият народ ще търпи този окупационен режим.

 

Стимулиране на икономическия растеж

 

Бюджетната, доходната, инвестиционната, външнотърговската и друга политика, огромният гръцки търговски и танкерен флот, а също и мощният стопански туризъм трябва да обслужват икономическия растеж, повишението на реалните доходи на домакинствата и ограничаването на доходната поляризация, активната инвестиционна политика, социалната политика, екологичната и демографската политика и т.н.

При формирането на различните видове политики трябва да се има предвид ролята на четирите съставки на БВП: частното потребителско търсене, колективното потребление, инвестициите и нетният експорт за растежа на БВП:

-Потребителското търсене на домакинствата има най-голям дял в съвокупното вътрешно търсене и в БВП на Гърция – 71,2% от БВП (виж ред 2., колона 2. в таблицата). Всяка промяна в държавната политика, която помага за повишение на реалните доходи на домакинствата, засилва частното потребителско търсене, увеличава тяхното потребление, стимулира производството, заетостта, индивидуалните доходи, данъчните постъпления в бюджета и така нататък – все нагоре и нагоре по икономическата спирала. Това увеличава размера на БВП и способността на икономиката да обслужва публичния зълг.

Всяка промяна, която поражда обратен ефект върху доходите на домакинствата в крайна сметка потиска растежа. Обемът на БВП стагнира и дори намалява, а с това и способността на икономиката да обслужва дълга. От 1995 до 2010 г. частното потребление в Гърция растеше с 2,6% средногодишно и беше главен двигател на растежа на БВП с 2,4% средногодишно. След като Тройката пое управлението на гръцката икономика в 2010 г. и наложи поголовна ограничителна политика, частното потребление спадна рязко, а с това и растежът на БВП (виж редове 1. и 2. в таблицата).

Предвидените в натрапеното ново споразумение ограничения на заетостта, на заплатите, на пенсиите, на облекченията за островите, на средствата за социални програми, за здравеопазване, образование, наука и т.н. повишението на ДДС до 23%, ще потискат още повече потребителското търсене, а чрез него и растежа на БВП. Рецесията в Гърция ще продължи и дори ще се задълбочи, способността й да обслужва дълга си ще намалява. Това е толкова просто, че би трябвало да се разбира от всеки средно грамотен човек. Трябва да е ясно и за кредиторите. Ако не желаят да го разберат, имат някакви други намерения. Бившият финансов министър Варуфакис заяви в свое интервю, че на четири очи му е било казано: „Разбираме вашите икономически аргументи, но трябва да ви смажем”. Дори само това изречение е показателно за отношението на кредиторите към Гърция.

- Колективното потребление чрез бюджета е втора по значение съставка на вътрешното търсене – 20% от БВП (виж ред 3., колона 2. в таблицата). Това са средствата за здравеопазване, образование, наука, култура, социални програми, екологични и демографски програми, инфраструктура, сигурност, отбрана и т.н. И тук всяко увеличение на заделяните ресурси, при рационално използване, ще спомага за икономическия растеж, и обратно. През 1995-2010 г. средногодишният растеж на тези средства е бил 2,9% и е стимулирал растежа на БВП. След 2010 г. средствата намаляват рязко (виж ред 3.), а с това и приносът на колективното потребление за икономическия растеж. С предвидените нови ограничения на тези средства в наложената от Тройката програма тяхното потискащо въздействие ще расте, а с това и приносът им за задълбочаващата се рецесия.

- Инвестициите са третата по значение съставка на вътрешното търсене – 11,2%, а само инвестициите за машини и съоръжения 4,4% (виж ред 4., колона 2. в таблицата). Тяхното значение е много важно не толкова като дял в БВП, а като инструмент за създаване на нови производствени мощности, нови работни места и нови източници на доходи, а чрез тях – за по-голямо потребителско и друго вътрешно търсене и за растежа на БВП. И неговата роля през двата периода (1995-2010 г. и след това) е както при другите две съставки на общото вътрешно търсене и на БВП (виж ред 4. в таблицата). Председателят на Европейската комисия г-н Юнкер напоследък често изтъква наличието на средства за инвестиции в създавания специален фонд за който стана дума по-горе. Познавам добре сложността и продължителността на инвестиционния цикъл и считам тези очаквания за преувеличени. Фондът още не е създаден, средствата от приватизация още не са събрани, а когато бъдат набрани приоритет при използването им ще се дава на издължаването на дълг. Поради това през следващите няколко години те не могат да влияят осезателно на инвестиционната активност в Гърция.

