21 юли 2018г.

Годишнина от гибелта на Хаджи Димитър, подписан е Кючуккайнарджийският мирен договор, роден Хемингуей

OMDA  |  Wonderland Bulgaria

Археолози и иманяри

 

Индиана Джоунс и Златото на България
 
Агенция Фокус
11 декември 2006 
 

Декемврийският брой на авторитетното месечно списание “Нешънъл джиографик” помества обширна статия за българските археолози и  проблема с иманярството. Статията е озаглавена “Българската треска  за злато”. Авторката не пести критики към археолозите, наричайки  Николай Овчаров “българския Индиана Джоунс”, а проф. Божидар  Димитров “отчасти съветски диктатор, отчасти капиталист”.

В коментар за Агенция “Фокус” Николай Овчаров определи статията  като самоцелна, защото представя единствено проблема с иманярите,  но не и постиженията на българската археология. Според него  проблемът с иманярите може да бъде решен единствено със Закон за  културно-историческото наследство.

От друга страна проф. Божидар Димитров също защити тезата за  по-сериозни санкции срещу иманярството, но се съгласи със  съдържанието на статията. По думите му всичко, написано в научното  списание, е вярно - "и доброто, и лошото".

Агенция "Фокус"
“Нешънъл джеографик”: Българската треска за злато

Археологът Георги Китов работи бързо. Той използва багери и  булдозери, за да разкрива каменните гробници на тракийските  владетели и може за седмица да свърши това, което по-внимателните  конвенционални разкопки на ръка биха постигнали за доста месеци. Според собствените му думи той няма избор. Иманярите са навсякъде,  готови да плячкосат гробниците. „Те разполагат с повече пари от мен  и имат по-добри машини - обяснява Китов. - Аз се опитвам да спася  това, което те искат да разрушат, и мисля, че се справям много добре.  Спрял съм много от тях."

Това се казва в статия за българската археология в декемврийския  брой на авторитетното месечно списание “Нешънъл джиографик”. Списанието помества обширен материал и снимки за българските  съкровища и проблема с иманярите.

Китов обаче е противоречива личност - герой за някои, престъпник за  други. Днес той е на 63 години, а копаенето с машини изучил в  началото на кариерата си, като усвоил метода, използван от  съветските му колеги, и бързо станал негов привърженик. „Мисля, че е  загуба на време да се работи само на ръка" - казва той. Но неговата  привързаност и липсата на прецизност безпокоят много от колегите  му.

Някои направо го обвиняват в иманярство. Други го наричат медиен  археолог, шоумен, който измисля истории за откритията си за пред  пресата. Но защитниците му изтъкват, че почти половината от  намерените златни и сребърни артефакти в най-големите български  музеи идват от разкопките на Китов - изумителни огърлици и обеци,  класически оформени чаши с изящни дръжки, купи и кани, розетки от  конска сбруя, орнаменти от воински доспехи, красиви релефни  наколенници, венец от деликатни дъбови листа, блестяща царска  маска. Ако Китов не ги беше открил, иманярите най-вероятно щяха.

За иманярите България е Ел Дорадо - земя с огромно богатство от  погребани съкровища, където има гробници, криещи злато от поне  4000 г.пр.Хр. В продължение на много векове този стратегически  мост между Азия и Западна Европа е бил свидетел на дълга поредица  от нашественици, завоеватели, воини, пътници, търговци и заселници  - траки, македонци, гърци, римляни, перси, славяни, българи,  византийци и турци са оставили своя отпечатък върху него.

