Път: : Моят човек : Г

Георги Божилов

Мариан Христов

 


Главен герой на моето описание ще е дядо ми - Георги Божилов. Изборът ми се спря върху него, тъй като смятам, че животът му е бил интересен и разнообразен. Макар всеки да има своите върхове и спадове, не можем да кажем, че нечий живот е безинтересен, затова не омаловажавам всички други, но просто той е този,  за когото най-често се връщам  с усмивка към него и с тъга, защото за съжаление той вече не е сред нас.

 Роден в село Равна, община Годеч, област София, Георги Димитров Божилов  има дълъг и изпълнен с множество трудни  и щастливи моменти живот. Баща му, Димитър, е роден в село Равна в работническо семейство. Той се влюбва в обикновенната, но с широко скроена душа баба Христина.  Двамата се женят и си раждат две деца, като малкото момче е моят дядо Георги. Родителите на моя дядо са се занимавали предимно със земеделие и  животновъдство. От разказите на моя дядо аз сам запомнил за тях, че те са били изключителни хора. Моят дядо има брат, който се казва Богомил Божилов.

Основното училище е завършил в родното си село. След като завършва, отива войник в Димитровград, там той изкарва своята военна служба; след като се уволнява заминава по разпределение да работи в град Септември. Там той се среща с Маргарита, моята баба. Двамата се женят,  раждат им се две деца - момче и момиче, които наричат  с имената Христина и Димитър. Георги и Маргарита живеят спокоен живот, борейки се непрестанно да постигнат своите мечти и цели. За моите баба и дядо аз бих казал, че няма такива хора, изключително сплотени, уважаващи се един друг, винаги усмихнати и с топли сърца. На дядо Гого, както всички го наричахме, животаът го дарява с пет внука, три момчета и две момичета. За всички нас в сърцето му имаше еднакво място, с нас той беше най горд. Винаги ни се радваше и ни посрещаше с онзи топъл поглед, който никой от нас няма да забрави никога. Забравих да спомена още една голяма гордост на дядо Гого, че две от внучетата, а именно аз и моята сестра, сме близнаци, това изпълваше сърцето на дядо Гого с много гордост и още повече любов.

Колкото и да разказвам и да ми се иска да кажа всичко за него, знам, че все нещо ще изпусна, само още нещо искам да допълня, колкото и да не прозвучи нескромно пожелавам на всеки човек да има по един такъв човек до себе си като моя дядо Георги, да знае, че винаги има на кой да се опре, кой да му помогне в тежък момент, винаги ще го погледне с топлина, любов и мил поглед.

Такъв човек за нас беше моят дядо - стълб и опора за всички. На 69-годишна възраст на 19-ти януари  2008 година,  ненарадвал се както трябва на деца и внуци, си отиде нашият дядо, а с него си отиде частица от нас, отиде си и онзи топъл поглед, отиде си и голямото му сърце, но споменът за него, за всички весели моменти, прекарани с него, ще останат сега, за да топлят нашите сърца.