19 август 2018г.

Празник на Бялото братство. Празник на мюсюлманите "Рамазан Байрам". Ден на фотографията. Хуманитарен ден

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

АНГЕЛОВ Стефанов Стефан

 

(2.10.1925)

философ, член-кореспондент
Роден в с. Крамолин, Ловешка област. Завършва философия в Со­фийския университет (1948). Специализира в Сорбоната в Париж (1967, 1972). Кандидат на философските науки (1953) и доктор на философ­ските науки (Академия за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва, 1975).
Член-кореспондент (1981).
Старши научен сътрудник (1963—1969), професор (1970), завеж­дащ Секцията по етика (1964—1979) и зам.-директор на Института по философия (1969—1973). Директор на Единния център по философия и социология при БАН (1973—1988).
Асистент (1949—1951), преподавател (1951) и старши преподава­тел по диалектически материализъм в Софийския университет (1954— 1956).
Член на Международното дружество за диалектическа философия („Сосиетас Хегелиана”) (1978—1988).
Орден „Народна свобода 1941—1944 г.” II ст. (1960), „Кирил и Ме­тодий” II ст. (1966) и I ст. (1977), „Народна република България” II ст. (1975), „Георги Димитров” (1985).
Работи в областта на философията, етиката и социологията на личността.


БИБЛИОГРАФИЯ

 

Марксистката етика като наука. C., Наука и изкуство, 1970. 232 с.; на рус. ез.: Марксистская зтика как наука. М., Прогресс,1973. 264 с.
Марксизмът и нравствените ценности. — В: Енгелс и съвремен. науч. знание. С., 1971,193—217.
Determinism, libertate si responcabit: tate a persenz Litatii umane. — Rev. Filoz., 1971, No 1, 320-345.
Марксизмът и проблемата за ценностите. — В: Пробл. ценностите и деонтич. логика. С., 1972, 13—28.
Проблемата за човека в съвременната идеологическа борба. — В: Идеол. борба съвремен. етап. С., 1972, 209—319; 5. прераб. и доп. изд. 1979, 343-372.
Место зтики в системе научного познания. — В: Предмет и система зтики. С., 1973, 9—37.
Особености на съвременното научно познание. — В: Етич. пробл. на науката. С., 1973, 23—31.
Революционный гуманизм социалистического общества. — В: Нау­ка. Техника. Човек. С., 1973,171—189; също на англ. ез. Съвременни критици на марксисткия хуманизъм. — В: Филос. хуман., идеол. борба. С., 1973, 129—159.
L’approche complexe envers la connaissance de lTiomme. — In: XV Congr. mond. philos. T. 2. S., 1973, 151—157.
Die Ethik als Wissenschaft. — In: Wiss., Philos, ideolog., Beitr. Bulg. > Philos. Berlin, 1973, 387-402.
Philosophy and Our Times. — Darshanu intern., 1973, No 1, 48—53.
Проблемата за човека в съвременната идеологическа борба. — В: Идеол. борба съвремен. етап. С., 1974, 360—390.
Проблема личности в современной идеологической борьбе. М., Знание, 1975. 64 с.
Философия, наука, общество (в съавт.). С., Наука и изкуство, 1975.84 c.
Ролята на марксистко-ленинската етика за нравственото възпита­ние на трудещите се. — В: Пробл. нравств. възп. С., 1975, 3—13. Социализмът и формирането на нравствения облик на личност­та. — В: Морал, облик млад. по кол. С., 1975, 7—24.
Изграждане на развито социалистическо общество и формиране на личността (в съавт.). С., Партиздат, 1976. 615 с. Социалистическата личност — обект на комплексно изследване (в съавт.). — В: Изгражд. развито соц. о-во и форм. личността. С., 1976,13-45.
Humanizm socialistyczny i jego kritycy. — Ideol. i polit., 1976, No 5—
6, 153-165.
Димитър Благоев за класовата борба на пролетариата в Бълга­рия. — В: Пробл. маркс. филос. в тр. Д. Благоев. С., 1977, 101-119.
Социализмът и свободата на личността. — В: Зрел.соц.—пробл. и перспект. С., 1977, 106—118.
Aszocilista e’letmod es a proletar intemacionalizmus. — Kiilpolitika, 1977, No 1, 45—56.
Теорията на отражението и проблемите за ценностите. — В: „Те- ор. отраж.” и съвременността. С., 1978, 150—155.
За системата на етическите категории. — В: Личност, светоглед, нравственост. С., 1979, 3—15.
О жизненной позиции личности. — В: Этика, социал. познан., нрав. поведение. С., 1979,169—177.
Социалистический образ жизни: теория и практика. — Ежегод. Междунар. лет. варнен. шк. маркс.-ленин. филос. им. акад. Т. Пав­лова, 1, 1979,131-138.
Социалистическият начин на живот и пролетарският интернацио­нализъм. — В: Съвет, начин живот и форм. духов, облик строит. соц. С., 1979, 7-17.
Нравственная норма и истина. — В: Ежегод. Междунар. лет. вар­нен. шк. маркс.-ленин. филос. им. Т. Павлова, 2, 1980, 107 -111. Социалистическият начин на живот — обект на комплексни из­следвания. — В: Соц. начин живот — обект комплекс, изсл. С., 1980, 7-24.
„Анти Дюринг”, „Материализъм и емпириокритицизъм” и нашата съвременност. — В: 100 г. „Анти Дюринг” и 70 г. „Матер. и ем- пир”. С., 1981,283-285.
За многостранното развитие на личността и нейната социална реа­лизация. — В: Принос в теорията и практиката на БКП. С., 1981, 132-149
За морала на учения (в съавт.). — В: Пробл. и перспект. социол. науката. С., 1981,190—201.
За някои „бели полета” в развитието на нашето обществозна- ние. — В: XII Конгр. БКП и актуал. пробл. зад. идеол. раб. С„ 1981,92-95.
Личност, противоречие, възпитание. — В: Противореч. в изгр. разв. соц. о-во. С., 1984, 191—215.
Проблемите на живота — в центъра на идеологическата дей­ност. — В: Стратег, за високо кач. и идеол. раб. С., 1984, 81—87. Реалният социализъм и проблемът за качеството. — В: Субект, фактор и парт. стратег, за високо кач. С., 1984, 33—37. Революционно-критическият дух на марксизма-ленинизма и со- циалната практика. — В: Рев. мислене и идеол. раб. С„ 1984, 34-39.
За диалектически подход към проблемите на обществото и чове­ка. — В: Основополож. бълг. социол. школа. С., 1985, 151—160. Марксистко-ленинската етика и нейната роля в строителството на социализма и комунизма; Хуманизмът и неговото развитие в съвременното общество. — В: Маркс.-ленин. етика. С., 1985, 5-20; 421-437.
Социалистическият начин на живот — идеал и реалност. — В: Соц. начин живот. Теор. и практ. С., 1985, 39—60.
Философия, идеология, практика. С., Наука и изкуство, 1986. 167 с.
Свобода и отговорност на личността. — В: Идеол. ценности и нрав. форм. личността. С., 1986, 348—355.
Самоуправлението — от демокрация за народа към демокрация чрез народа. — Полит. просв., 1987, № 11, 21—32.
Националната партийна конференция и преустройството на поли­тическата просвета. — Полит. просв., 1988, № 4, 3—12.