Царските гробници на траките, строени между V и III в.пр.Хр., са лесни  мишени за иманярите. Огромните, обрасли с растителност могили,  наподобяващи кошери с височина няколко етажа, се издигат покрай  пътищата и сред разораните поля. В дългата 94 км Казанлъшка  долина, където работи Китов, хиляда такива могили са разпръснати из  розовите поля, които цъфтят в подножието на Средна гора и Стара  планина. Още около 25 000 могили има в останалите части на  страната. По много от тях личат пресни белези от незаконни разкопки  - назъбени изкопи в ръждивочервена земя, които прорязват  заплетения килим от трева и храсталаци. Понякога иманярите  проникват в гробница, която вече е била обрана в античността. Друг  път вместо злато или сребро откриват рисувани вази, бронзови  скулптури или фрагменти от стенописи - всяка от тези находки би им  осигурила чудесна печалба на пазара за антики.

В България древните съкровища са собственост на държавата и някога  това се е приемало много сериозно. През 1949 г. трима братя,  копаещи глина за керемиди близо до Панагюрище, открили девет  украсени съда от чисто злато, останали погребани в продължение на  над 2000 години. Страната била попаднала под съветско влияние само  няколко години преди това и новата тоталитарна власт се разправяла  брутално с всеки, който нарушавал закона, така че братята чинно  предали находката си на властите. Тогава никой нямал нужда да  рискува и да се опитва да продаде находка, паднала му изневиделица,  фабриките, които произвеждали всичко - от консерви до автомати  „Калашников", гарантирали пълна заетост, а правителството поемало  грижата за останалото. Затова през 1985 г., когато един селянин от  Рогозен попаднал на 165 заровени сребърни и златни съда, докато  работел зеленчуковата си градина, той също предал безценната си  находка на властите. Днес и двете съкровища се намират на сигурно  място в музеите.

Би ли могло това да се случи днес? Вероятно не. Когато съветската  система започна да се срива през 1989 г., тя повлече със себе си и  България. Много фабрики бяха принудени да затворят и част от тях си  остават празни и до днес. Стотици хиляди хора все още са безработни,  а тези, които имат работа, печелят средно само по около 300 лева  месечно. Тъй като бившата средна класа е абсолютно разбита, много  хора са се заели с иманярство, за да си изкарват прехраната. Наричат  това „археология на черно". „Бизнесът с артефактите е  по-доходоносен от трафика на дрога" - казва Николай Овчаров,  харизматичен археолог, познат в България като Индиана Джоунс.  Дали преувеличава? Може би. Но залогът е висок и властите също са  вътре. Всеки може да ви разкаже по някоя история. Иманяри,  арестувани, докато копаят, при това заедно с полицаи, паркирали  патрулката си точно до изкопа. Антични монети и бижута на стойност  няколко милиона долара изчезват от музей - почти със сигурност  работа на вътрешни хора.

Дребни предмети често се озовават на уличния пазар в центъра на  София, изложени върху сгъваеми маси до стари пишещи машини,  медали от Втората световна война и албуми на Бийтълс. „Това е само  на 50 метра от парламента - казва ядосано Овчаров. - Виждал съм да  се продават парчета от тракийска колесница, монети, катарами. Това  не са имитации. Оригинали са."

Ценни находки - благородни метали, каменни релефи и рисувана  керамика, които са предмети на изкуството - понякога тихо се  озовават у шепата богати български колекционери, които могат да си  позволят да купят такива неща с пари в брой, без някой да им задава  въпроси. Според слуховете колекционери наемат иманярите да  откриват находки, а иманярите имат връзки с организираната  престъпност. Но това са незаконни сделки, в които участват  въоръжени и опасни мъже - нито някой знае подробности, нито има  желание да ги споделя. Така поне артефактите остават в страната и ако  някога се обяви амнистия за колекциите, придобити по таен начин, те  могат да се покажат в местните музеи, за да им се насладят всички.

Най-тъмната част на този сенчест бизнес е задграничната  контрабанда. „Най-добрите артефакти напускат България - казва  Овчаров. - Виена, Лондон, Цюрих. Всички знаят каналите. Наскоро  посетих антикварен магазин в Берлин, пълен с тракийски артефакти."  Може само да се гадае какво количество плячка напуска страната, но  по повечето оценки България се е превърнала в най-големия  износител в Европа на нелегални находки.