- Износът и вносът са играли балансирана, почти неутрална роля за растежа през 1995-2010 г., а вносът е допринасял чувствително за рецесията през следващите години (виж редове 5. и 6. в таблицата).

Ако трябва да обобщя, единствен фактор за икономическия растеж в Гърция през 1995-2010 г. е било вътрешното търсене. То дори е неутрализирало с излишък слабия негативен ефект на нетния експорт (виж ред 7., колона 3. на таблицата). През следващите години на управлението на икономиката от Тройката рязкото свиване на вътрешното търсене е главен фактор за дълбоката рецесия (виж следващите колони в същия ред). Продължаването и дори засилването на рестриктивната политика с новото споразумение-диктат от кредиторите се гарантира продължаване и дори задълбочаване на рецесията през следващите години. Това е много опасно, защото рецесията прераства в депресия.

 

Заключение

 

Натрапената на Гърция враждебна програма от кредиторите дава основание поне за четири важни извода:

Първо. Тя е толкова тежка, толкова провокативно насочена против жизнените интереси на гръцкия народ, че не може и няма да бъде изпълнена. Такава антиикономическа и антисоциална програма не може да изпълни никое европейско правителство. По своята суровост и дори икономическа, социална и политическа жестокост, тя няма равна на себе си в еврозоната.

Гръцкият народ вече пострада достатъчно от 2010 г. насам от „помощта” на западната олигархия (виж двата периода в таблицата – до 2010 г. и след това), че трудно ще понесе допълнителна доза от горчивото лекарство на пазарния фундаментализъм. Още повече, когато Западът прави това, за да отмъсти за резултатите от референдума, като се възползва от липсата на вътрешна и външна алтернатива за гръцкото правителство.

Гърция остана самотна и безпомощна срещу мощните атаки на европейската банкова олигархия. Очакваната от някои наивни оптимисти помощ от Китай и Русия също не пристигна поради много причини. От една страна, техните финансови възможности са ограничени, особено на Русия, а от друга, не се чувстват достатъчно силни и убедени, за да се намесват грубо и открито във вътрешните порядки на европейския дом. Русия е достатъчно заета със събитията в Украйна, икономическите санкции на Запада и неблагоприятната конюнктура на световния нефтен и газов пазар, а на Китай беше напомнено да внимава със срива на Шангхайската борса.

Освен това, тази провокативна програма на европейската олигархия имаше и по-широка стратегическа цел. Кредиторите подсказват на други европейски страни и народи какво ги очаква ако имат неблагоразумието да изберат ляво правителство, което да провежда самостоятелна политика. Стигна се до там, че инспекторите на еврозоната ще могат да упражняват вето върху гръцки закони. Единственото, което още липсва е присъствието на няколко европейски окупационни баталиона на гръцка територия. Гърция е третирана като враждебна окупирана държава.

Европа, а и ние като съседи на Гърция, наверно ще очакваме бурни години на юг от нас. Този народ не може да бъде мачкан така арогантно. Повтарям отново – Гърция не е България. В отношението си към Гърция, сегашните ръководители на Германия все повече напомнят за поведението на германските окупатори през Втората световна война. Различни са само средствата: тогава – с танкове, самолети, артилерия, публични разстрели; сега – диктат с помощта на широк набор от рафинирани финансови инструменти, включително и блокиране на финансовата система с банкова ваканция в навечерието на референдума, за да се създаде допълнителен хаос и да се подскаже на народа как да гласува. А след като народът на Гърция не ги послуша, го наказаха, като му натрапиха още по-жесток вариант на ограничения.

