Път: : Моят човек : Х

Христо Ковачев

Евгения Гочева

 

 

Христо Димитров Ковачев е роден на 6 септември 1921 год. В с. Черневци, тогава Великотърновски окръг, а днес община Габрово. В семейството на Тиха и Димитър той е най-малкото дете от четиритте. Те имат още двама сина и една дъщеря. Майката на Христо, Тиха е родена през 1884 год. в с. Кумани, а бащата Димитър е от стар род от с. Боженци. Семейството е обработвало земя, стопанисвали са много гори и ниви, имали са кръчма и са се занимавали с търговия на зърнени храни, кожи, вълна и мед. По-големите братя на Христо са обикаляли с каруци из България, за да доставят на габровските фабрики кожи и вълна и така са припечелвали допълнително.

Семейството е заможно и  забелязвайки любознателността у малкия Христо, го изпращат да учи  средното си образование в града, защото даскалото на село било само за  начална степен. В Габрово той учи в тогавашната Народна смесена гимназия  "Васил Евстатиев Априлов". Втория документ, който изследвахме за Христо  Ковачев, е Свидетелство за зрелост от 7 юли 1940 г. При примерно поведение  Христо завършва успешно гимназия. Това свидетелство, подписано от  председателя на комисията и подпечатано с училищния печат, се дава за  удостоверение, че Христо е свършил гимназия и има право да продължи  обучението си във висши учебни заведения.
 

 

Христо Ковачев продължава  образованието си в Държавното висше училище за финансови и  административни науки в София. Той се е записал в първия випуск на  т.нар. Институт "Карл Маркс". Имал е бурно и много щастливо студентство в  първите си години в София, защото след това започва Втората световна  война.

 

Всички са обхванати от масова паника и страх след бомбардировките.  Христо получава повиквателна за противовъздушната застава в Плевен.  След края на войната той се завръща в София и на 1 март 1945  г. завършва пълния курс на Административния отдел. Успехът, с който  завършва, е Среден (3,32), но имайки предвид какво работи през целия си  трудов стаж, може да твърдим, че реалният живот и  трудът учат повече от  книгите, които е прочел.
 

         

 

Втората световна война сварва Христо и неговия випуск на фронта, след противовъздушната застава в Плевен е изпратен в 18-то военно окръжие - Търново. Там е бил ефрейтор оръдеен номер от зенитната артилерия. Професорите от Института са изпитвали студентите си в поделенията, тъй като не можело да изпуснат годината на дипломирането си, всички ефрейтори били студенти. Христо е бил отговорник на библиотеката на поделението. Има запазена бележка, с която декларира, че е предал библиотеката на поделение 3826. В протокола е отбелязано, че поделението е имало 153 книги. Още един документ, останал от Втората световна война като спомен за живота на Христо по онова време, е удостоверението от Габровското околийско военно управление. Христо е отслужил служба от 15 октомври 1944 г. до 15 октомври 1946 г.
 

 

Като завършва, Христо Ковачев се завръща в град Габрово и по време на национализацията работи· в текстилната фабрика „Балкан”. От 1946 г. той заема длъжността· „чиновник-счетоводител”. На първата си длъжност е назначен на заплата  от 360 лв. Христо прекарва младостта си в непрекъснат труд и учение -  започва да изучава немски език и усъвършенства руския си. Всяка събота и  неделя той се прибира в бащиния си дом, където винаги има нужда от още  помощ за нивите и търговията. Семейният бизнес търпи много загуби след  войната, загубват кръчмата на с. Черневци. Заплатата на Христо не стига,  за да покрие разходите си по квартира и сметки, и той е принуден да си  потърси по-платена работа. От 1 февруари 1948 г. Христо постъпва на  работа в държавната кожарска фабрика „Христо Ботев” на позиция  счетоводител с 14·000 лв заплата. На новата си работа той много се сплотява с колегите и работата им е спорна, защото фабриката е една от най-печелившите в окръга. Започвайки  да постига успехи в работата си, Христо започва да се оглежда за съпруга. Той се е разделил с дългогодишната си приятелка (не й е  известно името)· и  започва да ходи по разни младежки сбирки в града. Влюбва се много в  едно момиче от Габрово - Евгения, но за съжаление не успява да й спечели  вниманието в началото. Но по-късно, благодарение на един от неговите  братя, който е в обкръжението на нейни приятелки, успява да се сприятели  с нея, много се харесват и се сгодяват. На 4 февруари 1950 г. в  град Горна Оряховица Христо и Евгения се оженват. Семействата им  организират подписването на гражданския им брак и тържеството след  церемонията в къщата на кумовете (брата на Христо - Пенчо и неговата  съпруга Рада).