Това е унищожителна новина за народ, който се чувства тясно свързан  с древното си минало. Историята обгражда българите отвсякъде, тъй  като модерната архитектура, с тенденция към уеднаквяване, все още  не е заляла страната им. Навсякъде, под всичко, лежат дълбоки  пластове история. Например тунел на софийското метро попаднал на  част от римска тухлена стена. Сега това е минимузей в един подлез. В  тази част на света - в балканските държави, чиито граници са били  определяни изкуствено и са били оспорвани толкова често - подобни  видими доказателства за историята са важни. Те разкриват наличието  на корени - права върху земята. Всеки град в България - голям или  малък - има музей, пълен с артефакти, изкопани точно там, а не  докарани от другаде. И през почивните дни българи от всякаква  възраст, пол и икономическо положение отиват там, за да разгледат. „Дори и в най-бедните години, когато гладувахме след  „демократичните промени" през 1989 г., музеят имаше посетители" -  казва Божидар Димитров, директор на Националния исторически  музей в София. Днес той ръководи музея като бизнесмен. „Искам тук  златни и сребърни артефакти, които да привличат тълпите" - казва той.  Отчасти съветски диктатор, отчасти капиталист, който е в час с  пазарната икономика, и с щипка драматичен талант, той спонсорира  археолозите, те откриват артефакти и в музея идват още повече хора.  През август 2004 г., който по принцип е отпускарски месец, музеят  имал 7000 посетители. Година по-късно, когато там било изложено  новооткритото злато от тракийска гробница, посетителите били 68  000. Този брой, умножен по средната цена на билета от 5 лева, дава  една добра сума. А от тези пари има голяма нужда. „След 1989 г.  държавата нямаше пари за разкопки - обяснява Димитров. - Но след  няколко години шок започнахме да се ориентираме в тази нова  система."

От другата страна на финансовия баланс са археолозите, които сега  трябва да намерят финансова подкрепа за работата си. Повечето от  тях се занимават с не толкова бляскави неща - камъни, кости и  обикновени грънци - и за тази цел биха могли да съберат годишно  финансиране от около 15 000 лв. Но този, който прави впечатляващи  открития едно след друго, разполага с много повече средства.  Например Китов - в спорна година той може да получи около 97 000  лв. от чужда фондация, 45 000 лв. от български бизнесмени и 30 000  лв. от Божидар Димитров - общо 172 000 лв. В това ново уравнение  нетърпеливите спонсори плюс проблема с иманярите удвояват  напрежението, затова и той работи толкова бързо.

Китов няма много време и търпение за интервюта. „Съгласих се да  говоря с вас само заради траките - казва той. - Искам светът да знае, че  този народ е съществувал и че е бил велик." Онова, което той и  колегите му откриват за тази почти непозната култура, променя  историята на древния свят. Класическите гръцки автори описвали  северните си съседи като варвари. Но Дионисий, почитан от гърците  като бог на виното и празненствата, е тракийски. А Орфей - герой и  музикант според гръцките легенди - също е дошъл от Тракия.  Очевидно варварите имали традиции, които си струвало да бъдат  заимствани, и както разкриват археологическите находки, те са имали  и богатство, и власт, и изкуство".

“Осъзнаваме, че нашата култура е била също толкова стойностна като  тези на гърците и италианците" - казва Овчаров. А в този факт се крие  златна възможност - древните руини и артефакти привличат туристи.  Като прибавим и слънцето, и пясъка на черноморското крайбрежие, и  предстоящото влизане на България в Европейския съюз, изведнъж  тази подценявана древна земя се превръща в примамлива дестинация.