Историята обаче показва, че всеки натрапен смазващо унизителен договор от победители над победени има кратък живот и непредвидими чудовищни последствия. Унизената страна винаги търси и често намира възможности за реванш. Унизителният Версайлски договор, наложен през юни 1919 г. от победителите над победена Германия роди по-късно чудовището Хитлер и неговата идеология. Нека г-жа Меркел и г-н Шойбле помислят над това!ii

Второ. Европейският съюз беше създаден, поне привидно, за взаимопомощ и солидарност между европейските народи на равноправна основа. Това правеше европейската идея привлекателна. През последните години с поведението си най-големите страни в общността, начело с Германия, обаче все повече дискредитират тази благородна идея. Група страни и група високопоставени личности вече диктуват каква политика да провеждат правителствата на страните членки. Решенията вземат те, а не народите на тези страни. За тази група политици с крайно консервативни разбирания нямаше никакво значение какво желае гръцкият народ с референдума от 5 юли 2015 г. Още повече, че Гърция заяви категорично преди референдума, че той не е насочен срещу Европейския съюз, че ще продължава да изплаща дълга си и че няма намерение да напуска еврозоната.

Оказа се, че е по-важно какво желае европейската олигархия и преди всичко банковият капитал. Правилно е това, което искат г-жа Меркел и г-н Шойбле, а не гръцкият народ. Нещо повече, този народ е назидателно наказан, защото желае нещо различно от тяхното. И не само това. Както вече отбелязах, напомня се на други европейски народи, особено на народите на Испания, Италия, Португалия, Франция и други задлъжнели страни, да не проявяват своеволия, като гърците, защото ще бъдат наказани по същия начин.

При такива методи на управление и на взаимоотношения между големите и малките страни членки; между народите на тези държави, от една страна, и управляващата върхушка в Брюксел, от друга, ЕС се дискредитира все повече. Настоящият Европейски съюз и особено еврозоната, не е това, което европейските народи искаха с Римския договор от Март 1957 г. Това го осъжда на отмиране. И то не в далечното, а в обозримото бъдеще. Заслужават внимание думите на Грегор Гизи – ръководител на парламентарната група на германската левица в Бундестага: „Ние желаем Европейска Германия, а не Германска Европа”.

Трето. На 19 юли 2015 г. президентът на Франция Франсоа Оланд препоръча еврозоната да създаде свое правителство и други държавни институции. Това означава превръщането й в ядро на бъдещата Европейска федерация и озаконяване на двете скорости в ЕС. Съмнявам се дали Европа е готова за такава висока степен на икономическа и институционална интеграция. В еврозоната още не могат да се договорят за обща бюджетна политика, а камо ли за обща държавност. Съмнявам се още повече като наблюдавам как еврозоната се управлява сега и колко големи различия има между страните членки по фундаментални въпроси на икономическата, финансовата и социалната политика.

Това, което е правилно за неолибералите, доминиращи сега в еврозоната, е погрешно за привържениците на социалната пазарна икономика в страните членки. Ако избирателите на страна членка гласуват за провеждане на повече социално ориентирана икономическа политика, а в Брюксел доминират неолибералите, как ще се постигне съгласие между тях? И обратното. Примерът с гласуването на гръцките избиратели на референдума на 5 юли и ответното поведение на олигархичната Тройка е достатъчно показателен. По принцип, интеграцията е рационално направление в развитието на еврозоната, но между нейните членове има твърде големи различия, които ще направят трудно постигането на необходимия минимум от единомислие и почти невъзможно – от единодействие. Европа се нуждае от приобщаваща демократична, а не от авторитарна и натрапена интеграция.

Четвърто. Поради изложените по-горе основания, едва ли е полезно България да бърза с кандидатстването си за членство в еврозоната. Самата еврозона има да решава важни проблеми по собствената си стабилизация и бъдещо развитие. Според някои специалисти дори нейното бъдеще е под въпрос, с обща парична и съвсем различна бюджетна политика по страни членки. Еврозоната не може да съществува дълго „на куц крак” в този си осакатен вид. От друга страна, България още не е готова за такова членство и едва ли ще бъде допусната в еврозоната. Скандалът около КТБ и подозрителното протакане в неговото разплитане, е достатъчно тревожен. Същото важи за избора на новото ръководство на БНБ. А безнаказаната престъпност и ширещата се корупция тревожи много хора у нас и в Европа!