Съпругата на Христо, Евгения  Маркова е родена на 5 януари 1929 год. Семейстовото й е от кореняк  габровци. От 1937 год. тя заедно със семейството си живее в голяма къща  на улица „Градище”. Родителите й се казват Марко Стефанов Ванков и Пеца Ванкова. Нейното семейство е заможно за онова време в България,  прехранва се с търговия, но също така отглеждат много зайци. Тя също  завършва Априловската гимназия, с отличен, и заминава в София да учи  право в Софийския университет „Климент Охридски”. Но Евгения следва  само 3 семестъра и прекъсва, заради тежка болест на баща й. След година  продължава да следва, но този път в Пловдив в Института за акушерки през учебните 1947, 1948 и 1949 год.
 
Христо Ковачев има успехи не  само в семейния живот, но продължава да се развива и професионално. През  1959 год. в Държавния кожаро-обувен комбинат „Димитър Благоев” го  назначават на длъжност началник-отдел „Разходни норми” . По-късно той  става старши икономист и заместник-директор.

 

През това време съпругата  му Евгения работи в Градска окръжна болница в акушеро-гинекологичното  отделение като акушерка. От края на 1950 год. до 1952 год. Евгения се мъчи  да дари Христо с наследници, но преживява два спонтанни аборта. За тяхно  щастие на 22 февруари 1953 год. им се ражда дъщеричка, наречена е на  баба си Тиха – Мартина. Едновременно с отглеждането на  дъщеричката Христо се съсредоточава и в работата си и развитието си като  икономист. За отглеждането на дъщеря им помагат родителите на Евгения, с  които живеят в тяхната къща. Една година след раждането Евгения също се  връща на работа като акушерка.

На 30.09.1966 г., по трудовата  книжка, Христо е назначен в Научноизследователския институт по кожарска и  кожухарска и обувна промишленост като заместник-директор. От Института го изпращат на чести командировки във Виена, Будапеща и най-често в  СССР. Намерих и документи, свидетелстващи за заслугите му в областта, в  която е работил: „Свидетелство за счетоводителска правоспособност”,  „Похвала на Христо Димитров Ковачев от април 1979 год. за образцов  специалист” и от 1979 год. ”Най-добър специалист в професията си”.

За тези години дъщеря му Мартина  пораства, завършва в Априловската гимназия и продължава да учи във Висшия  машинно-електротехнически институт в Габрово по специалност промишлена  електроника. Скоро след дипломирането си тя се сгодява за своя приятел  Гочо. Дъщерята на Христо и Евгения изненадва родителите си, защото  не дочаква с годеника си сватбата и заминават на круиз из Средиземно  море. На палубата на кораба „Димитър Благоев” сключват брак и заживяват  като семейство. Христо не се зарадва много, защото като всеки баща не  иска да се разделя с дъщеря си. Но след две години през октомври 1978  год. дъщеря му го дарява с внуче. Казва се Никола, кръстено на другия си  дядо. Няколко години по-късно Христо подарява на семейството нов  апартамент. През 1988 год. се ражда второто му внуче, наречено на  съпругата му Евгения. Христо вече се пенсионира и заедно със сватовете  си помага за отглеждането на внуците. Евгения напуска болницата, поради  това, че вече е възрастна жена и натоварените й смени в болницата й тежат. Съпругата му се премества да работи в детска градина  „Слънце”, работи като медицинска сестра и се грижи за децата. Дъщеря им  Мартина и нейният съпруг работят като технолог-конструктури в две  предприятия със сходна дейност в машиностроенето - ·„Мехатроника” и „Импулс”.

Ковачев не прекарва скучно  пенсионерските си години, защото започва да урежда наследствените си  земи на село и дяловете от магазин в град Русе. Той координира дълго  време взаимоотношенията между многото наследници на починалите му братя и  сестра, но не успява да надделее, затова продава дяла си от магазина в  Русе. Те са притежавали голям дюкян до халите в централната градска  част. Христо заболява от рак на дебелото черво и заради тежката  операция, която му предстои, се принуждава да продаде дяла си, за да може  да плати операцията и лечението си.  С част от парите купува малък магазин в Габрово и го дава под наем на  свои познати, които правят фото. Христо се преборва с болестта, но  минават няколко години и се появяват разсейки на рака, започва да страда  от болест на сърцето. През 2001 год. преживява още няколко операции по  спешност, но се преборва и с това изпитание  на живота. Внуците му са пораснали вече и той се радва на тяхното  детство. По-големият му внук Никола завършва Габровския Технически  университет, а внучка му Евгения учи в гимназия.

Христо Ковачев умира на  02.01.2009 год. след два инсулта. Умира един обикновен човек, но по  същността си уникален със своя нрав, воля за живот и борбеност. Умира  човек, който е създал поколение, отгледал е деца и внуци, оставил е след  себе си пример за един успял и честен мъж.