Във всяко селище от Варна до Созопол, долепени един до друг и  боядисани в бонбонени пастелни цветове, се издигат нови хотели,  квартири и вили, навлизащи дълбоко навътре към брега. Билбордове  рекламират имоти на английски и немски, продавайки крезовски  мечти. Апартамент с две спални може да се купи за 170 000 долара.  Реставрирана къща на стара калдъръмена улица може да струва 700  000 долара. Тъй като по-голямата част от бреговата ивица все още е  незастроена и предстои от нея да се направи капитал, бумът на  недвижимите имоти едва сега започва. За археолозите това е и добра,  и лоша новина. По закон местата, където са намерени артефакти,  трябва да бъдат проучени, преди да започнат строителните дейности,  така че има много работа. Но при това интензивно строителство  археолозите просто са затрупани.

Загорял от слънцето и уморен, директорът на Созополския  археологически музей Димитър Недев работи с екипа си. Целта им е  същата като на Китов, казва Недев. „Всички се опитваме да спасим,  каквото можем".

Гроб след гроб по продължение на созополския бряг, археолозите  откриват петкилометровия некропол на гръцка търговска колония,  основана на тракийска и територия през 610 г.пр.Хр. На едно място,  където в песъчливата пръст са изкопани прости правоъгълни гробове,  те намират скелет с бронзова игла на рамото и няколко глинени съда,  струпани около главата му. Не е кой знае какво съкровище, но прибавя  още уникални детайли към оформящата се история на колонията -  ключов елемент за бъдещето на Созопол. „Единственият начин да  поддържаме туризма тук е културното ни наследство" - казва Недев. Така че той събира всеки артефакт, сглобявайки историята на  гръцките колонисти, заобиколени от племе свирепи тракийски  конници - история, която ще подпомогне икономиката на района за  идните поколения.

Тази скромна част от гробището е обречена. Веднъж щом извадят  съдържанието на гробовете, ще започне строителството.

„Още една прекрасна сграда" - шегува се археоложка, посочвайки  постройката с величествен жест. От едната страна на терена, където  екипът е работил миналия сезон, се издига жилищен блок, който вече  е населен. Зад некропола се намират тюркоазен плувен басейн и  кооперации, украсени с плакати „Продава се". Отпред растат тухлени  стени насред оглушителен шум от чукове и циркуляри. Но два  километра по-надолу по плажа една разкопана част от некропола е  оставена, за да може да я разглеждат туристите, докато се разхождат  по извития като лунен сърп залив. Освободени от жълто-кафявия  пясък, две ниски каменни стени бележат успоредните страни на  древния гръцки крайбрежен път.

Спретнати каменни редици от гробове се простират от всяка страна, а  част от дребния водопровод - широки глинени тръби, прихванати с  оловни скоби - минава наблизо.

Срещу този паметник на древното инженерно изкуство се възправят  оголените кости на сграда - два етажа от груб бетон, неодялани греди,  подпиращи покрива, стоманена арматура, стърчаща нагоре.  Собственикът - пенсиониран военен на име Любомир Генов - малко  по малко строи хотелче с парите, пращани от дъщеря му, която работи  на круизен кораб.

Преди две години археолозите разкопали мястото и открили само  обикновени гробове, така че Генов бил свободен да започне проекта  й. “Правя това за внуците си - казва той, за да имат някакъв малък  бизнес, когато Созопол стане голям туристически град." Споделя, че  очаква влизането в Европейския съюз да доведе повече посетители.  Но свива рамене, сякаш много не му се вярва, че нещата ще тръгнат  надобре след трудностите, с които страната му се е борила през  последните десетилетия. Има внуци и планове за бъдещето, на които е  заложил - затова трябва да се надява. И да продължава да строи.

Агенция "Фокус"
Николай Овчаров: Статията в “Нешънъл джиографик” е проява на  неуважение към българската археология.

Не съм съгласен с цялата статия, публикувана в списание “Нешънъл  джиографик”. Да покажеш само проблемите, без да покажеш какви са  постиженията – не е нормално. Това каза за Агенция “Фокус”  археологът Николай Овчаров, помолен да коментира статията в  българския вариант на научното списание, озаглавена “Българската  треска за злато”. Според него това е самоцелно направена статия,  защото в нея не са отбелязани постиженията на българската  археология. “Просто една журналистка е решила да покаже колко  много знае за Източна Европа”, коментира Овчаров. По думите на  археолога американците много често проявяват неуважение към  народите.