 

И накрая още нещо. Достойно за съжаление е широко разпространеното у нас злорадство по адрес на изпадналите в беда наши южни съседи. Това злорадство се подхранва и от разпространяваната у нас тенденциозно неверна информация за Гърция. То се подхранва и от европейската олигархия, а също и от лъжите на личности като Стив Ханке, величаен от българските медии, кой знае защо, като „баща на нашия валутен борд”. В това няма нищо вярно!

Най-много се завижда на по-високите заплати и пенсии в Гърция. Забравя се обаче или изобщо не се знае, че през 2010 г., когато Гърция е произвеждала на човек от населението БВП по текущи пазарни цени 20300 евро, ние сме произвеждали едва 4900 евро. През 2014 г., въпреки дълбоката рецесия, Гърция произвежда БВП по текущи пазарни цени 16300 евро на човек от населението, а ние – 5800 евро. През 2010 г. БВП на човек от населението по паритетни стандарти в Гърция е бил 87% от средното за ЕС-28, а в България – 43%. През 2014 г., въпреки драматичния спад на БВП с повече от 25% Гърция е имала по този показател 72% от средното в ЕС-28, а ние – 45%. Въпреки рецесията, през 2014 г. Гърция е инвестирала 20721,5 млрд. евро, а ние – едва 8840,9 млрд. евро. През 2013 г. Гърция изнася стоки и услуги за 55,1 млрд. евро, а ние – за 22 млрд. евро. Като цяло, Гърция е по-напреднала, по-уредена, по-цивилизована, с по-зряло и по-будно гражданско общество, с по-голям икономически потенциал – природни дадености за туризъм, мощен търговски флот, квалифицирана работна сила, силна подкрепа на гръцката диаспора по света и т.н.

При тези мащабни различия по най-важни икономически и други показатели е нормално техните средни заплати и пенсии да са 2,5-3,0-3,5 пъти по-високи от нашите. Такава е и оценката на двата народа. По официални данни около 100 хил. български граждани в продължение на много години живеят и работят в Гърция и не я напускат, дори сега по време на кризата. В действителност са много повече. А гърците не идват масово да живеят и работят у нас. Обяснението е просто – всеки предпочита да живее и работи там, където е по-добре. А в Гърция се живее и работи по-добре. И за това има дълбоки обективни причини.

хх

Тежки времена очакват гръцкия народ ако тази фанатична фундаменталистка политика продължава. Дори Ципрас наивно вярваше непосредствено след референдума, че „Ако мнението на едно правителство може да бъде пренебрегнато, мнението на един народ - не може”. Оказа се, че може.

Интересите на Гърция и на нейния народ са по-важни от олигархичните интереси на кредиторите и поради това настоящото натрапено от тях споразумение трябва да бъде променено. Ако се налага и с нетрадиционни средства. Защото в този си вид, то е неизпълнимо. Ако не се пристъпи към такава промяна рецесията ще се задълбочава, бедността и доходната поляризация ще се изострят и гръцкият народ може да поеме съдбата си в свои ръце, без да иска разрешение от кредиторите, или от хора като Стив Ханке и Волфганг Шойбле. Това може да предизвика непредвидими сътресения в Гърция, в еврозоната и в целия Европейски съюз.

Важно е да се разбере по-скоро, че радикални реформи са нужни не само и не толкова в Гърция, а преди всичко в Европейския съюз и в неговата еврозона. Дано се намерят мъдри ръководители, които да преустановят настоящия катастрофален ход на събитията в Европа.

 

22 юли 2015 г.

i В края на юли – началото на август 2015 г. ръководството на МВФ направи още по-категорични изявления. Те потвърдиха убеждението си, че гръцкият публичен дълг в този си размер не подлежи на изплащане и че няма да участват в преговорите за трето споразумение с Гърция ако не се направят облекчения по дълга. Това повишава значително вероятността от близко решение за опрощаване и разсрочване, въпреки нежеланието на европейските кредитори и особено на германските власти. (Тази забележка е добавена към текста на 2 август 2015 г. Всичко останало в настоящия текст е във вида му към 22 юли 2015 г.)

ii Тогава на победена Германия бяха дадени три седмици за размисъл, преди да подпише договора. Гърция сега беше лишена и от това.