Път: : Моят човек : Р

Райка Димова

Добринка Грозданова


Райка Николова Димова
(1946 - 2009)
 

 

Баба ми е родена на 18 февруари 1946 г. в с.Б аня (обл. Благоевград). Тя е най-голямото от трите деца на Мария и Никола Чобанови. Баща й е началник на жп гара Белица, а след това и гара Разлог и цялото семейство живеят в къща на гарата.

Райка и по-малките й брат и сестра израстват под строгото възпитание на баща си, който е човек с високи морални принципи. Баба ми е любимката му, но въпреки това не била глезена, а напротив, наблягало се на нейното оформяне като ценностен и работлив човек.

 

В училище тя е прилежна и любознателна ученичка. В 11 клас става редовен посетител на библиотеката, отдава се на четенето на книги и поради тази причина изостава в училище. Родителите й се притесняват от този факт, но въпреки това тя продължава да използва всяка свободна минута за четене. Вечер дори след като всички заспят, оставяла да свети малка нощна лампа в стаята, за да може да се наслади преди сън на започнатите книги. Все пак момичето наваксва пропуснатото в училище и завършва образованието си с отлични резултати. Книгите остават едно от любимите й неща до края на живота.

Като младо момиче, баба ми се увлича по песните и танците,  записва се и на кръжоци по алпинизмъм и ориентиране.

Тя е много красива девойка, обградена с ухажори, всеки от които по свой начин се опитва да я впечатли. Един от тях например редовно посещавал сладкарницата, в която тя работела през свободното си време, и купувал по цяла тава с десерти, за да й се хареса.

През 1965 г. на едно от младежките събирания в центъра на Разлог, тя се запознава с Петър К. Димов, момче, учещо за професионален шофъор в автотранспортно училище за младежи след казарма. Малко по-късно, през януари 1966 г., те се женят и отиват да живеят в гр. Ракитово, откъдето е родом дядо ми. През януари 1967 г. им се ражда първата дъщеря – Марияна. Лекарите обясняват на младото семейство, че поради възникнали проблеми, е препоръчително да нямат други деца, при втора бременност има вероятност от усложнения и загуба на майката или детето. Баба обаче е твърдо решена, че ще роди още едно дете. Въпреки притесненията на близките и роднините й, още на следващата година - 1968 г., ражда второ момиченце – Елена (моята майка). Така от съвсем млада Райка отстоява желанията си, понякога налудничави, и следва вътрешния си глас при вземането на решения.

 

 

Като една истинска пиринска македонка, тя е закърмена с труда и музиката. Още от малка се научава на домакинска и земеделска работа, които съпровожда с песен на уста. Музикалната си надареност получава от майка си, която освен отглеждането на децата, участва и във фолклорна група.

 

 

Баба ми още в училище се изявява с певческите си способности, участва във фолклорен състав и има солови изпълнения.  Тъй като носи музиката в душата си, след като е вече омъжена и има големи деца, тя се включва във формираната от Никола Янев – Чоли, група за стари градски песни „Серенада”, с която имат около 90 изяви на концерти, фестивали, конкурси, тв предавания в телевизиите Канал 1, МSAT, Евроком, СКАТ. По-значимите участия и награди са: „Под липите златен прах се рони” (1999 г.), „Море и спомени” (1999 г.), „Старопланински събор Балкан фолк” (2000 г.), „С песните на Ари” (2002 г.), „Златен кестен” (2004). На събора през 2000 г., във Велико Търново, печелят най-голямата си награда – запис на CD и DVD диск, с което да популяризират музиката си. Няколко години по-късно групата се разпада. През 2005 г. баба влиза в църковния хор на Ракитово, а след това и във фолклорната група „Горски здравец”, с която също записват диск.

 

 

След музиката, цветята са другата страст на баба. Тя отглежда множество саксийни, а през лятото и градински цветя. Всички минувачи се възхищават на разнообразието и красотата, лъхащи от цветната й градина.

Своето професионално развитие баба ми осъществява като счетоводител на жп гара Велинград, товарна жп гара Костандово и РПК. За кратко е назначена и за ритуалчик към община Ракитово, а след като я съкращават от тази длъжност, става помощник-счетоводител към частна фирма.

Като човек баба беше изключително добра, упорита, трудолюбива, ценностна. Трудно е изцяло да се опише нейната същност. Във всяко едно отношение тя бе пример за семейството ни. Винаги беше заобиколена с много приятели от различни възрасти. Усмивката не слизаше от лицето й и дори в най-трудните си моменти намираше причина да се засмее и да развесели околните. Не падаше духом и не позволяваше на останалите да го направят. Борбеността си запази до края, когато на 19 април 2009 г. (Великден), след няколкомесечно боледуване, почина от рак. Народните вярвания казват, че добрите хора си отиват на големи дати, вярвам че е истина, тъй като тя наистина беше невероятен човек.