“Обидата не е в това, че не съществуват проблемите – те съществуват.  Поради това, че един американец трудно вниква в същината на  проблема. Те просто не са успели да стигнат до сърцевината – колко  много труд се изисквало от българския народ да опази богатството,  което има”, коментира археологът. Според него усилията на  българския народ са съсредоточени не само в това да опази  културното си богатство, но и да го представи на света, “за да могат  такива като нея да пристигат в България”.

Николай Овчаров бе категоричен, че начинът за справяне с проблема  с иманярите е приемане на Закон за културно-историческото  наследство. По думите на археолога безвластието, което съществува в  момента, води до това състояние на проблема с иманярите. “По моя  преценка трябва да се узаконят частните колекции, частните музеи и  търгове, и държавата да започне да оказва контрол върху размяната на  ценности”, допълни археологът.


Агенция "Фокус"
Георги Китов: Всичко в статията в “Нешънъл джиографик” е  абсолютно вярно

Нашите държавници трябва да прочетат статията в списанието  “Нешънъл джиографик” и да вземат мерки. Това каза пред Агенция  “Фокус” археологът Георги Китов по повод статията, публикувана в  списанието, за българските съкровища и проблема с иманярите,  озаглавена “Българската треска за злато”.

“Всичко в статията е абсолютно точно. Наистина се набляга върху  иманярството, а не върху тракийската култура, но за нас това дори е  полезно. Нашите държавници да се стреснат и да видят какво мислят  тези хора, които са били за три четири дни в България и са успели да  усетят пулса на обществото. Това общество от една страна се радва на  тракийските богатства, а от друга има такива хора, които го ограбват  и държавата не се трогва”, посочи Георги Китов. Той подчерта, че е  наложително в Закона за културното наследство да се добави нова  точка, според която иманярството е забранено и се преследва от  държавата и всеки, който бъде заловен да иманярства, се праща в  затвора.

Георги Китов коментира и статията в частта й, която се отнася до  него, а именно: “Археологът Георги Китов работи бързо. Той  използва багери и булдозери, за да разкрива каменните гробници на  тракийските владетели и може за седмица свърши това, което  по-внимателните конвенционални разкопки на ръка биха постигнали  за доста месеци".

“Нищо не са излъгали, всичко е абсолютно точно. За някои аз съм  герой, за други съм злодей. Това е самата истина. Има хора, които ме  извисяват до небесата за това, че правя толкова много за траките, има  и хора, които смятат, че аз унищожавам могилите с фадроми и багери.  Аз не бих работил по такъв начин, ако смятах, че унищожавам.  Всички хора, които са идвали на разкопки при мен дори за половин  час, са се убеждавали, че се работи така внимателно, че с нищо не се  застрашават археологическите материали”, каза Георги Китов.


Агенция "Фокус"
Даниела Агре: Проблемът с иманярите може да се реши чрез  въвеждането на строги санкции

Отразеното в статията на сп. “Нешънъл джиографик”, озаглавена  “Българската треска за злато” отговаря на истината. Това коментира  пред Агенция “Фокус” археологът Даниела Агре. “В материала се  акцентира върху нашите проблеми. Смятам, че те са добре показани.  Все пак обаче хубаво би било да се покаже най-напред величието на  откритията, а след това проблемите, с които, за съжаление, се борят  археолозите, а държавата е напълно абдикирала”, подчерта Агре.  Според нея към този момент няма държавна воля за опазването на  културното наследство у нас. Даниела Агре отбеляза, че много от  разработваните проекти в Народното събрание минават едва на първо  четене, а после биват отхвърляни.

“Проблемът с иманярите може да се реши чрез въвеждането на строги  санкции, въвеждането на които трябва да започне незабавно”, каза  още Даниела Агре.

Агенция "Фокус"
Има воля за създаването на нов Закон за културното наследство и  музеите, заяви проф. Васил Николов

Има воля за създаването на нов Закон за културното наследство, за  изработването му обаче са необходими много повече усилия. Това  каза за Агенция “Фокус” проф. Васил Николов - директор на  Археологическия институт с музей (АИМ) към БАН по повод статията  на National Geographic за българските съкровища и проблема с  иманярите, озаглавена “Българската треска за злато”.

“На политическо ниво трябваше да бъде приета Национална стратегия  за културното наследство. Едва след това трябваше да бъде създаден  закон”, смята директорът на НИМ.

Той отбеляза, че в момента се работи върху поредния закон и изрази  надежда, че той ще мине на обсъждане през пленарна зала. Текстът се разработва от Комисията по култура към Народното  събрание и е председателствана от бившия министър на културата  Нина Чилова.

Агенция "Фокус"
Проф. Васил Николов: Сегашният закон пречи на опазването на  културното ни наследство

Когато статията на сп. National Geographic, озаглавена “Българската  треска за злато”, излезе в английския си вариант, много от  колегите-археолози изразиха неудовлетворение от нея. Това  коментира пред Агенция “Фокус” проф. Васил Николов - директор на  Археологическия институт с музей (АИМ) към БАН. Николов определи статията като един от възможните погледи към  отношението между държавата и иманярите. “Това е един поглед,  който намирам за доста реалистичен. Статията би трябвало да бъде  използвана от археолозите и тези, които се вълнуват от опазването на  археологическото наследство, с цел да бъде показано на политиците  как изглежда България отстрани - като един разграден двор, в който  всеки може да разрушава”, подчерта проф. Николов. По неговите  думи държавата е трябвало да пази това културно наследство през  последните 16-17 години. Ето защо, според директора на АИМ, сега  никой не трябвало да ни бъде виновен, затова как изглеждаме  отстрани.

“Не можем да работим с такъв Закон за културното наследство и  музеите от 1969 година с толкова много кръпки. Той със заложените в  него противоречия пречи на опазването, изучаването и  популяризирането на археологическото наследство у нас”,  категоричен беше проф. Васил Николов.

Агенция "Фокус"
Със силна полиция и съдебна власт можем да се справим с иманярите,  каза проф. Божидар Димитров

Всичко, написано в статията “Българската треска за злато” на сп.  National Geographic, е вярно - и добрите, и лошите неща. Това заяви  по телефона за Агенция “Фокус” директорът на Националния  исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров, който в момента  е в Македония и работи по възстановяването на паметника на полк.  Каварналиев край Дойран. Повод за коментара е отзвукът в научните  среди у нас, предизвикан от декемврийския брой на списанието, в  което освен за българските съкровища се говори и за проблема с  иманярите.

“Някои, които протестираха, забравят, че това не е рекламно списание,  не сме си платили рекламни статии, за да скрием истината и да се  представим само в добрата си страна”, коментира проф. Димитров. “Не бива да се вдига шум около тази статия. Просто Николай Овчаров  и Даниела Агре вдигнаха шум. Всички останали български учени са  съгласни, нали ние сме им разказали това”, категоричен бе  професорът. По думите му абсолютно всичко е вярно, включително и  квалификациите по негов адрес.

“И за иманярите е вярно, и дори квалификацията за мен е що-годе  вярна. Понякога действам с желязна ръка - иначе не става”, казва  проф. Божидар Димитров. Авторът на материала в научното списание  определя директора на НИМ като “отчасти съветски диктатор,  отчасти капиталист, който е в час с пазарната икономика и с щипка  драматичен талант, той спонсорира археолозите, те откриват  артефакти и в музея идват още повече хора”.

Според историка единственият начин за справяне с набезите на  иманярите в страната ни да има силна полиция и съдебна власт. По  думите на проф. Димитров засега няма изгледи проблемът с  иманярите да бъде разрешен, тъй като няма специализирано звено в  полицията.